Определение № 36776 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36776 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110100739 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********************” ООД (с ново наименование „**************“), чрез адв. Б. С., срещу А. В. Д., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1105,85 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO № 3222/02.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 168,30 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.12.2022 г. до 01.12.2022 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 44,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.12.2022 г. до 10.04.2023 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 65,00 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи.

В исковата молба се твърди, че на 02.09.2022 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит SO № 3222, по силата на който на ответника бил предоставен кредит в размер на 1700 лева. Договорът бил сключен от разстояние като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправяне на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние. Със сключването на договора кредитополучателят декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР, както и тези посочени в общите условия. Сумата в 1 размер на 1700 лева била преведена по личната банкова сметка на А. Д.. Освен това при попълване на заявлението си кредитополучателят заявил допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите за отпускане на потребителски кредит в срок до 15 минути, срещу което се съгласил да заплати еднократна такса в размер от 65 лева. С отпускане на кредита ищцовото дружество изпълнило поетите към потребителя ангажименти, а кредитополучателят от своя страна се задължил да върне получената сума, ведно с договорна възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на документи на една погасителна вноска в срок до 01.12.2022 г. Ответникът платил сума в общ размер на 594,15 лева, след което преустановил обслужването на кредита. Въпреки настъпването на крайния падеж задължението не било погА.о. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. № 19654 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. В. Д. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. На първо място възразява, че сключеният между страните договор за кредит бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК.

Посочените пороци водели до недействителност на целия договор и в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД била неприложима. На следващо място възразява, че клаузата на чл. 1 от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, била нищожна поради противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и поради противоречие с добрите нрави. Незаконосъобразна била и клаузата на чл. 8 от договора, съгласно която кредитодателят предоставял допълнителна услуга на кредитополучателя, даваща му възможност за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит с 30, 45, 60, 75 или 90 календарни дни след първоначално определения срок, като за предоставената услуга кредитополучателят се задължавал да заплати такса. Твърди, че на 01.12.2022 г. между страните бил подписан анекс, с който срокът на договора за потребителски кредит бил удължен с 45 дни, считано от първоначалния падеж, за което ответникът заплатил такса в размер на 594,15 лева. Предвид нищожността на посочената клауза, извършените въз основа на нея плащания следвало да бъдат отнесени за погасяване на главницата по кредита.

Твърди, че оспорените клаузи не били индивидуално уговорени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Към настоящия момент няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на Договор 2 за потребителски кредит SO № 3222/02.09.2022 г., което обвързвало страните през процесния период;

2. че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя съгласно чл. 8 – 11 ЗПФУР;

3. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;

4. спазването на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК към договорното съдържание на процесния договор за потребителски кредит;

5. размера на непогА.ите задължения по процесния договор за кредит и настъпването на тяхната изискуемост;

6. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била издадена за главница в размер на 1700 лева и мораторна лихва в размер на 61,39 лева, като съгласно изрично изявление на ищеца в исковата молба с оглед извършено от ответника плащане, двете вземания се претендират в исковото производство в по-малки размери. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена в частта за главницата за разликата над 1105,85 лева до присъдения в заповедното производство размер от 1700 лева, както и в частта за мораторната лихва за разликата над 44,30 лева до присъдения в заповедното производство размер от 61,39 лева.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 19654 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, В ЧАСТТА за главницата за разликата над 1105,85 лева до присъдения в заповедното производство размер от 1700 лева, КАКТО И В ЧАСТТА за мораторната лихва за разликата над 44,30 лева до присъдения в заповедното производство размер от 61,39 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1105,85 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO № 3222/02.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 168,30 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.12.2022 г. до 01.12.2022 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 44,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.12.2022 г. до 10.04.2023 г.; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 65,00 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи.

По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на Договор за потребителски кредит SO № 3222/02.09.2022 г., което обвързвало страните през процесния период;

2. че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя съгласно чл. 8 – 11 ЗПФУР;

3. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;

4. спазването на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК към договорното съдържание на процесния договор за потребителски кредит;

5. размера на непогА.ите задължения по процесния договор за кредит и настъпването на тяхната изискуемост;

6. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им 4 взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 19654 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи подробна справка за усвоените от ответника суми по процесния договор за кредит, извършените от него плащания и какви задължения са били погА.и с тях.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 09.11.2026 г. от 13,30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.