Определение № 419 от 28.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Г. В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20235001000678 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл. 657, ал. 4, т. 1 ТЗ.

Образувано е по подадена частна жалба от: „С.“ АД, „П. с. к.“ АД, „Е. М.

Г.“ ООД, „П. - **** - З. к.“ ЕООД, „О.“ СТ“ ЕООД, „Е. Д. Ф.“ ООД, „И. - *“ ЕООД, „М.“ ЕООД, П. Д. Х., Д. В. В., Т.а С. Б.а, М. Х. Д., З. В. К., В. Р. К., П.

Т. Г., В. Д. Ч., Б. Р. Г., Н. И. Г., М. А. Ш., И. С. Д.; Г. к. "Е. х." и О. С. кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на длъжника „А. - **“ ЕООД, против определение № **** от 05.10 2023 г., постановено по т.д. несъст. № *** по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на същите кредитори с вх.

№ *****/18.09.2023 г., на основание чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ, с искане за освобождаване на синдика Е. Г. Д. и назначаване за постоянен синдик на А. Л.

А..

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Искането е определението да се отмени и да се постанови друго, като на основание чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ да се освободи настоящия синдик Е. Г. Д. и за постоянен синдик да бъде назначен А. Л. А..

По жалбата е постъпило възражение от представителя на кредитора „Л.“ ООД, в което е изразено становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени във възражението съображения и искане жалбата да се остави без уважение.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на изложените в частната жалба и във възражението против нея оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в определения от закона срок и е срещу съдебен акт, за който е предвидено изрично обжалване пред апелативен съд.

Жалбата е валидна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

1

В производството по несъстоятелност на „А. - **“ ЕООД, Окръжен съд – Пловдив е бил сезиран с молба с вх. № ***** от 18.09.2023 г. /л.1038, том 4, т.д.н. № ***/2021 г./ от жалбоподателите - 11 кредитори в т.ч. и група от физически лица, с приети вземания, съдържаща искане за освобождаване на назначения постоянен синдик – Е. Г. Д. и назначаването на друг – А. Л. А..

Като основание за искането е посочена разпоредбата на чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ, като в подкрепа на това искане молителите се позовават на твърдението, че заедно притежават вземания в общ размер 1 196.849.92 лева, представляващи над 51 % от общия размер на приетите вземания.

Тези твърдения се основават на безспорния факт, установен със съответните платежни и с други документи, че в хода на производството по несъстоятелност, „Л.“ ООД е погасил приети публични вземания на Н** срещу „А. - **“ ЕООД /н./, внасяйки по сметка на този кредитор сумата в общ размер от 787 273.83 лева, представляващи 25.41 % от общия размер на приетите вземания.

Отчитайки този факт, описаната група кредитори приспадат тази сума от общия размер на приетите вземания, възлизащи на 3 098 081.86 лева, като заявяват, че заедно с допълнително приети вземания на Н** от 28 548 лева, актуалният сбор на приетите вземания вече бил 2 339 356.17 лева, от които те притежавали над 51 %.

Тези доводи и крайното твърдение на жалбоподателите относно притежавания процент от приетите вземания са неоснователни, поради следното:

С извършеното от кредитора „Л.“ ООД плащане на публичните вземания на Н** срещу „А. - **“ ЕООД /н./ по реда на чл. 180, ал. 1, т. 1 ДОПК в общ размер от 787 273.83 лева, задължението на длъжника не е било погасено, тъй като не е извършено от длъжника или за негова сметка чрез осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността.

Изплащането на публичноправните задължения на „А. - **“ ЕООД /н./ е извършено от трето лице – „Л.“ ООД, по реда и при условията на специалната норма на чл. 180, ал. 1, т. 1 ДОПК. В този случай кредиторът с приети вземания - Н** е бил удовлетворен, без обаче да са погасени задълженията на „А. - **“ ЕООД /н./. Тези задължения продължават да съществуват, но вече спрямо изпълнилото ги трето лице – „Л.“ ООД, което е заместило държавата в правата й спрямо останалите кредитори и длъжника (масата на несъстоятелността). С други думи, извършеното плащане не е довело нито до увеличаване обема на задълженията на дружеството длъжник „А. - **“ ЕООД /н./, нито до погасяването им, а единствено е обусловило промяна в персоналния състав на кредиторите с приети вземания, които са погасени чрез плащане, извършено след тяхното предявяване. Следователно е налице само промяна на носителя на приетите вземания, а не - погасяване на платените публични задължения, с размера на които да бъде коригиран списъка и на приетите вземания.

В такъв случай, независимо дали титуляр на публичните задължения от 787 273.83 лева хипотетично е останал Н** или вече кредитор е „Л.“ ООД, общият размер на приетите вземания, в това число и с допълнително приетите на Н**, възлиза на 3 126 630 лева, от които общо притежаваните от 2 молителите 1 196 849.92 лева представляват 38.27 %, което е далеч от изискуемото съгласно с чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ мнозинство, необходимо за освобождаване на синдика.

Само този извод е достатъчен, за да се остави без уважение молбата на описаните кредитори за освобождаване на синдика.

