Решение № 1104 от 16.07.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Плевен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря К.а В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430100555 по описа за 2025 година

Гр.д.№555/2025г. по описа на ПлРС е образувано въз основа на ИМ от Й.

Г. Е. и К. Б. Е. чрез адв. В. В., против Е. Е. В. и Е. В. Х., с която са предявени искове с правно основание чл. 109 от ЗС, с който моли съда да постанови решение, с което: 1. Да осъди отв. Е. Е. В., да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на ищците върху процесия недвижим имот – Поземлен имот, с идентификатор №*** и с които пречи на ищците да ползват собствеността си върху него, като премахне изградената незаконна постройка на двора с идентификатор №*** и даде достъп до ползване на имота в неговата цялост; 2. Да осъди отв. Е. Е. В. и отв. Е. В. Х., да преустановят неправомерното си бездействие, с което пречат на ищците да упражняват правното си на собственост, като премахнат самосрутващата се сграда, находяща се в имота, с идентификатор №***. Твърди се, че страните са съсобственици на УПИ IV-1316, кв.47 по плана на ***, с идентификатор №***, с площ от 240 кв.м., като ищците притежават ¼ ид.ч., отв. Е. В. Х.- ¼ ид.ч., а отв. Е. В. не притежава право на собственост върху поземления имот. Твърди се, че собственик на сграда идентификатор №*** е отв. Е. В., а спрямо сграда с идентификатор

№***, отв. Е. Е. В. и Е. В. Х. са съсобственици. Сочи се, че 1 ищците са собственици и на втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в дворното място, с идентификатор ***. Сочи се, че в поземленият имот, с идентификатор № *** са разположени двуетажната жилищна сграда, с идентификатор ***, два броя гаражи с идентификатори *** и *** и три постройки за допълващо застрояване, с идентификатори

***,

*** и ***. Твърди се, че постройките с идентификатори *** и ***. са преустроени в кафеаперитив, но не функционират като такъв и не се използват. Твърди се, че постройката с идентификатор ***, в която е разположен санитарен възел не е в добро техническо състояние. Сочи се, че тази постройка е негодна за ползване и е в вредна в санитарно- хигиенно отношение. Сочи се, че постройка с идентификатор ***, е незаконна, въпреки че е отразена в КК.

Твърди се, че отв. Е. В. извършва неправомерни действия, с които нарушава и ограничава правото на собственост на ищците върху дворното място, изразяващи се в изграждане на незаконна постройка с идентификатор ***. Сочи, че изграждането на тази незаконна постройка от страна на ответника Е. В., лишава ищците от възможността им да ползват имота в неговата цялост.

Твърди се, че двамата ответници Е. В. и Е. Х., извършват неправомерни действия, с които нарушава и ограничава правото на собственост на ищците върху дворното място, изразяващи се в изграждане на постройка с идентификатор ***, която е негодна за ползване, вредна е в санитарно- хигиенно отношение, не отговаря на законовите изисквания и не се ползва по предназначение. Сочи се, че в поземления имот има попивна яма, която е причина за слягане и нарушаване на земната основа, което е основна причина за нарушаване на тази постройка. Твърди се, че ако тази постройка се ползва по предназначението си в този вид, е опасна за живота и здравето на хората. Твърди се също, че постройката пречи на ищците да ползват и владеят дворното място. Сочи се, че самото нарушение на строителните и санитарнохигиенните норми ограничава правата на ищците.

Твърди се, че посочените две постройки заемат изцяло поземления имот.

Твърди се също, че между собствениците на дворното място няма

2 разпределение на ползването му по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, отв. Е. Е. В., чрез адв. Ч. Д., депозиран писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Сочи се, че въпросът дали един строеж е незаконен, е от компетентността на кмета на съответната община. Сочи, че ищците многократно са инициирали такива процедури, като Община Плевен е излизала със становище, че липсват основания за премахване на сградите.

