Решение № 108 от 26.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Сливен, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Радка Д. Дражева Първанова

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232200600271 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител Я. М. Я. срещу присъда № 260013/22.12.2022 г. постановена по НЧХД № 216/2021 г. по описа на РС – Сливен. С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия Р. И. К. за невиновен в това, че на 08.07.2019 г. около 13:00 ч. **** в *** в района на жилищен *** причинил на Я. М. Я. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

Съдът е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 600 лв. за адвокатска защита.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от частния тъжител и допълнение към нея, в които е заявено несъгласие с присъдата. Претендира се нарушение на основни човешки права, иска се справедливост като се оспорва оправдаването на подсъдимия, включително се настоява за осъждане на подсъдимия по граждански иск за сумата от 15 000 лв., какъвто не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Пред настоящата инстанция частният тъжител се явява лично и поддържа искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на 1 осъдителна такава по повдигнатото обвинение, както и уважаване на гражданския иск.

Подсъдимият се явява лично и със защитника си адв. К. К. – АК Сливен.

В хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие са приети писмени доказателства, представени от частния тъжител с жалбата, касаещи негови заболявания и награди за лични постижения.

В ход по същество частният тъжител пледира за уважаване на въззивната жалба, да бъде отменена оправдателната присъда и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Намира същото за доказано от събраните доказателства, които е представил в цялост.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. намира присъдата на първата инстанция за правилна и законосъобразна и пледира за потвърждаването й.

От събраните доказателства не установява доказаност на твърдяната в тъжбата телесна повреда, нанесена със „жестоки удари“ и в резултат на която тъжителят бил със „скъсана риза“. Подчертава липсата на медицински документи, удостоверяващи евентуално телесно увреждане, както и липсата на други доказателствени източници в тази посока. Причината за словесния сблъсък между страните била предхождаща инцидента реакция на тъжителя към детето на подсъдимия, последното с ТЕЛК решение, поради специфично заболяване. Не отрича, че доверителят му е бутнал тъжителя, но отхвърля категорично нанасяне на удари или скъсване на риза. В представените медицински документи – амбулаторни листи и лабораторни изследвания за различни заболявания на тъжителя не намира връзка с твърдения в тъжбата побой. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В личната си защита подс. К. се присъединява към казаното от защитника му. Поддържа по-рано заявена позиция за развитието на процесния инцидент – тъжителят е бил притеснен и афектиран, защото синът му, страдащ от епилепсия, е дошъл много уплашен след среща с тъжителя.

Подсъдимият и тъжителят говорили на висок тон и подсъдимият бутнал тъжителя.

В последната си дума подс. К. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълненията и уточненията към нея, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба и уточнение към нея от Я. М. Я. против подсъдимия Р. И. К. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Предявен е и граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението имуществени и неимуществени вреди, с цена на иска 15 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. С протоколно определение на СлРС в открито с.з. но 22.06.2021 г. съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане гражданския иск и не е конституирал тъжителя в качеството на граждански ищец.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят Я. Я. и подсъдимият Р. К. живеели ****, ***, жилищен ***.

Двамата се познавали помежду си като съседи.

Пред жилищния блок, в който живеели подсъдимият и тъжителят, често играели деца, между които и детето на подсъдимия, което било болно от епилепсия. Децата често вдигали шум, което тъжителят не одобрявал, правел забележки и ги съветвал да отидат да играят на друго място.

На 08.07.2019 г. около 13:00 часа, прибирайки се в дома си, тъжителят видял няколко деца, които играят навън и на висок тон им направил забележка, като им казал да отидат да играят на друго място. Сред тези деца било и детето на подс.Р. К., което се стреснало от случилото се. В същото време в близост бил и подсъдимият, който стоял навън и чакал детето му да поиграе с останалите деца. След забележката то хукнало към него и му разказало, че дядото му крещи и го заплашва, че ще го набие. Ядосан от това, подсъдимият се приближил до тъжителя, за да разговаря с него, като го попитал защо се кара на детето му и защо му вика. Тъжителят Я. също бил ядосан и на висок тон му отговорил, че детето заедно с още едно се качва на намиращото се в близост дърво и от там крещи. Казал му също, че не е възпитал добре детето си. Тези думи афектирали подсъдимия и той също започнал да говори на висок тон, като заявил на тъжителя Я., че той не трябва да се занимава с неговото дете, след което го бутнал с едната си ръка по гърдите. Поведението на подсъдимия още повече ядосало тъжителя Я. и той започнал да крещи истерично. След случилото се подсъдимият си тръгнал като прибрал и детето си.

Тъжителят Я. веднага се обадил на тел. 112 и подал сигнал за осъществен спрямо него побой. Заявил, че е бит и обиждан от подсъдимия и за отправени от последния закани.

Въз основа на подадения сигнал, около 13:10 часа на същата дата на мястото на случилото се пристигнали полицейски служители от "ГООР" при РУ при ОД на МВР - Сливен свид.Д.С. и свид.В.Д.. Двамата разговаряли с тъжителя след което му съставили протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, с който тъжителят Я. Я. е предупреден да не осъществява физически и психически тормоз, да не отправя обидни думи и заплахи за 3 саморазправа спрямо подсъдимия Р. К.. Идентичен протокол бил съставен и на подсъдимия К. с предупреждение да не осъществява физически и психически тормоз, да не отправя обидни думи и заплахи за саморазправа спрямо тъжителя Я. Я..

