Решение № 921 от 30.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. П., 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102698 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Д. М., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** и „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

Срещу първия ответник „***” АД:

1. Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № *** от *** г. поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК.

2. Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД и искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № *** от *** г., поради противоречието и с „добрите нрави“.

Срещу втория ответник „***” ЕООД:

1

1. Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ***, поради противоречието му с „добрите нрави“.

2. Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.второ от ЗЗД и искане за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ***, поради заобикаляне на закона, а именно разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Моли съда да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът „***” АД чрез ю.к. М.К. са подали отговор на исковата молба, в който са изложили доводи, че не са насители на спорното материално право, тъй като задълженията по процесния договор са погасенин изцяло от втория ответник, който е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, поради което и втория ответник е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. С отговора са заявили становище че процесния договор не противоречи на закона, тъй като бил сключен в при спазване разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. По подробно изложените в отговора доводи аргументи молят съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски. Противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок ответникът „***” ЕООД чрез ю.к. М.К. са подали отговор на исковата молба, в който са изразили становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. В отговора ответника твърди, че не притежават пасивна процесуална легитимация да отговарят по исковете, тъй като процесното вземане било прехвърлено от страна на втория ответник изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по силата на Договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, при условията на чл. 99 от ЗЗД. Заявява становище, че процесния договор за поръчителство е действителен, а исковете неоснователни. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски. Противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В 2 депозирана по делото писмена молба чрез адв. М., моли съда да уважи предявените искове, като и се присъдят сторените разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът „***” АД в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Н. оспорва иска и молят съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът „***” ЕООД в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез управителя П.Д. оспорват иска и молят съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и видно от приложения и неоспорен договор за паричен заем № *** от *** г., и погасителен план към него, че на *** г. се установява, че между ищеца и ответникът „***” АД е сключен договор за паричен заем. Съгласно чл.2 и чл.3 от договора, ищецът е получил в заем от ответника заем в размер на 2400,00 лева, който се е задължил да върне за срок от 15 месеца, на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 205,92 лева, включваща, главница и възнаградителна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 % и, годишен размер на разходите от 49,03 %, и общо дължима сума от 3088,80 лева.

Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в тридневен срок от датата на сключването му да представи на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, всяко от които представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, като осигурителният му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история една година назад да не е по-лоша от "редовен";

3 банкова гаранция с бенефициер заемателя и със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията; одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Няма спор по делото и се установява от представения Договор за предоставяне на поръчителство № *** от *** г., че между ищеца и ответника „***" ЕООД, на *** г. е сключен договор за поръчителство. По силата на чл.1 от него „***" ЕООД се е задължил да отговаря солидарно с Потребителя пред „***" АД. за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем. както следва, и по конкретно: задължение за връщане на заемната сума в размер на 2 400.00 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. В чл.3 от договора е уредено, че потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в общ размер на 1381,20 лева, платимо на вноски, всяка от които в размер на 92,08 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като за приемането им е овластен кредиторът по договора за заем – "***" АД.

Видно от погасителния план към договора за паричен заем сключен между ищцата и първия ответник, в него са включени и вноските по договора за поръчителство, като общото плащане по договора е е в размер на 3874,00 лева.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира следното:

Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес, поради което са проецсуално допустими.

Предявените срещу всеки от ответниците искове са евентуално съединени, като съдът следва да ги разгледа по реда, посочен от ищеца.

По отношение на предявения иск срещу „***" АД:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Ответникът – „***" АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 4 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл.10, ал.1, ал.11, ал.1, т.17-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.

Ищецът основава претенцията си за нищожност на договора за паричен заем на неспазването на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК регламентира, че годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

Процесният договор за потребителски кредит не отговаря на посочените изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита 5

/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.03 %.

Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.03 % не съответства на общата сума на плащанията по двата договора съгласно приложения погасителен план. Видно от погасителния план още със сключването на договора за паричен заем е предвидено заплащането на възнаграждение за поръчителлство. Въведеното в договора изискване за вида на обезпечението, съдържа изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – до три дни от сключване на договора, на практика правят задължението изпълнимо само чрез поръчителство, което е одобрено от заемодателя дружество. Срокът е твърде кратък – за потребителя, поради което и на него му се създава значително затруднение, както относно физическо лице – поръчител, така и относно банковата гаранция, за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и други, т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното включване на възнаграждението на поръчителя в погасителния план, води до извода, че то представлява скрито оскъпяване на кредита. Представеното обезпечение излиза извън функцията си да гарантира на кредитора изпълнение на задължението по договора, като неговата цел е да му осигури допълнителна печалба. Този извод се налага и от обстоятелството, че обезпечението следва да се представи в срок след сключване на договора за паричен заем, при положение, че преди отпускането му заемодателят е длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включено по този начин към погасителните вноски, възнаграждението на гаранта се явява добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 от чл.11, 6 ал.1 от ЗПК, договорът се явява недействителен.