Сочи се, че последната преписка по заявление №ТСУ-94К-4756-I/27.09.2024г. е приключила със становище, че процесните сгради отговарят на изискванията на ЗУТ, не са опасни за живота и здравето на хората, както и не са заплашени от самосрутване. Твърди се, че процесните сгради представляват допълващи пристройки към преустроен обект- кафе- аперитив и са част от него. Твърди се, че процесните сгради не пречат на упражняването на правата на ищците.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, отв. Е. В. Х., чрез особен представител адв. Р. Х. депозиран писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Сочи се, че въпросът дали един строеж е незаконен, е от компетентността на кмета на съответната община.

Сочи се, че по извършена проверка от Община Плевен е установено, че процесните сгради отговарят на изискванията на ЗУТ, не са опасни за живота и здравето на хората, както и не са заплашени от самосрутване. Твърди се, че процесните сгради представляват допълващи пристройки към преустроен обект- кафе- аперитив и са част от него. Твърди се, че процесните сгради не пречат на упражняването на правата на ищците.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на нот. акт за дарение на низходящ – №87, н.д.№ 1081/1991г. на Нотариус при ПлРС, отв. Е. Е. В. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: ½ ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, парцел №4316, стр. кв. 47 на гр. Плевен, заедно с ПЪРВИ етаж от двуетажна жилищна сграда, без сутерена и таванските помещения, ГАРАЖ от 23 кв.-м. и ШОПРОН от 19 кв.м. По делото се установява също, че въз основа на договор за покупко- продажба, обективиран в нот. акт за покупко- продажба №67, н.д. №613/207г. на Нотариус ***, Е. В. е продал на 3

*** Е.ова В.а и на ***, при равни права, притежавания от него недвижим имот: ½ ид. Част от УПИ, находящ се в гр. ***, съставляващ парцел IV- 4316, в кв. 47, по плана на града, цялото от 242 кв.м., заедно с целия първи етаж от построената в него къща, без сутерена и таванските помещения, заедно с построените в дворното място шопрон от 15 кв.м. и гараж от 23 кв.м., при съседи- описани. По делото се установява, че *** Е.ова В.а и на ***, са се разпоредили в полза на трети лица, като са продали притежаваната от тях ид.ч. от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр. Плевен, ведно с ПЪРВИ етаж от двуетажна жилищна сграда, с идентификатор ***,2. /без описаните по- горе гараж и шопрон/.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на нот. акт за установяване право на собственост № 59, н.д.№ 1586/1995г. на Нотариус ***, че *** Е. Х. е признат за собственик на ½ ид. ч. от ДВОРНО МЯСТО, парцел IV, в гр. Плевен, пл.№ 4316, стр. кв. 47, заедно с ВТОРИ етаж от двуетажна жилищна сграда и ГАРАЖ от 24 кв.м.

По делото се установява, че *** Е. Х. е продал на ищците Й. Г. Е. и К. Б.

Е., ¼ ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр. Плевен, заедно с ВТОРИ етаж от двуетажна жилищна сграда, /без гараж от 24 кв.м./.

По делото се установява също, видно от представеното удостоверение за наследници- л.67, че отв. Е. В. Х., е единствен наследник на *** Е. Х..

По делото съдът приема за установено също, съобразно изричното изявление на процесуалния представител на ищците в първото по делото о.сз., че същите нямат качеството на собсвеници на процесните сгради с идентификатор №*** и идентификатор №***. От страна на ответниците не е направено оспорване на правото им на собственост върху процесните сгради.

По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключенията по която се установява следното: ВЛ е установило, че през 1996г., въз основа на одобрени проекти от 12.07.1996г, е извършено преустройство, на сгради с идентификатор *** /представляваща гараж/, сграда с идентификатор *** /представляваща шопрон/ и сграда с идентификатор *** /представляваща стопанска постройка с 4 обслужващо предназначение/, в „Кафе аперитив“; издаден е Акт за узаконяване №98/22.07.1996г. на отв. Е. Е. В. и *** Е. Х. от Главен архитект на Община Плевен. ВЛ е констатирало също, че обектът е въведен в експлоатация, за което е издадено Разрешение за ползване №143/31.07.1996г.

