Определение № 269 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Пазарджик, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500170 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд рег.№ 3631 от 22.12.2025г. постановено по гр.д.№1670/20205г. по описа на същия съд с което е оставена без уважение въззивна жалба с вх.№30789 от 11.11.2025г. имаща характер на молба по чл.248 от ГПК ,депозирана от „ПЛАМКО ООД, ЕИК112546563, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.“Георги Бенковски“ №123, ет.8 чрез адвокат Л. К. от АК-Пазарджик за изменение на постановено по делото решение в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№1653 от 20.01.2026г. подадена от адв.К. като пълномощник на Пламко ООД се поддържа, че постановеното съдебно определение е процесуално недопустимо, тъй като ГПК не дава възможност съдът по своя инициатива за изменя основния си съдебен акт, в частта за разноските. Твърди се, че е недопустимо онова определение , което не отговаря на изискванията, при които производството може да се реши по същество. Счита, че обжалването на съдебен акт в частта за разноските и обжалване на допълнително определение, с което се отказва изменение или допълване на съдебен акт не е равнозначно, доколкото е различно правното 1 основание на жалбата, макар и по същество да се преследва един и същи правен резултат. Поддържа, че в случая ПРС е извършил недопустими процесуални действия, с което не може да бъде санирано освен по пътя на въззивното производство. Искането е да се обезсили постановеното определение №3631 от 22.12.2025г. като недопустимо и да се укаже на ПРС да администрира предявената въззивна жалба от 10.11.2025г.

Няма постъпил отговор на частната жаба от насрещната страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение на Пазарджишки районен съд, рег.№1284 от 24.10.2025г. постановено по гр.д.№20255220101670 по описа на същия съд за 2025г. с акт по съществото на спора, исковият съд е отхвърлил пет обективно съединени искови претенции, предявени от ищцата Р. А. К., ЕГН-********** от гр.Б. против ответника Пламко ООД, ЕИК-112546563, за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 261.10лв-неизплатено брутно трудово възнаграждение за отработени за м.януари 2025г. дни, ведно с мораторната лихва за забава, считано от 10.02.2025г. до датата на подаване на исковата молба-23.04.2025г. в размер на 7.22лв, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане; сумата от 326.40лв, представляващо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024г.-2025г. ведно с мораторна лихва за забава, считано от 10.02.2025г. до подаването на ИМ в съда в размер на 7.43лв, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, сумата от 68.54лв представляваща неизплатено обезщетение за временна нетрудоспособност по чл.40 ал.5 от КСО, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане, поради извършено плащане на сумите в хода на процеса.

Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на адв.П. Г., пълномощник на ищцата разноски на основание чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата сума в размер на 400лв представляващо адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство. Дружеството като работодател е осъдено да заплати по сметка на РС-Пазарджик държавна такса на основание чл.78 ал.6 от ГПК в 2 размер на 300лв.

За да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответното дружество „Пламко“ООД, по отношение на разноските ангажирайки отговорността му спрямо ищцата по делото , исковият съд е приел, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото тъй като не е погасил дълга си преди процеса, приел е, че съгласно чл.78 ал.2 от ГПК нормата е приложима при кумулативно наличие на две предпоставки-страната да не е дала повод с поведението си за завеждане делото и ако признае иска, като тогава разноските се възлагат върху ищеца и че същата не е приложима в настоящия случай. Изтъква се, че в случая, е извършено плащане на дължимите суми след получаване на препис от ИМ, поради което това не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Приема, че следва да се присъдят разноски в полза на ищцата като се цитира и съдебна практика.

Изрично исковият съд не споделя доводите на ответното дружество, че причината поради която не е могло да заплати на ищцата процесните суми, е именно нейното бездействие, доколкото според данните по делото ответникът е разполагал с банковата сметка на ищцата, която е предоставена за изплащане на паричните й обезщетения и че по същата сметка е можел да изплати задълженията си. Допълнено е, че твърденията на ответника, че не е бил сигурен, че тази сметка е актуална, респективно, че ищцата е титуляр не могат да бъдат споделени, тъй като същите се явяват защитна теза. Отчетено е от съда и факта, че плащането е извършено от приложена разписка от 07.05.2025г. от „Изпей“, тоест след образуване на делото и че работодателят е могъл по същия начин да изпълни и преди да се образува производството, но последният е бездействал.

В срока за обжалване на така постановено първоинстанционно решение, от страна на дружеството е постъпила въззивна жалба с вх.№30789 от 11.11.2025г. /срокът за въззивно обжалване на постановеното решение е изтичал на 11.11.2025г-вторник присъствен ден, подадена от ответника Пламко ООД чрез адвокат Л. К. с искане да се отмени постановеното решение на Пазарджишки районен съд само в частта относно присъдените разноски в полза на адвокат Г. в размер на 400лв за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата на основание чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата. Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл.78 ал.2 от ГПК и за недължимост на това основание на разноски от 3 дружеството в полза на пълномощника на ищцата.

Исковият съд е приел , че с така подадената въззивна жалба в същност е сезиран от страната с искане за изменение на решението в частта за разноските , разгледал е по същество искането и е постановил определение рег.№3631 от 22.12.20205г като е преповторил мотивите си досежно дължимостта на разноските изложени в основното решение, сметнал е, че фактите и обстоятелствата които е установил в основното решение са същите, не са променени поради което е направил същите правни изводи за дължимост на разноските от дружеството и не е намерил основание да ревизира първоначално направените си изводи, поради което е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските инкорпорирано в подадената въззивна жалба от Пламко ООД.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на жалбоподателя да иска отмяна на решението в частта за разноските на посоченото във въззивната си жалба основание.

