Определение № 215 от 20.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно частно търговско дело № 20265001000243 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 4852/29.04.2026 г., подадена от Б. М., действащ в качеството му на синдик на „Завод за хартия – Белово“ АД, в несъстоятелност, против определение рег. № 81/13.03.2026 год., с което на основание чл. 130 ГПК е оставена без разглеждане и е върната исковата молба на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867, действащо чрез синдика Б. А. М. с вх. № 1572/10.02.2026 г. против „СКАЙ ПЕЙПЪР” ЕООД, ЕИК 201644480, представлявано от управителя Ц.М.Т. и „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867, представлявано от „ВАСАН – 97“ ЕООД и „ТАЙМЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и е прекратено производството по т.д. № 21 по описа на ОС - Пазарджик за 2025 г.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Развит е довод, че исковете за попълване масата на несъстоятелността не са изрично и изчерпателно дефинирани в глава 41, раздел I от ТЗ - “Попълване на масата на несъстоятелността”. Искове, извън уредените в тази глава и обусловените от тях искове по ТЗ, се предявявали от дружеството в несъстоятелност, а синдикът само осъществявал представителството на дружеството в процеса в съответствие с чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ, действайки от негово име и упражнявайки неговите материални права. Поддържа се, че само за уредените в посочената глава от ТЗ искове е предвиден специален срок -две години от откриване на производството по 1 несъстоятелност, а за всички други искове важали общите срокове. В тази връзка се настоява, че синдикът може да избере да води иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, стига целта на иска да е попълване масата на посоченото основание за нищожност, искът би бил неоснователен, но той не е изначално недопустим.

Счита, че един иск е недопустим поради няколко причини, като липса на правен интерес, липса на легитимация, изтекъл преклузивен срок, наличие на СПН, висящ процес, неподсъдност, а в случая не е налице нито едно от посочените основания за недопустимост.

Въз основа на изложеното е поискано да бъде отменено изцяло обжалваното определение.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ провери допустимостта на частната жалба, както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, а атакуваното с нея определение е акт на съда, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва конкретното определение - от ищеца в първоинстанционното производство, надлежно представляван от синдика на дружеството. Ето защо въззивният съд счита частната жалба за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба

Съображенията на въззивния съд за това са следните: е неоснователна.

С искова молба вх. № 1572, постъпила в ОС – Пазарджик на 10.02.2026 год., подадена от “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД - в несъстоятелност, действащо чрез синдика на дружеството Б. А. М., против “СКАЙ ПЕЙПЪР” ЕООД, гр. Белово, ЕИК 201644480 и “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД с ЕИК 822104867, представлявано от “ВАСАН-97” ЕООД и “ТАЙМЕКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, с който е поискано да бъде обявена за нищожна на посоченото основание на сключената между ответниците сделка, оформена в предварителен договор за покупко-продажба от 13.05.2022 г. и споразумение между същите страни от 14.11.2022 г., с която “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД е продало на “СКАЙ ПЕЙПЪР” ЕООД описаните в исковата молба движими вещи електрическа уредба и електропреносно съоръжение, представляващи съвкупност от конкретно изброени движими вещи. Ищецът е изложил твърдение, че сделката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице значителна нееквивалентност на престациите. В тази насока е изложил твърдение, че стойността на прехвърленото имущество е в пъти по2 висока от договорената цена по сделката от 49 000 лв. с ДДС, която дори не била платена ефективно от купувача с оглед на извършено на 14.11.2022 г. прихващане на негово вземане срещу ищеца по фактура № 380 от 17.10.2022 г.

Посочената фактура била издадена при липса на основание и отразените в нея икономически отношения не съществували между страните. Впоследствие купувачът „Скай пейпър“ ЕООД предявил иск за предаване на владението върху вещите. Образувано било гр.д. № 766/2023 год. по описа на РС – Пазарджик. По това дело ответникът „Завод за хартия – Белово“ АД не подало отговор на исковата молба, не изпратило процесуален представител в проведеното открито с.з. От предходния синдик на дружеството постъпила единствено молба, с която уведомил, че не са му предоставени документи, касаещи процесните движими вещи. Това сочело на воденето на един симулативен процес, чиято единствена цел била снабдяването на „Скай пейпър“ ЕООД с изпълнително основание. На 05.08.2024 год. в полза на „Скай пейпър“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист за предаването на продаваемите вещи и съоръжения. Във връзка с допустимостта на иска са изложени допълнителни съображения в молба вх. № 2764/10.03.2026 год.