В частната жалба се поддържа и заявеното с молбата на посочените кредитори твърдение за ограничения обем на правата на Н** относно които платилият чужд дълг „Л.“ ООД се суброгира. В тази връзка се поддържа тезата, че встъпването в правата на удовлетворения кредитор не означавало автоматично правоприемство по отношение но погасеното вземане, като в случая правата, в които се суброгирало третото лице били само тези, изброени в чл. 180, ал. 2 ДОПК – до размера на своята претенция срещу задълженото лице.

Подобно становище не може да бъде споделено, доколкото не съответства на целите и последиците, произтичащи от изпълнението на чужд дълг, в частност – на уредената в чл. 180 ДОПК суброгация.

Регресното вземане на третото лице към длъжника възниква с плащането, като неговото основание и размер произтича от вътрешните отношения между третото лице и длъжника. При това законът, вкл. и чл. 74 ЗЗД, не изисква правен интерес като предпоставка за изпълнението на третото лице. С извършеното от третото лице плащане длъжникът се освобождава от дълга спрямо стария кредитор, но не и спрямо третото лице, което е изпълнило задължението, поради което, освен ако не следва друго от вътрешните им отношения, третото лице има право на регресен /обратен/ иск за изпълненото/заплатеното от него, срещу длъжника.

В общата хипотеза на чл. 74 ЗЗД, за да може третото лице да се суброгира в правата на кредитора и да се ползва и от всички привилегии и обезпечения на задължението, които са акцесорни на дълга и се погасяват с неговото погасяване, третото лице следва да установи както изпълнението, така и правния интерес да изпълни. Само тогава биха възникнали суброгационни права на третото лице, дори и когато е изпълнило чуждо задължение поради грешка.

В конкретния случай обаче такъв интерес не се изисква, доколкото разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ДОПК предвижда конкретно изброени хипотези, при които се признава правото на трето лице да изпълни чужди публични задължения и произтичащите от това реализирано право регресни и суброгационни права.

Тъй като основанието и обемът на тези права са определени в петте хипотези на чл. 180, ал. 1, т. 1 – т. 5 ДОПК, в разпоредбата на ал. 2 е уточнено, че изпълнилият задължението встъпва в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице, т.е. до размера на своите регресни права, по отношение на които суброгацията има обслужваща /обезпечителна/ функция.

Крайният извод е, че „Л.“ ООД е встъпил в правата на Н** до размера на платените публични задължения заедно с Н**равените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност.

3

Неоснователни са на следващо място възраженията, че частното правоприемство, отнасящо се до придобитите от „Л.“ ООД чрез суброгация и договори за цесия вземания от други кредитори, не водело до възможност за участие на това дружество в общото събрание на кредиторите, а само до намеса с оглед запазване наличното имущество на длъжника и право да се получи разпределение на осребреното имущество до размера на вземането.

Аналогията с правата на цесионера и отношенията му с цедента и длъжника, на която се позовават жалбоподателите, е неотносима към условията, обуславящи възникването и упражняването правото на глас на кредитор в събранието на кредиторите.

Общият критерий по отношение на всички категории кредитори, изброени в нормата на чл. 673 ТЗ, е качеството им на носители на вземане към несъстоятелния длъжник, независимо дали то е безспорно, или е спорно – при конкретно и изчерпателно описани хипотези. При определяне качеството на кредитор на едно лице в производството по несъстоятелност, законът не въвежда изискване за поредност на кредитора на конкретно прието вземане.

Тъй като съдържанието и обема на правото на глас на кредитора в събрание на кредиторите са функция на вземането и неговия размер /чл. 676, ал. 2 ТЗ/, не са определящи и по-точно – неотносими за възникване това право – са основанието и момента на възникване на това вземане в полза на пореден кредитор, щом последното е включено в одобрения списък на приетите вземания и носителят му се легитимира като кредитор на несъстоятелността към датата на провеждане на събранието.

Поради изложеното, изключване на правоприемството /универсално или частно/ при кредиторите в това производство, не само не е предвидено в закона, но е и практически немислимо. След като не съществува забрана за правоприемство на кредиторите в производството по несъстоятелност, а такива възможности са изрично предвидени в закона – Н**р. чл. 180 ДОПК; наследяване и пр., единствената разумна и логична възможност, макар и не разписана изрично в закона, е това право да бъде упражнено от актуалния му титуляр – този който се легитимира като кредитор към момента на гласуването.

В същия смисъл са изложените от Окръжен съд Пловдив мотиви в подкрепа на обжалваното определение. Крайният извод е, че определението е правилно и следва да се потвърди.

В съответствие с изложеното Апелативен съд - Пловдив ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № **** от 05.10 2023 г., постановен о по т.д. несъст. № *** по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № *****/18.09.2023 г., от „С.“ АД, „П. с. к.“ АД, „Е. М. Г.“ ООД, „П. - **** - З. к.“ ЕООД, „О.“ СТ“ ЕООД, „Е. Д. Ф.“ ООД, „И. - *“ ЕООД, „М.“ ЕООД, П. Д. Х., Д. В. В., Т.а С. Б.а, М. Х. Д., З. В.

К., В. Р. К., П. Т. Г., В. Д. Ч., Б. Р. Г., Н. И. Г., М. А. Ш., И. С. Д.; Г. к. "Е. х." и О. С. – кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на 4 длъжника „А. - **“ ЕООД, на основание чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ, с искане за освобождаване на синдика Е. Г. Д. и назначаване за постоянен синдик на А. Л.

А..

Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд Пловдив за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5