Съгласно нормите на новия ГПК обн. в ДВ бр.59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г., е създаден различен процесуален ред за обжалване на решението в частта постановено по съществото на спора и решението в частта за присъдените разноски. Страната има интерес да обжалва решението по съществото на спора, когато същото е поставено в нейна вреда – отхвърлен предявен от ищцата иск или уважен срещу ответника иск, като същата има право на въззивна жалба подавана в двуседмичен срок от уведомяването си за постановеното решение. Страната има право да обжалва и решението в частта за разноските когато същото не е изгодно за нея, независимо от резултата по предявените искове. В първата хипотеза когато страната обжалва решенето в частта по съществото на спора с въззивна жалба когато същото не е постановено в нейна полза, същата може да иска едновременно с това и изменение на решението в частта за разноските в зависимост от изхода на делото във въззивното производство, в който случай в зависимост от изхода на делото пред въззивната инстанция въззивният съд се произнася и по 4 отговорността за разноски за пред първата и пред въззивната инстанция с оглед на окончателния правен резултат във въззивното производство, респективно изменя или потвърждава решението в частта за разноските за пред първата и присъжда разноски за пред въззивната инстанция.

Във втората хипотеза когато страната е доволна от решението по съществото на спора и няма интерес да обжалва основното решение, но не е доволна от решението в частта за разноските, същата има процесуалната възможност единствено и само да иска изменение на решението в частта за разноските, която процедура първоначално се инициира пред съда, който е постановил обжалваното решение, който след размяна на книжата по реда на чл.248 ал.1 от ГПК се произнася с акт по разноските, с който уважава искането за изменение на решението в частта за разноските или отказва или оставя без разглеждане ако молбата не е подадена в законния срок по чл.248 ал.1 от ГПК или е недопустима на друго основание, и който акт по разноските постановен по чл.284 ал.3 от ГПК подлежи на инстанционен контрол по реда по който подлежи на обжалване и основното решение.

Разноските не са част от решението съгласно чл.248 ал.3 от ГПК и същите подлежат на инстанционен контрол първоначално по реда на чл.248 ал.1 от ГПК чрез искане за изменение или допълване на решението в частта за разноските

/ Озаглавено „Изменение на решението в частта за разноските“/ и след като исковият съд се произнесе , този негов акт подлежи на самостоятелно въззивно обжалване частно производство/ по реда предвиден за решението./чл.248 от ГПК/.

Самостоятелно въззивно обжалване на решението в частта за разноските е недопустимо. Според 248 от ГПК /за разлика от заповедното производство чл.413 ал.1 от ГПК/ искането за изменение на разноските /включващо и отмяната им/ се разглежда от съда постановил решението, като актът му по чл.248 от ГПК подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а не самото първоинстанционното решение в частта за разноските.

В случая ответното дружество Пламко ООД няма правен интерес да обжалва с въззивна жалба постановеното по съществото на спора решение защото същото е в негова полза-отхвърлени са предявените от ищцата и срещу дружеството пет осъдителни иска. Предвид на факта ,че тази страна обжалва решението в частта за разноските като иска тяхната отмяна или 5 изменение, процесуалният ред да разглеждане на искането независимо как е формулирано-молба, въззивна жалба, частна жалба, искане и други, подлежи на разглеждане от съда постановил решението с разноските, при отделна самостоятелна преценка по допустимостта, основателността и неоснователността на искането, след като е създаден самостоятелен процесуален ред за въззивно обжалване на акта на съда постановен по реда на чл.248 от ГПК и който въззивен акт е окончателен.

Следователно правилно и в съответствие със закона исковият съд е приел, че е валидно сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските ,като искането са заключава да бъде изменено решението и се отмени решението в частта за разноските дължими на адв.Г. поради липса на основание да й бъдат присъждани такива съгласно чл.78 ал.2 от ГПК.

По същество актът по разноските на исковия съд постановен по чл.248 от ГПК е правилен и въззивният съд напълно споделя мотивите изложени в него.

С постановяване на уволнителната заповед работодателят е изпаднал в забава относно незабавното плащане на дължимото ТВ, обезщетение на неизползван отпуск и обезщетение за временна неработоспособност. Тези задължения е следвало да бъдат конкретизирани още в заповедта за прекратяване на ТПО. Преди изплащането им работодателят е разполагал с нарочна банкова сметка името на ищцата, посочена му както от самата нея така и от НОИ, още към 23.01.2025г. и тази банкова сметка ,декларирана и в НОИ не е променяна от работника. Твърдения и доказателства от работодателя за обраното не се излагат. Следователно към същата дата работодателят е можел да извърши надлежно плащане по така посочената лична банкова сметка от работника. Въпросът който е бил поставен на работника от работодателя в писмото, получено на 22.02.20205г. е некоректно поставен и цели да въведе в заблуждение работника. Правилният въпрос би бил - “ „Г-жо К., разполагаме с декларираната от Вас лична банкова сметка и в НОИ № *****. Съгласна ли сте да получите дължимите от нас суми за ТВ в размер на.., за обезщетение за отпуск в размер на... и за обезщетение на временна нетрудоспособност в размер на …. по същата банкова сметка или ако не желаете посочете нова банкова сметка, включително и да ги получите в брой чрез Изипей?. Като при липса на отговор 6 парите ще бъдат внесени на ваше име в банка ДСК или ОББ /примерно/ на отговорно пазене и до поискване“ -Такива формулировки от работодателя няма.