Решение № 260089 от 13.07.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………. гр. Варна, 13.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА при секретаря Славея

Янчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 579 по описа за 2020г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.23, ал.1 от СК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК от Р.К.К. за приемане за установено по отношение на ответника С.И.Н., че ищцата е собственик на 1) апартамент № 5 с ид.*** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Роза“ № 33, ет.2 с площ от 89,55 кв.м., ведно с прилежащата изба № 13 с площ от 3,75 кв.м., както и 4,3988 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; 2) паркомясто

№ 8, находящо се в подземния паркинг на жилищна сграда построена на в гр.Варна, ул.“Роза“ № 33 с площ от 13,13 кв.м., представляващо реална част от обект с ид.*** по КК на гр.Варна, при граници съгласно архитектурния проект: ул.“Роза“, място за паркиране № 7, маневрена площ и място за паркиране № 9, заедно с припадащите се 4,1806% ид.части от общите части на подземния паркинг, маневрената площ и от правото на строеж; 3) 44,09 кв.м. ид.части от обект с ид.*** по КК на гр.Варна, целият с площ от 1172 кв.м., както и на 4) лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег.№ В 4188 НХ, цвят черен металик, рама № WVGZZZ1TZ7W049106, двигател № BLS271628, придобити по време на брака й с ответника в резултат на пълна трансформация на лични средства дарени от родителите й.

В исковата и уточняващите молби ищцата твърди, че е била в брак с ответника С.Н. от сключването му на 07.06.2003г. до прекратяването му с решение от 14.01.2020г. постановено по гр.д.№ 18979/2019г. по описа на ВРС. Твърди, че придобитите по време на брака им недвижими имоти - апартамент № 5 с ид.*** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Роза“ № 33, ет.2, паркомястото № 8 в подземния паркинг на сградата, прилежащите 44,09 кв.м. ид.части от поземления имот, в който е построена сградата с ид.

*** по КК на гр.Варна, както и лекият автомобил марка

„Фолксваген“, модел „Туран“ с рег.№ В 4188 НХ, цвят черен металик са лично нейна собственост, тъй като продажната цена на всеки от тях е заплатена от нея със средства дарени от родителите й. Посочва, че заплатената цена на апартамента е 89491,902 лева, за паркомястото е заплатена цена от 11805 лева, за 44,09 кв.м. ид.части от поземления имот – 3340 лева, а за лекия автомобил - 3300 лева, като всички те предоставени от родителите на ищцата – К.К.и Т. К.. Моли съдът да уважи предявените искове и да приеме за установено спрямо ответника, че ищцата Р.К. е едноличен собственик на имотите и лекия автомобил, на основание пълна трансформация на лични средства при придобиването им.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С.И.Н., в който заявява, че признава фактите по делото, а именно че процесните недвижими имоти и лекият автомобил са заплатени от родителите на Р.К..

В съдебно заседание ищецът - Р.К., чрез процесуалния си представиел поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Заявява, че не претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът С.Н. се явява лично и потвърждава изложеното в отговора на исковата молба, че парите с които са били закупени недвижимите имоти и лекият автомобил са били дарени от родителите на ищцата лично на нея, а не на двамата като семейство.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че сключеният между тях на 07.06.2003г. граждански брак е бил прекратен с влязло в законна сила решение по гр.д. № 18979/2019г. по описа на ВРС.

С нот.акт № 32, том 1, рег.№ 414, дело № 18/2017г., на 15.03.2017г. Р.К. Н. е придобил чрез покупко-продажба от „Кондор Комерс“ ЕООД собствеността върху апартамент № 5 – самостоятелен обект в сграда с ид. ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Роза“ № 33, ет.2 с площ от 89,55 кв.м., ведно с прилежащата изба № 13 с площ от 3,75 кв.м., както и 4,3988 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; паркомясто № 8, находящо се в подземния паркинг на жилищна сграда построена на в гр.Варна, ул.“Роза“ № 33 с площ от 13,13 кв.м., представляващо реална част от обект с ид.*** по КК на гр.Варна, при граници съгласно архитектурния проект: ул.“Роза“, място за паркиране № 7, маневрена площ и място за паркиране № 9, заедно с припадащите се 4,1806% ид.части от общите части на подземния паркинг, маневрената площ и от правото на строеж, както и 44,09 кв.м. ид.части от поземления имот с ид.*** по кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ от 1172 кв.м. за сумата от 104636,90 лева.

Видно от свидетелство за регистрация част 1, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег.№ В 4188 НХ, цвят черен металик, рама № WVGZZZ1TZ7W049106, двигател

№ BLS21628 е регистриран като собственост на Р.К. Н..

Няма спор между страните, че сумата за заплащане на продажната цена на процесните имоти и лек автомобил са осигурени от родителите на ищцата с цел същата да бъде надарена от тях. Горното се установява и от представените преводни нареждания /л.19-23/, видно от които К.М.К. е заплатил в полза на „Кондор Комерс“ ЕООД – продавач на процесните недвижими имоти по нот.акт № 32/2017г. суми в общ размер на 104 636,90 лева.

Отбелязано е, че сумите са плащани за Р. Н.. Представено е и платежно нареждане за извършен банков превод от К.К.в полза на дъщеря му Р. Н. на сумата от 6000 лева.

Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Наведените в исковата молба фактически твърдения и формулираният въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК за приемане за установено по отношение на ответника С.Н., че ищцата Р.К. е едноличен собственик на процесните имоти и лек автомобил, придобити на възмездно основание по време на брака на страните, поради това, че ищецът е трансформирал лични средства в заплащане на стойността им.

По същността си искът по чл.23, ал.1 от СК урежда правната възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е вложил лични извънсемейни средства, което изключва приноса на другия съпруг. Искът е един от законовоуредените способи за оборване на уредената в чл.21, ал.3 от