С обжалваното определение рег. № 81 от 13.03.2026 г., постановено по т.д. № 21/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, е оставена без разглеждане и е върната на основание чл. 130 от ГПК исковата молба, подадена от „Завод за хартия – Белово“ АД /н./ и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че конкретните обстоятелства, изложени от ищеца, попадат в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Прието е, че в случая сроковете за предявяване на отменителните искове по тези разпоредби са изтекли с изтичането на две години от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а именно на 29.05.2025 год., а искова претенция с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, основана на твърдение за нееквивалетност на престациите, не може да бъде предявена и да бъде предмет на разглеждане в самостоятелно съдебно производство, образувано след изтичането на този срок; в закона не е предвидена възможност за удължаване или възстановяване на преклузивни срокове, а последица от предявяването им извън срока е тяхната процесуална недопустимост.

Според първоинстанционния съд ищецът може да предяви иск за нищожност по чл. 26 от ЗЗД, но същият би бил допустим ако въведеното основание за нищожност е общо, като например нарушение на закона или невъзможен предмет и извън предвидените в хипотезата на правните норми на чл. 646 и чл. 647 от ТЗ основания. По тези съображения в обжалваното определение е прието, че искът с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е недопустим поради предявяването му извън преклузивния законов срок, а 3 този по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, основан на твърдение за накърняване на добрите нрави поради нееквивалетност на престациите, също е недопустим, тъй като е предвиден друг специален ред за защита на правата на длъжника и кредиторите, засегнати от нееквивалетността.

Апелативен съд – Пловдив споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви.

Действително, дружеството-ищец, действащо чрез синдика си, поддържа в исковата молба позицията, че процесната сделка е нищожна на визираното в правната норма на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД основание, а именно накърняване на добрите нрави. Но твърдените от ищеца обстоятелства, на които същият основава иска си за прогласяване нищожността на сделката, следва да се квалифицират като такива, които попадат в особената хипотеза на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, понеже се твърди, че сделката е с нееквивалентни престации. Така, предявеният в настоящото производство иск е основан на факти и твърдения, които попадат в хипотезата на специалните отменителни искове по посочената по-горе разпоредба от ТЗ.

Този закон е специален и следва да бъде приложен пред общия, съответно исковете по чл. 645-647 от ТЗ са специални отменителни искове по отношение на общата разпоредба на чл. 26 ЗЗД и за тях са предвидени преклузивни срокове за предявяването им, които в случая са пропуснати. При това положение, процесният иск, който ищецът квалифицира по чл. 26 ЗЗД, е недопустим, тъй като е съществувала възможност за предявяване на специалния отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, а срокът за предявяването му е пропуснат.

Принципно е допустимо длъжникът в несъстоятелност да предяви иск по чл. 26 от ЗЗД, но както правилно е прието в обжалваното определение, такъв иск би бил допустим, ако въведеното основание за нищожност е общо, като например нарушение на закона или невъзможен предмет, т.е. ако основанието за недействителност е извън основанията, предвидени в чл. 646 и чл. 647 от ТЗ. Би могъл да формулира иска си и като такъв за нищожност поради противоречие с добрите нрави, но само в рамките на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Този срок е изтекъл с изтичането на две години от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а именно на 29.05.2025 год. Квалифицирането на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД не е способно да преодолее забраната да се предяви иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ след изтичането на преклузивния срок.

Предявените от несъстоятелното дружество искове са основани на факти, които попадат в хипотезата на специалните отменителни искове.

Материалното право, заявено за защита по съдебен ред с иск произтича не от дадената от ищеца правна квалификация, а от наведените от него твърдения за 4 факти. След като се твърди, че оспорената сделка е сключена при значителна нееквивалентност на престациите и уврежда длъжника и кредиторите, това твърдение е основание за предявяване на специален отменителен иск, срокът за предявяването му е изтекъл, а обстоятелството дали синдикът е имал възможност да узнае по-рано за сключването на оспорената сделка е без конкретно значение според нормативната уредба.

В тази насока е формирана и съдебна практика, в т.ч. определение № 106/06.03.2020 год. на ВКС по ч.т.д. № 389/2020 год., първо т.о.

Предвид изложените съображения настоящият съд намира за неоснователна процесната частна жалба, а обжалваното с нея определение на ОС-Пазарджик е правилно. Ето защо частната жалба срещу него ще бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното Апелативен съд - Пловдив ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 4852/29.04.2026 г. по вх. регистър на ОС - Пазарджик, подадена от Б. М., действащ в качеството му на синдик на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ – БЕЛОВО“ АД, в несъстоятелност, против определение рег. № 81/13.03.2026 год., постановено по т.д. № 21/2026 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 130 ГПК е оставена без разглеждане и е върната исковата молба на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867, действащо чрез синдика Б. А. М. с вх. № 1572/10.02.2026 г. против „СКАЙ ПЕЙПЪР” ЕООД, ЕИК 201644480, представлявано от управителя Ц.М.Т. и „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867, представлявано от „ВАСАН – 97“ ЕООД и „ТАЙМЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и е прекратено производството по т.д. № 21 по описа на ОС - Пазарджик за 2026 г.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател. Същото подлежи на връчване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6