Решение № 20 от 27.01.2022, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Плевен, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело № 20214400500908 по описа за 2021 година

Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260046 от 09.09.2021 г., постановено по гр.д. № 559/2020 г.

Левчанския районен съд е уважил предявения от С.А.С. А.С.А. и Н.С.А. и тримата от гр. Левски иск в качеството им на наследници на В.Й. С.а, б.ж. на гр. ** починала на 16.06.2020 г. и е осъдил „******“ АД, гр. София, ЕИК ***** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр. София, ЕИК ***** сумата от 6 067,86 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „спокойствие с Fi Health“, обективирана по застрахователна полица № 025LD-R-011967-4134, сключена с В.Й. С.а /наследодател на ищците/, обезпечаваща изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит „Рестарт“ № 025LD-R-011967/12.03.2019 г., сключен между В.Й. С.а и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ – 05.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.

Със същото решение РС Левски е осъдил „******“ АД, гр. София да заплати:

1 на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на С.А.С. А.С.А. и Н.С.А. деловодни разноски в общ размер от 100 лв.; на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА на адвокат Р. Н. Р. сумата от 633 лв. за адвокатско възнаграждение; по сметка на РС Левски държавна такса по делото в размер на 142,20 лв. съобразно уважения размер на иска.

С решение № 260047 от 10.09.2021 г., постановено по гр.д. № 559/2020 г. по реда на чл. 247 от ГПК Левчанския районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като в същото да се чете, че предявеният иск е отхвърлен за разликата над 6 067,86 лв. до 6 370,82 лв. като неоснователен и недоказан.

Недоволно от постановеното решение в осъдителната му част е останало въззивното ЗД „******“АД, гр. София, което чрез пълномощника си адвокат В. Р. от АК Видин го обжалва в законния срок, като в жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Според въззивника неправилно РС Левски е приел с оглед събраните в първата инстанция доказателства, че неправилно клонът на дружеството е постановил отказ да заплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 386 ал. 4 от КЗ и обстоятелството, че В. С.а при сключване на застраховката е премълчала обстоятелството, че страда от хроничното заболяване „артериална хипертония“, била е лекувана за това заболяване и същото е оказало съществено въздействие за настъпване на смъртта й като застрахователно събитие. Според въззивника при сключване на застраховката в попълнения подробен медицински въпросник /за краткост ПМВ/, застрахованата В. С.а е отговорила отрицателно на въпрос № 1, като е посочила, че не е лекувана от високо кръвно налягане през последните 5 години, а от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза по делото се е установило, че В. С.а е диагностицирана със заболяването „артериална хипертония“ през 2004 г., което заболяване е хронично, като наред повишеното кръвно налягане са диагностицирани „хипертонично лице /без/ застойна сърдечна недостатъчност“, „стенокардия“, „паническо разстройство“, „увреждане на лумбо-сакралните коренчета“, както и „просбиопия“. Според въззивника за всички тези хронични заболявания В.

С.а е приемала медикаменти, изписани от лекар, някои от които е следвало да 2 приема през целия си живот за да постигне нормални нива на кръвното си налягане и добра работа на сърцето и е премълчала това обстоятелство пред застрахователя. Позовава се заключението в съобщението за смърт, че приблизителния период между началото на паталогочните процеси, свързани с възникване на заболяването „артериална хипертония“ и „ХСБ“ и настъпилата смърт е 15 години, както и на заключението на СМЕ на вещото лице д-р М., съгласно което заболяването „артериална хипертония“ е хронично заболяване, което с времето води до увреждане на съдовете на различни органи – сърце, артерии, мозък, бъбреци и др. и прогресията на увреждането на сърцето и съдовата система, което може да доведе до внезапна смърт е в причинна връзка с хипертоничната болест на сърцето.

Позовава се на разпоредбата на чл. 363 ал. 4 от КЗ и практиката на ВКС, установена чрез конкретно посочени съдебни актове и приема, че основанията му за отказ като застраховател са доказани по делото чрез установяване на причинно -следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпилото застрахователно събитие, тъй като с оглед приетата СМЕ по делото е доказано, че прогресията на увреждането на сърцето и съдовата система при В. С.а е довела до внезапна смърт е в причинна връзка с хипертоничната болест на сърцето и настъпилото събитие попада в изключенията на ОУ по застраховката. Позовава се на разпоредбата на чл. 362 ал. 2 от КЗ и решение № 175/13.01.2014 г. по т.д. № 1060/2012 г., І т.о., ТК на ВКС и заключава, че В. С.а при сключване на застраховката собственоръчно е попълнила ПМВ и не е декларирала по поставените съществени за застрахователя въпроси, че е лекувана от „артериална хипертония“, които факти и обстоятелства са оказали съществено въздействие за настъпване на събитието. Според въззивника неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва съзнателно премълчаване на заболяването доколкото не са налице медицински данни за лечение на това заболяване през периода от 2011 г. до 2019 г., тъй като от заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че от 2004 г. на В. С.а е назначена антихипертензивна терапия за хронично заболяване „високо кръвно налягане“, което се потвръждава от прегледа при кардиолог д-р А.Я. от 09.11.2019 г., където се посочва, че хипертоничната сърдечна болест датира от 15 години. Според въззивника въз основа на тези доказателства може да се направи обосновано предположение, че антихипертензивната 3 терапия е продължила 15 години и В. С.а е приемала медикаменти за високо кръвно налягане при включването й в покритието по застраховката и при попълване на ПМВ. Наред с това въззивника се позовава на изричната клауза в т.3.2.24 от раздел ІІІ на ОУ „Покрити рискове, Изключени рискове“ към застраховката, в която отговорността на застрахователя е изключена при настъпване на застрахователно събитие в резултат на предварително съществуващи заболявания или болестни състояния, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно събитие и счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че въпросите в ПМВ са твърде общи за да обоснове такава тежка договорна санкция. Във въззивната жалба подробно се обсъжда правната природа на договора за застраховка, позовава се на разпоредбите на чл. 362 от КЗ и чл. 9 от ЗЗД и прави извод, че след като в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите и изключени рискове, при наличие на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключения застрахователят няма задължение да изплати застрахователно обезщетение, като се позовава на мотивите в тази насока на решение № 224/20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013 г., І т.о., ТК на ВКС.