ВЛ е установило, че по отношение на тази сграда няма отклонения от строителните разрешения. ВЛ е установило също, че сгради с идентификатори №*** и №*** са част от заснемането и одобрения проект, но не са предмет на преустройство, тъй като тяхното предназначение се запазва. ВЛ е установило, че преустроените помещения към момента на изготвяне на експертизата не функционират като кафе - аперитив и не се използват.

ВЛ сочи, че сграда с идентификатор №***, по кадастралната карта на гр. Плевен е отразена с площ от 10 кв.м., като съгласно заснемането в одобрен проект е с площ от 4,94 кв.м. /външни размери/, а при измерване на място за целта на настоящата експертиза е с площ 8,05 кв.м., измерено с ролетка по външни размери. ВЛ сочи, че всички останали сгради предмет на делото, съответстват по размери с гореописаните документи. ВЛ е установило също, че за сграда идентификатор №*** по КК на гр.

Плевен няма представени по делото одобрени строителни книжа за отклонението в квадратурата. Същата е в отклонение в квадратурата от 3,11 кв.м. с представените одобрени проекти от 12.07.1996 г. за 3,48 кв.м.

ВЛ установило, че сграда с идентификатор №*** по КК на гр. Плевен е част от преустройството извършено през 1996 год. и е в добро техническо състояние. Сграда с идентификатор №*** по КК на гр. Плевен е в лошо техническо състояние, същата се отличава съществено от архитектурното заснемане и одобрените строителни книжа по отношение на своите габарити. Реално изградената площ надвишава параметрите, описани в проектната документация и издаденото Разрешение за ползване №143/31.07.1996 год. ВЛ сочи, че сградата е съществувала като „клозет“, съгласно регулационен план на гр. Плевен, одобрен със Заповед № РД- 15137/26.01.1987 год. с размери 4,94 кв.м.. Същата вероятно има прилежаща попинина. Конструктивно е констатирано наличието на явни диагонални пукнатини по фасадната стена. Пукнатините, съчетани с видими следи от неравномерно слягане и хронично овлажняване на основата, свидетелстват за нарушена носеща способност на конструкцията и за развитие на 5 деформационни процеси. ВЛ сочи, че постройката се намира в незадоволително техническо състояние, като съществува реален риск от прогресиращо развитие на пукнатините и компрометиране на конструктивната устойчивост при неблагоприятни атмосферни условия или сеизмични въздействия.

В допълнително представено заключение ВЛ е посочило, че процесната сграда с идентификатор №*** подлежи на възстановяване, като е дало и конкретни действия. В с.з., при изслушване на ВЛ също сочи, че опасност за съседните имоти няма, като е възможно самосрутване, но това зависи от състоянието под сградата; сградата не се намира в близост до основната жилищна сграда.

По делото, като свидетел е разпитана ***, която сочи, че постройките в дворното място са в лошо състояние и от тях падат боклуци – тухли, цигли.

Сочи, че дворът не може да се ползва, разстоянието между основната сграда и постройките е циментирано и има малко и тревна площ и не се използва.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът по чл.109 от ЗС е правен способ за защита на правото на собственост или друго вещно, от всяко пряко или косвено въздействие, при което без да се отнема владението върху вещта, пречи на спокойното и пълноценно упражняване на правото на ищеца /арг. ТР №4/2015г/. В случая, с оглед спецификата на негаторния иск, в тежест на ищеца е да установи своето право на собственост, или друго ВП, от една страна, и от друга- извършването на действия/бездействия от страна на ответника, с които смущава правата на ищеца. Негаторният иск по чл. 109 от ЗС се цели да бъдат премахнати всякакви пречки, които препятстват правата на собственика да ползва имота си пълноценно, при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху собствена на ищеца вещ. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника да е противоправно- да създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/- в т.см. Решение № 87 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 610 от 2011 г. на 6