Определение № 2535 от 01.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2535 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603962 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII във вр. с чл. 323, ал. 2 от НПК.

Софийският градски съд е сезиран с жалба с входящ № 123628 от 20.04.2026 г. от Р. Е. З. чрез адв. Р.Ш., с която се атакува Разпореждане с рег. № 4450/03.04.2026 г., постановено по НЧХД № 1188/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 23 състав, с което е върната въззивна жалба на Р.

Е. З. от дата 19.12.2025 г., подадена срещу протоколно определение от 29.09.2025 год. по протокол от проведено съдебно заседание с рег.

№19546/30.10.2025 год. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено наказателното производство по делото.

В частната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си да укаже изрично срока за обжалване на прекратителното определение, поради което неправилно е приел подадената срещу него жалба за просрочена. Поддържа се още, че не са били налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство, както и че е било заявено искане за продължаване на производството и произнасяне по същество. Иска се отмяна на разпореждането, приемане на жалбата срещу прекратителното определение за допустима и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, като прецени изложените доводи в жалбата, материалите по делото и атакуваното разпореждане, намира следното:

Жалбата на Р. Е. З. е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Същата е депозирана от активно легитимирано лице и в законоустановения срок.

1

Предмет на настоящата проверка е Разпореждане № 4450/03.04.2026 г. на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба на Р. Е. З. срещу Определение от 29.09.2025 год., обективирано в Протокол с Рег. № 19547/30.10.2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено наказателното производство, на основание чл. 289, ал. 1, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Определението е обявено в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателката Р. З., а именно адв. Ш. от САК.

Последната, редовно уведомена не се е явила в съдебно заседание, доколкото участието й в производството не е задължително. След постановяването на определението, съдът е посочил, че същото подлежи на въззивен контрол по реда на глава XXI от НПК.

С жалба с вх. №416024/19.12.2025 год., подсъдимата по делото Р. З. е атакувала постановеното от Софийски районен съд определение, с което е прекратено наказателното производство по делото, като в нея се акцентира на липсата на надлежно връчване на съдебният акт, както и че е било нарушено правото й на защита. Сочи се, че са налични два различни протокола за проведени съдебни заседания с рег. № 19547 и 19546 от 30.010.2025 г., а освен това и по същество е заявила липсата на съгласие относно изтекла абсолютна давност за наказателното й преследване, включително и с констатацията на районния съд, че не е поискала продължаване на наказателното производство.

Посочената жалба е била изпратена на Софийски градски съд по компетентност, като с Определение с рег. №935/05.03.2026 год. по ВЧНД №1340/2026 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 17 състав, същата е върната на Софийски районен съд, поради неизпълнение на задълженията визирани в чл. 319, ал.1 от НПК.

На 09.03.2026 год. е депозирана молба в Софийски районен съд с вх.

№73263 от същата дата от защитника на З., а именно от адв. Ш., в която е изложено искане Софийски районен съд да приеме, че жалбата срещу цитираното по - горе прекратително определение е подадена в срок, доколкото подзащитната му не е била надлежно и редовно уведомена за преграждането на пътя на наказателното производство, тъй като не е присъствала в проведеното съдебно заседание и не й е било връчено съобщение.

Софийски районен съд не е взел предвид изложените обстоятелства в депозираната молба на адв. Ш. и с Разпореждане с рег. №4450/03.04.2026 год., предмет на настоящето производство, е върнал жалбата с вх.

№416024/19.12.2025 год. на Р. З.. За да постанови акта си, Софийският районен съд е приел, че жалбата е просрочена, тъй като е депозирана след срока предвиден в гл.21 от НПК за обжалване, т.е. след изтичането му.

Въззивният състав, след като се запозна с материалите по делото и с изложените доводи в жалбата с вх.№ 123628/20.04.2026 год., намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

2

Действително, в образуваното НЧХД, участието на подсъдимата не е задължително, доколкото предявеното й обвинение не е за тежко умишлено престъпление и решаващият съд е преценил, че не е и налице хипотезата на чл. 269, ал. 2 от НПК. Въпреки това, Софийският районен съд е бил задължен да изпълни вменените му в НПК задължения и да уведоми подсъдимата за постановеното протоколно определение в откритото съдебно заседание, проведено на 29.10.2025 год., доколкото с него се прегражда пътя на образуваното наказателно производство. Независимо, че в съдебно заседание се е явил защитникът на последната, съдът е следвало да уведоми З. надлежно и съответно да и разясни правото на жалба и срокът, в който може да стори това. Горното следва от обстоятелството, че подсъдимата е страна в производството и има самостоятелно право да обжалва актовете на съда, които накърняват нейните права и законни интереси, а освен това да изрази и желание наказателното производство по делото да продължи, въпреки изтеклата абсолютна давност.

В настоящият случай е видно, че определението на Софийски районен съд, с което е прекратено наказателното производство по делото поради изтекла абсолютна давност, не е било връчено на подсъдимата и не й е бил разяснен редът и срокът за обжалване. По този начин, Софийски районен съд е ограничил и нарушил правата на подсъдимата, още повече че в тази насока е била депозирана и отделна молба от страна на процесуалният й представител.

Доколкото е налице пропуск от страна на Софийски районен съд във връзка с уведомяването на подсъдимата, а защитникът изрично не е направил изявление, че ще я уведоми лично за постановеното определение, то в този смисъл атакуваното разпореждане се явява неправилно и незаконосъобразно.

Имайки предвид горното, настоящият въззивен състав намира, че атакуваното Разпореждане с рег. № 4450/03.04.2026 г., постановено по НЧХД № 1188/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната с вх.

№416024/19.12.2025 год. на Р. З. е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

Воден от гореизложеното, Софийски градски съд, НО, IV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане с рег. № 4450/03.04.2026 г., постановено по НЧХД № 1188/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната въззивна жалба с вх. №416024/19.12.2025 год. на Р. З. срещу Определение по протокол с Рег. № 19547/30.10.2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено наказателното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Петър Стоицев

Считам, че въззивната жалба на Р. Е. З. срещу определението на СРС от 29.09.25 г. е просрочена, тъй като определението е постановено в открито съдебно заседание и преклузивният законов 15-дневен срок за обжалване на определението тече независимо от това дали страните са се явили във въпросното съдебно заседание. При съдебните актове /присъди и определения/, постановени в открити съдебни заседания, съдът няма задължение да уведомява неявилите се страни за съдържанието на постановения в открито съдебно заседание акт. съдия Петър

Стоицев:

4