Моли се окръжният съд да отмени решението на РС Левски в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като присъди на въззивника направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно, при отхвърляне на въззивната жалба прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна при условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемите страни С.А.С. А.С.А. и Н.С.А. чрез пълномощника им адвокат Р.Р. от ПлАК , в който се оспорва основателността на жалбата. Моли се въззивният съд да отхвърли въззивната жалба като потвърди решението на първоинстанционния съд и присъди в полза на адвокат Р.Р. адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА.

В с.з. въззивната страна, редовно призована не се представлява, но депозира писмена молба чрез пълномощника си адвокат В. Р., с която поддържа подадената въззивна жалба, като претендира направените по делото разноски, в това число в размер на 778 лв. за адвокатско възнаграждение за 4 въззивната инстация и за държавна такса в размер на 71,10 лв.. Представя договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемите страни С.А.С. А.С.А. и Н.С.А., редовно призовани, не се явяват и не се представляват в о.с.з., но са депозирали писмено становище чрез процесуалният си представител адвокат Р.Р., в което оспорват основателността на въззивната жалба и поддържат писмения отговор.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите поради затрудненото им финансово състояние и се представят списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ.

Въззиваемата страна „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр.

София не депозира писмен отговор, не се представлява и не взема становище по основателността на въззивната жалба.

Решението на РС Левски като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 6 067,86 лв. до 6 370,82 лв. като неоснователен и недоказан.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Левчанският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 383 ал. 3 вр. ал. 1 от КЗ, предявен от С.А.С. А.С.А. и Н.С.А. и тримата от гр. Левски иск, в качеството им на наследници на В.Й. С.а, б.ж. на гр. ** починала на 16.06.2020 г. против „******“ АД, гр. София, ЕИК *****, с петитум: ответникът да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр.

София, ЕИК ***** сумата от 6 370,82 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „спокойствие с Fi Health“, обективирана по застрахователна полица № 025LD-R-011967-4134, сключена с В.Й. С.а /наследодател на ищците/, обезпечаваща изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит „Рестарт“ № 025LD-R-011967/12.03.2019 г., сключен между В.Й. С.а и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр. София, ведно със законната лихва 5 върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ – 05.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумата.

За да уважи предявения иск в частта за сумата от 6 067,86 лв. Районен съд Левски е приел, че по силата на сключения договор за застраховка „спокойствие с Fi Health“, обективиран в застрахователна полица № 025 LDR-011967-4134, подписана от В.Й. С.а и ответника „******“АД, гр. София и настъпилото застрахователно събитие – смъртта на В.Й. С.а, настъпила на 16.06.2020 г., ответникът - застраховател следва да заплати обезщение и не е налице твърдяното от него основание да откаже изплащане на обезщетение.

Първоинстанционният съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 362 от КЗ в предоставения от зазстрахователя на наследодателката въпросник не е дадена възможност да посочи едно или няколко хронични заболявания, от които страда, като въпросникът е твърде общо формулиран, в един въпрос са включени запитвания за десетки заболявания и на запитваното лице не е дадена възможност да даде конкретен отговор, като се очаква да се отговори „ан блок“ и е направил извод, че неясно поставения въпрос предполага неясен и неточен отговор и не може при условията на чл. 362 ал. 6 от КЗ да послужи на застрахователя като основание да откаже да изплати обезщетението. Съдът е приел също, че така както е поставен въпроса от застрахователя дали застрахованото лице е лекувано за множество заболявания през последните 5 години, а не дали страда от посочените заболявания или е било диагностицирано, застрахованата е отговорила добросъвестно, доколкото тя не е била длъжна да тълкува зададените въпроси и ако за застрахователя е било от значение дали застрахования е бил диагностициран от посочените заболявания и дали страда от тях е следвало да зададе съотвения точно формулиран въпрос. Приел е, че липсва съзнателно премълчаване към датата на декларацията на заболяването „високо кръвно налягане“, тъй като от приетото по делото заключение на вещо лице по СМЕ по делото и от представената медицинска документация безспорно се установява, че през последните 5 години преди сключване на договора за застраховка В.Й. не е лекувана от заболяванията, посочени в заявлението, като последното й проведено лечение преди това е било през 2011 г., а проведеното лечение през м. ХІ 2019 г. е след сключване на договора за застраховка и се установява от представен по делото амбулаторен лист, изготвен от д-р Я. Съдът е направил извод, че несъзнаваното неточно деклариране на обстоятелства пред 6 застрахователя при условията на чл. 364 от КЗ не му дава правна възможност да откаже плащане на застрахователното обезщетение. Съдът е посочил също, че по делото не е установено по категоричен начин каква е причината за смъртта на В.Й., като се е позовал на заключението на вещото лице по СМЕ, съгласно което без аутопсия не може да се каже със сигурност каква е причината за смъртта и причинно-следствената връзка със съществувало преди това заболяване.