Решение № 985 от 19.12.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Сливен, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230103453 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове, както следва:

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 4160978/31.05.2021г., сключен между ищеца и първия ответник „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , както и в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1 ЗЗД обявяване на нищожна на клаузата на чл.4 от същия договор за заем, като противоречаща на закона и добрите нрави;

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на гаранция № 4160978/31.05.2021г., сключен между ищеца и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 402,38 лв., платена без правно основание по Договор за предоставяне на гаранция № 4160978/31.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба 29.08.2023г. до окончателното плащане.

1

Ищецът твърди, че на 31.05.2021г. между ищеца и ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД бил сключен договор за паричен заем № 4160978/31.05.2021г., по силата на който бил усвоен кредит в размер на 1000 лв. за срок от 11 четиринадесетдневки. Записаният в договора годишен процент на разходите (ГПР) бил в размер на 40.01%, фиксираният годишен лихвен процент в размер на 35%. Договорената двуседмична вноска по кредита била в размер на 98.42 лв., а общата дължима сума от потребителя 1082.62 лв.

Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от посочените в тази клауза обезпечения. Така на датата на сключване на замения договор на кредитополучателя се предоставял договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем.

Вторият договор се сключил с ответното дружество "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябвало да заплати на дружеството сума в размер на 402.38 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена, ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора било на 11 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит била формирана капитализирана вноска в размер на 135 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 36.58 лв. и вноска по кредит 98.42 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 1000 лв. и за период на ползване от 6 месеца от кредитополучателя се изисквало да заплати 1485 лв., от които 1082.62 лв. към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и 402.38 лв. към гаранта "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Сочи, че кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на ЗПК.

Твърди, че договорът бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД тъй като противоречал на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В договора, кредиторът се задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите 2 компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формирал размера му, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В случая дължимото по договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за гарант не било включено при изчисляване ГПР. Предвид обстоятелството, че двата договора били сключени в един и същи ден, носели един и същ идентификатор, двете дружества били „свързани лица“, както и че кредиторът включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита безспорно сочели, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. В тази връзка счита, че кредиторът нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР. При условие, че същото било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 100 %.

Счита, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора.

Твърди, че договора за паричен заем бил нищожен и на друго основание, тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнявала „добрите нрави“. Трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай в договора била предвидена лихва в размер на 35 % годишно, който размер надхвърлял повече от три пъти законната. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не била уговорена между страните.

В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до нищожност и на целия договор.

Сочи още, че клаузата на чл. 4 от Договора била нищожна и на самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал.4 ЗПК. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение и срока за представянето му, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да 3 съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая било предвидено възнаграждение за дружеството- гарант, което водело до скрито оскъпяване на кредита. Сочи, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД (дружеството поръчител) е "Изи Асет Мениджмънт" АД (дружеството кредитор). В тази връзка и печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД, което потвърждавало, че изисканото от потребителя възнаграждение за гаранция представлявало скрито възнаграждение към кредитора по договора за кредит.

Счита, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит била неравноправна и нарушавала изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Сама по себе си, така уредена, клаузата илюстрирала уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП).

В процесния случай се явявала неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговаряли ГПР и ГЛП, тъй като същите били незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че и сключения договор за предоставяне на гаранция бил нищожен на основание чл. 26 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не били спазени изискванията на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 ЗЗП. Договорът противоречал на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В случая за кредит в размер на 1000 лв. и срок за ползване от 6 месеца, от кредитополучателя се изисквало да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство в размер на 402.38 лв., която сума била почти съизмерима с главницата и същевременно надвишавала многократно уговорената лихва в 4 договора, а именно 82.62 лв.

Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Дължимото възнаграждение за гарант не било включено при изчисляването на ГПР.

Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗДД поради липса на основание /кауза/. Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият бил нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер спрямо главния договор - договорът за паричен заем. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по- силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.

Иска се прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 4160978/31.05.2021г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК. Евентуално се иска прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 от договора, като неравноправна и противоречащи на закона и добрите нрави.

Иска се прогласяване нищожност на договор за предоставяне на гаранция № 4160978/31.05.2021г. сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК,ЗЗД и ЗЗП, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаващ добрите нрави. Кумулативно се иска осъждане на ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 402,38 лв., представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба 29.08.2023г. до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД депозирал отговор, с който оспорва исковете. Излага подробни съображения в подкрепа на това, че договора е действителен. Твърди, че лихвения процент 5 по договора бил фиксиран и ясно посочен в чл.2, т.6 от договора. Условията за прилагането на лихвения процент също били записани в договора.

Размерът му, като елемент на ГПР бил в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В ЗПК не било предвидено изрично ограничение на размера на ГЛП (възнаградителна лихва). Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит били изчерпателно изброени в чл. 22 ЗПК. В чл. 21 ЗПК били посочени основанията за нищожност на клаузи от договорите за паричен заем по ЗПК. Във връзка с нищожността на отделни клаузи, чл. 24 ЗПК препращал към разпоредбите на чл. 143 - 146 ЗЗП . В ЗПК липсвало основание за нищожност/ недействителност „противоречие с добрите нрави“, в закона липсвала и препратка към ЗЗД.

Сочи, че в договора бил посочен ГПР, посочена била общата сума дължима от потребителя, посочени били и взетите допускания. Думата „допускания“ в закона се използвала в смисъл на предвиждания за бъдещето а не в смисъл на разходи, част от ГПP. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора да бъдат нарочно изброени всички разходи, които формират ГПР. ГПР включвал всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. В ГПР по договора била включена само лихвата, тъй като това бил единственият разход по кредита за кредитополучателят. За да се определи размерът на ГПР се прилагала определената в Приложение № 1 към ЗПК формула. Тази формула включвала размер и брой на погасителни вноски, брой и размер на усвоявания по кредита, интервал между усвояване на кредита и съответната погасителна вноска и др. За да бъде изчислен ГПР се вземали предвид множество параметри по договора за кредит, следователно нямало как ГПР и ГЛП да бъдат съотносими един към друг. Поради разликите в определянето и изчисляването на двата процента, съвсем нормално било те да са различни при едни и същи изходни показатели. Това не означавало, че в договора имало скрити разходи, неясни за потребителя, нито пък че всички подлежащи на включване в ГПР разходи не са взети предвид при изчисляването му.