Решение № 210 от 21.10.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Панагюрище, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100524 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от И. Т.

Т. срещу “Ай ти еф груп” АД с искане да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит №575710 от 21.06.2023 г., ведно с анекс към него на основание противоречие със ЗЗП и ЗПК и да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 657 лева - платена без правно основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата.

В исковата си молба ищецът твърди, че ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит №1575710, което е станало дистанционно по реда на ЗПФУР, като се сочи, че ищецът не е получил ЕФФ, нито копие от договора или преддоговорна информация или погасителен план и общи условия. Ищецът не оспорва, че е получил сумата по договора и е започнал да я погасява. Твърди се, че в самия договор не е посочена нито заемна сума, нито лихви, нито ГПР, срок на кредита или погасителни вноски, като параметри на договора са посочени в Приложение № 1 към анекс към договора. Сочи се, че ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 3000 лева, която ищецът се задължил да върне до 19.09.2025., като е уговорен между страните ГПР в размер на 49,00 %, годишна лихва 37,97%, като е приложен и погасителен план, в който е включена и неустойка. Сочи се, че за първи път в този документ се появява задължението за заплащане на неустойка. Твърди се, че в чл. 9 от ОУ е уговорено задължение за представяне на обезпечение, като всъщност никъде не е уговорено задължение за заплащане на неустойка, поради което се сочи, че на самостоятелно основание това задължение следва да бъде признато за недействително. Твърди се, че 1 договорът не отговаря на изисквания на ЗПК по отношение на ГПР и ГПЛ.

Сочи се, че ГПЛ е посочен общо на годишна база, като процентна величина, като не е посочен текущия/месечен лихвен процент, както и показателите, които го формира, не са посочени и условията и процедурите за неговата промяна. Излага се, че в чл. 19, ал. 1 ЗПК е дадена легална дефиниция на ГПР, като с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 4 ЗПК е посочен максимален праг на ГПР. Излага се, че в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е посочено, че договорът за кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В разпоредбата на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът размера и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора, поради което се твърди, че не е достатъчно в договора за кредит да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в договора трябва да е посочена и общата стойност на разходите, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР. При положение, че в този договор, ГПР е посочен само общо, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите, които Ищецът ще дължи в края на срока на договора, не може да се приеме, че са спазени изискванията на закона. Излага се, че им е предоставена от ответника предоговорена информация, в която са посочени параметрите на обезпеченията, които следва да се предоставят, както и срокът за това- до края на следващия ден след предоставяне на сумата по кредита, в т, т обаче от преддоговорната информация е посочено, че за креди та не се изисква сключване на договор за застраховка или друг вид допълнитена услуга /напр. договор за поръчителство , който е показан като задължително условие в предходния раздел/ В същия раздел III, в който е посочват разходите по кредита в т.4.3. се вменява задължение на Кредитополучателя за плащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение съгласно сроковете и уславията на договора за кредит и Общите условия. Излага се, че размерът на неустойката е е определен на 0,2198% от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурено обезпечение. Това се равнява на 80% допълнителна лихва към посочения вече в договора ГПР от 49,00% . Това е допълнителен разход който е записан в частта „Разходи по кредита“ в преддоговорната информация.

Този допълнителен разход е преизчислен като месечна вноска в размер на 200,51лв., вкаран е в анекса към договора като дължима сума, както и в погасителния план към него, общата сума дължима съгласно тези разпоредби е в размер на 4812,20лв. Твърди се, че неустойка става част от общите разходи по кредита, като в същото време не е включен в размера на ГПР. При включването на тази сума в разходите по кредита ГПР ще нарасне до над 2

200% от размера на кредита, което представлява нарушение на на чл. 10а ал.2 и 4 от ЗПК , на чл. 11 ал. 1 т.10 , вр. с чл. 19 от ЗПК, поради което на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен (нищожен). Твърди се, че договорът не отговаря на изисквания та на чл. 11 ал. 1 т.12 от ЗПК, тъй като в договора и анексите липсва информация - по специално за правата на потребителя при погасяване да получи във всеки един момент информацията цитирана в т.12 не се открива. Сочи се, че тези клаузите на договора са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като клаузите за неустойка са неравноправни съгласно ЗЗП, както и поради това, че осъществяват хипотезата на заобикаляне на закона. Освен това се твърди, че посочената сума е несъразмерна и несъотвестваща на евентуалния нарушен интерес на Кредитора от неизпълнение на точно това задължение. Множеството изисквания към поръчителите, които следва да осигури Заемодателя, за да не се активира неустойката са от такъв характер, че намирането на такъв поръчител би било невъзможно начинание. Тези изисквания реално се ползват от Заемодателя, за да бъде невъзможно за Заемателя осигуряването на такова обезпечение, като в този случай той неминуемо ще следва да заплати неустойка, за която вече се е подписал в договора. В подкрепа на това твърдение е и обстоятелството, че въпреки че по договор е предоставен 1- дневен срок за представяне на поръчители или банкова гаранция , неустойката е включена като неотменима част от погасителния план на договора още със сключването му. В исковата молба са посочени.в табличен вид извършените от ищеца плащания по процесния договора, които са в общ размер на 3657лева, като с оглед доводите за нищожност на договора, на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане единствено на чистата стойностна кредита, която е в размер на 3000 лева, поради което сумата в размер на 657 лева се явява патена без правно основание. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се сочи, че предявените искове са неоснователни. Не се оспорва, че на 19.08.2023 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството на кредитодател, и И. Т. Т., в качеството на кредитополучател е сключен Анекс № 589315 към Договор за потребителски кредит № 575710, съгласно който на кредитополучателя е предоставена сумата в размер на 3000 лева, като се излага, че договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, като подробно е разяснен начина на сключване на договора. Сочи се, че на ищеца е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че с оглед съдържанието на договора за кредит и на анекса, претенцията на ищеца за недействителност на Договора за кредит и на анекса се явява изцяло неоснователна и необоснована. Излага се, че е безспорно, че ищецът е усвоил сума от 3000 лева, като се възразява, че неустойката се явява недействителна.

В отговора на исковата молба се излага, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично 3 предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит е в размер на 49,00% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Твърди се, че неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. Също така в процесния договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписване на договора за кредит и с оглед на това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита. От друга страна, кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова надеждност на всеки кредитополучател. Сочи се, че в конкретния случай е договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Неустойката по кредита е предвидена не като част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - именно, за да обезщети липсата на поръчители или банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът, при неизпълнение, да има право да поиска вземанията си и от тях. Излага се, че клаузата за неустойка в процесния договор е ясно и точно формулирана, няма неясноти по отношение на нейното съдържание. Сочи се, че тази неустойка, като размер и вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза съгласно ЗЗП. На следващо място се излага, че съгласно 4 чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа като задължителен реквизит лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Съгласно договора за кредит се установява, че Кредитополучателят дължи на Кредитодателя Годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 37,97 % върху главницата по кредита.