По време на скандала между двамата, свидетелят А.С., живущ в същия блок се прибирал с колата си, като докато паркирал пред блока видял, че подсъдимият и тъжителят ръкомахат и се карат пред входа. Той паркирал автомобила си като през цялото време наблюдавал двамата, които, докато той заключи автомобила си, преустановили спора и се разделили.

Срещу жилищния блок на скамейка пред дома били свид. М.В. и свид.

И.В.. След като спорът приключил и подсъдимият и детето му се прибрали, частният тъжител Я. отишъл при тях и им заявил, че е бил ударен и заплашен от подсъдимия и иска те да му станат свидетели, но последните отказали, тъй като не чули нищо от разговора им, а свид. В.а заявила, че дори не е видяла какво се случва.

Още същия ден - 08.07.2019г. тъжителят Я. подал жалба в РП гр.

Сливен, въз основа на която била образувана преписка вх.№ 2293/19г. по описа на РП гр. Сливен.

На 10.07.2019 г. тъжителят Я. отишъл на преглед при д-р Ванушка П.а, специалист пулмолог, която издала амбулаторен лист № 1997 от 10.07.19г. В амбулаторния лист е поставена диагноза „друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест“, като било отбелязано, че пациентът има придружаващи заболявания, а именно: „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък“, „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“,

„стенокардия, неуточнена“,

„хиперплазия на простата“. В анамнезата на същия амбулаторен лист е описан проведен контролен преглед, съобразно диспансерно досие 151, посочени са оплаквания на Я. от обилни изпотявания, хриптене в гърдите, кашлица, белезникави храчки, задух при усилие. Посочен е получен преди месец пристъп, овладян амбулаторно и че към момента на прегледа няма обостряния през изминалия период, че провежда редовно назначената терапия и се повлиява задоволително. На тъжителя Я. е назначена терапия, а следващият му диспансерен преглед е бил определен за месец януари 2020 г.

На 16.07.2019 г. тъжителят посетил ИППМП д-р Н.Г., която му извършила преглед и му издала медицинско направление, в което е отбелязана диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство“ и придружаващо заболяване „ХОББ - ремисия хиперплазия на простата“. В медицинско направление/искане докторът посочил, че тъжителят приема медикаменти за простата и за холестерол.

На 17.08.2019 г. тъжителят посетил Спешна медицинска помощ гр.Сливен, където му бил извършен преглед, по който не била поставена диагноза и назначено лечение.

Въз основа на подадената и образувана в РП гр. Сливен преписка с вх.

4

№ 2293/2019 г. по описа на РП Сливен е извършена проверка, приключила с Постановление от 10.09.2019 г. на прокурор от РП - Сливен, с което е отказано образуването на досъдебно производство. Постановлението на РП – Сливен е потвърдено с Постановление от 02.10.2019 г. на Окръжния прокурор в ОП – Сливен, потвърдено с Постановление от 06.01.2021 г. на Зам.апелативния прокурор в АП – Бургас.

От приобщените в хода на съдебното следствие пред въззивния съд писмени доказателства се установява заболяване на тъжителя – хипертония, за което е проведен преглед, удостоверен с амбулаторен лист от 10.10.2022г.

В същия не са отразени оплаквания на тъжителя, установено е добро общо състояние, описани са по-рано установени заболявания и съответната терапия. Представените заверени копия на лабораторни изследвания са с дата 07.02.2022 г. и 13.09.2021 г. и отразяват конкретни стойности на изследвани показатели. Тъжителят е счел за необходимо да ангажира и писмени доказателства, представляващи грамота на името на Я. Я. за участие в Световната изложба на младите изобретатели м.юни-юли 1991 г. в гр.

Пловдив; удостоверение от 10.11.1966 г. от Градския комитет на БКП в уверение на това, че тъжителят е носител на почетна златна значка „Златни ръце – знатни имена“ по случай IХ-я конгрес на БКП и изпълнение на неговите решения; членска карта, удостоверяваща приемането през 2004 г. на тъжителя като член на Съюза на изобретателите в България с платена членска вноска за 2004, 2005, 2006 и 2007 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата по сходен начин е възприета и от първоинстанционния съд, като различията между възприетото от СлРС и настоящия съд се дължат на събраните допълнително пред въззивния съд доказателствени материали – писмени доказателства, приложени към въззивната жалба.

Тъй като основните възражения, релевирани с въззивната жалба и допълнението към нея могат да бъдат обобщени като оплаквания за неправилна оценъчна дейност на първоинстанционния съд, рефлектирала в несправедлив съдебен акт, на първо място въззивният съд следва да посочи, че в мотивите към проверяваната присъда всички доказателствени източници са били обект на анализ. Мотивите имат изискуемото от чл.305, ал.3 от НПК съдържание – изградена фактическа обстановка, анализ на доказателствения материал, ясни правни изводи. В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е положил дължимите процесуални усилия да събере относимите и допустими доказателствени източници, които в последствие подробно е обсъдил в мотивите към постановената присъда. На всички свидетелски показания е отделено внимание, съдът е коментирал същите и ги е съотнесъл помежду им, в резултат на което е обосновал защо дава вяра на едни, а е изключил други доказателствени материали, посочил е аргументи за приложения подход. Мотивите на първата съдебна инстанция в обсъжданата част обхващат всички събрани по делото материали, убедителни 5 са и логично изградени. Не се констатират съществени нарушения при обсъждането на събраните доказателства и тяхната оценка.