Решение № 351 от 04.03.2020, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 351 04.03.2020 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанаска

Атанасова при секретаря Кристина Линова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2529 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на И.Х.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. Т.Д., против Заповед № 19-0237-000120 от 24.09.2019 г., издадена от Н. С. С. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Айтос, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че автомобилът е противозаконно отнет от неправоспособния водач, за което е подаден от жалбоподателя сигнал в Пето РУ при ОДМВР- Бургас. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът се явява лично в съдебното заседание и заявява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, пряко засегнато от съдържащото се в заповедта разпореждане. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № А 87 14 ММ, собственост на жалбоподателя И.Х.С., за срок от шест месеца. В съобразителната част на заповедта се сочи, че на 23.09.2019 г. около 18.55 часа описаният лек автомобил е управляван в гр. Айтос, по ул. „Граф Игнатиев“ до № 18, от неправоспособен водач- В.И.Х. с ЕГН **********. Административният орган е възприел изцяло констатациите на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на административно нарушение бл. № АА204518 от същата дата.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед № 19-0237-000120 от 24.09.2019 е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в РУ Айтос при ОДМВР- Бургас, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.

Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че на посочените дата и място автомобилът е управляван от неправоспособен водач, като тези констатации се подкрепят от съдържащите се в преписката писмени доказателства.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства- за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай е налице последната от горните хипотези. От данните по делото е видно, че лицето В.И.Х. е неправоспособен водач. Не е спорно между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, в т.ч. АУАН, че на 23.09.2019 г. същият е управлявал автомобила в гр. Айтос. С оглед предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение и при липса на доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от административния орган. Недоказани са твърденията на жалбоподателя за противозаконно отнемане на товарния автомобил.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че свид. Х. е получил разрешение от лично от жалбоподателя да ползва автомобила при необходимост, като последният посочил и къде се намират ключовете. Видно от представеното по делото писмо с рег. № 3388Р-1979 от 30.01.2020 г. от Пето РУ при ОДМВР- Бургас, за периода от 20.09.2019 г. до 20.10.2019 г. не е образуван в районното управление заявителски материал, досъдебно производство или друг материал, свързан с противозаконно отнемане на автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № А 87 14 ММ, собственост на И.Х.С.. В този смисъл е и представеното писмо от РП- Айтос, в което е посочено, че няма образувани преписка или досъдебно производство за такова деяние. С оглед изложеното съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като в случая административният орган е определил минималния предвиден в закона срок за прилагане на същата.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.С. с ЕГН ********** против

Заповед № 19-0237-000120 от 24.09.2019 г., издадена от Н. С. С. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Айтос, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: