Определение № 36411 от 01.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36411 гр. София, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110158220 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. В. Г., ЕГН **********, Й. А. Х., ЕГН **********, и О. А. Х., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 ГПК като наследници по закон на първоначалния ответник А. П. Х., ЕГН **********, за признаване на установено,че ответниците дължат на „Топлофикация София" ЕАД съответните суми при условията на разделна отговорност сумите в общ размер на 2 502,94 лв., от които 2098.41 лв.

- главница за периода от 05.2019г. до 4.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, 359.10 лв. - лихва за периода 15.09.2020г. до 07.11.2022г., а за дялово разпределение - 37.15 лв. - главница за периода от 10.2019г. до 4.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, 8.28 лв. - лихва за периода 01.12.2019г. до 07.11.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както следва:

З а Р. В. Г. - Х. – 4/6 - сума в общ размер на 1 668,60 лв., от които 1 398,92 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /TE/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, 239,40 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 07.11.2022 г, както и за дялово разпределение: 24,76 лева - главница за периода от м.10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,52 лева - лихва за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г.

За Й. А. Х. – 1/6 - сума в общ размер на 417, 15 лв., от които 349,73 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, 59,85 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 07.11.2022 г, както и за дялово разпределение: 6,19 лева - главница за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,38 лева 1 лихва за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г.

За О. А. Х. – 1/6 - сума в общ размер на 417, 15 лв., от които 349,73 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, 59,85 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 07.11.2022 г, както и за дялово разпределение: 6,19 лева - главница за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,38 лева лихва за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г.

Ищецът твърди, че първоначалните ответници са клиенти на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..................., поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение. Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Направено е доказателствено искане за приобщаване на писмени доказателства – преписи от Заявление/Молба за присъединяване от 24.11.1999 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 35, том II, рег. № 3252 по нот.д. № 232/1999 г.; Договор с дружество за предоставяне на услугата „дялово разпределение“; Протокол от 2002 г. на ОС на СЕС; Списък на етажните собственици; Съобщение към фактура № ... за пе риода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г.; Съобщение към фактура № ********** - за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР; Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката;

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, респективно като неоснователни.

Ответникът Р. В. Г. – Х. е редовно уведомена с връчване на препис от разпореждане по 2 чл. 131 ГПК на 30.05.2024 г., като от същата е постъпил отговор на исковата молба вх. № 108784/17.06.2024 г. Впоследствие е постъпил втори отговор от същия ответник на 04.03.2025 г., т.е. след преклузивния срок, поради което съдът ще цени втория по време подаден отговор като допълнение към първоначалния, а релевираните за първи път възражения с втория по време подаден отговор ще бъдат оставени без разглеждане, тъй като са преклудирани.

В подадените идентични отговори от ответниците се оспорва обстоятелството, че са клиенти за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради противоречие с правото на ЕС /Директива 2011/82/ЕС/. Излага, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага. Оспорва ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по доставка на ТЕ.

Оспорва ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела. Счита за недоказано обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото дружество. Оспорва общите условия да имат характера на нормативен акт, който да обвързва ответника без изричното му писмено приемане. Поддържа, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочи, че при липса на писмен договор по отношение на доставената топлинна енергия до потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Счита за недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирани. Оспорва да дължи и цената на услугата за ДР. Сочи, че ищецът не е представил първични счетоводни документи касателно процесните суми. Оспорва ищецът да е начислил процесните суми на база реален отчет. Излага, че измервателният уред не е поставен на границата на абонатната станция. Оспорва общите части да са отоплявани, вкл. оспорва да е ползвал услуга по БГВ. Релевира се възражение, че процесните вземания са погасени по давност.

С отговора на исковата молба ответниците не представят писмени доказателства.

Възразяват срещу допускането на СТЕ и ССчЕ при така формулираните от ищеца въпроси.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 3 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

3

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на топлоснаден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

3. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, респективно отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Основателно е искането за конституиране на трето лице-помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Същото следва да бъде задължено по чл. 192 ГПК да представи документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение за имота на ответниците през процесния период, отчет на измервателните уреди в СЕС, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителни сметки през процесния период на представител на ЕС и протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС.

Доказателственото искане за изготвяне на заключение по СТЕ следва да бъдат уважено, доколкото е необходимо за установяването на факти, включени в предмета на доказване.

Ищецът следва да представи доказателства, че топломерът на абонатната станция е преминал съответния периодичен контрол, т.е. че е годно измервателно средство към процесния период. Искането съдът да задължи ищцовото дружество да представи в оригинал отчетен картон за показанията на общия топломер в абонатната станция за процесния период следва да бъде оставено без уважение, защото този отчетен картон се намира в абонатната станция, а не във владение на „Топлофикация София“ ЕАД.

Следва да бъде приложено към настоящото дело ч.гр.д. № 12144/2023 г. по описа на СРС, 24 с-в.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако 4 използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд: