Решение № 11184 от 08.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22567/2024
- Вид
- Решение № 11184
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362- чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362- чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362- чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 46, ал. 2, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 47, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 85, ал. 2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 87 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
РЕШЕНИЕ
№ 11184 гр. София, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110122567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника Софийски градски съд да заплати на ищцата сумата от 20 000 лева, представляваща част от дължимото обезщетение за имуществени вреди, цялото в размер на 178 801 лева, причинени от действията по служба на магистрат, изразяващи се в постановяване на Решение № 1079/10.02.2020 г. по гр.д. № 15675/2013 г. описа СГС, предвиждащо в диспозитива си „да се представи удостоверение, че продавачите не дължат „публични и държавни общински вземания“, като условие за издаване на препис от решението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.04.2024 г. до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.11.2008 г. ищцата е сключила предварителен договор с дружества дружество, дружество и дружество с предмет покупко-продажба на недвижим имот в новострояща се сграда, представляващ Апартамент № 1-3, с площ от 94.66 кв.м., находящ се на втори етаж във фрагмент А1, вх. 1, в сграда, построена в УПИ TV1388,1207,1242, 1215, 1243, 1263, 1393, 1444, 1306, 1307, 1554 от квартал 1 по плана на адрес, който апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****************. Поддържа, че в рамките на строителството дружествата - продавачи изпитвали финансови затруднения и въпреки, че сградата била въведена в експлоатация, не изпълнили задължението си да й прехвърлят имота, поради невъзможност да освободят същия от учредената в полза на банка ипотека. Сочи, че е заплатила над 95 % от продажната цена или сумата от 170 101,35 лв., като остатъкът за заплащане бил в размер на 6 300,78 лв.
Поддържа, че през 2013 г., предявила иск пред Софийски градски съд за прогласяване за 1 окончателен на посочения по-горе предварителния договор. Сочи, че по време на процеса постигнала споразумение с банката кредитор за освобождаване на имота от тежестите, като с Постановление от 12.03.2019 г. по изп.д. № 20138400400176 била вдигната частично възбраната по отношение на имота, а на 09.11.2019 г., било вписано и частично заличаване на договорната ипотека върху него. Твърди се, че производството пред СГС приключило с обявяването за окончателен на процесния предварителен договор, съгласно неговите условия. Сочи, че с постановеният съдебен акт обаче било посочено, че ищцата следвало да представи удостоверение, че продавачите не дължат „публични и държавни общински вземания“, което е изрично условие за издаване на заверен препис, поради което не била в състояние да извърша действията по приключване на процедурата, която да легитимира право й на собственост. Навежда твърдения, че съдебното решение не е било отразено в имотния регистър в дължимия шест месечен срок, поради което при загубата на неговото действие, в рамките на изпълнително дело № 20138400400176 е било извършено разпореждане с имота чрез възлагането му на трето лице по силата на извършена публична продан, срещу сумата от 178 801 лв. Счита, че с диспозитива да се представи удостоверение, че продавачите не дължат „публични и държавни общински вземания“ в решението по гр.д.
№ 15675/2013 г., СГС е допуснал груба небрежност при изпълнението на служебните задължения като въвел неизпълнимо условие, което не произтича от закона, в следствие на което е претърпяла имуществена вреда, състояща се в пряка загуба на актив на стойност, равна на цената, по която е бил предоставен на третото лице, а именно сумата от 178 801 лв.
Отправено е искане за уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника - Софийски градски съд, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че в случай, че за ищцата съдебният акт е бил неблагоприятен, същата е имала правната възможност съгласно процесуалните права да го обжалва, с оглед на което и предвид липсата на навременно процесуално право на обжалване на така поставения акт, за ищцата не е налице право да предявява настоящия иск. Посочва, че преценка по отношение на законосъобразност на акта в производство е само инстанционна проверка. Поддържа, че на основание чл. 362, ал. 1 от ГПК предварителният договор следва да бъде обявен за окончателен при условие, че ищецът е изпълнил насрещното си задължение за заплащане изцяло на остатъка от продажната цена в съответния размер, дължима от него при прехвърляне на собствеността. Също така съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът дължи разноските по прехвърлянето на имота, а това са: нотариална такса съгласно чл. 85, ал. 2 във вр. чл. 87 от ЗННД, определена по раздел II, т. 8 от Тарифата за нотариални такси към ЗННД и изчислена върху по - високата стойност между данъчната оценка и продажната цена на имота към датата на влизане в сила на решение (в случая продажната цена на недвижимия имот), както и местния данък за придобиване на имота, определен съгласно чл. 47, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал.
2, т. 1 от ЗМДТ. До изплащане на тези суми съдът служебно вписва възбрана върху процесния недвижим имот в Службата по вписванията. Наред обаче с гореизложените условия сочи, че съществува и още едно законово изискване за да се извърши прехвърляне на собствеността, въведено с разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, съгласно която 2 прехвърлянето би могло да се извърши само, ако продавачите по договора нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Към онзи момент са липсвали данни дали продавачът има непогасени публични държавни и общински задължения. С оглед, което съдът е разпоредил препис от решението да се издаде след представяне на удостоверение, че ответниците не дължат публични и държавни общински вземания. В условията на евентуалност, посочва, че не е налице възложена работа от страна на Софийски градски съд, при или по повод изпълнението на която лицето, на което работата е възложена, е осъществило виновно и противоправно поведение, в пряка причинно-следствена връзка от което са настъпили вреди за ищеца, тъй като Софийски градски съд няма качеството на лице - възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между твърдените вреди и постановяването на съдебно решение от 14.10.1996 г. по гр. дело 15675/2013 г. по описа на Софийски градски съд. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове.
Евентуално поддържа, че предявеният размер е завишен размер и моли да присъди минимално обезщетение. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 20 000 лева, частичен иск от 178 801 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, породени от действията на съдебен състав при изпълнение на възложената работа, а именно - постановяване с диспозитива в Решение № 1079/10.02.2020 г. по гр.д. № 15675/2013 г. описа СГС, задължението да се представи удостоверение, че продавачите не дължат „публични и държавни общински вземания“, като условие за издаване на препис от решението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.04.2024 г. до окончателно изплащане.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, 5) осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което деяние е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, което включва, че е постановено Решението по гр.д. № 15675/2013 г. описа на СГС, 1-5 с-в, в диспозитива, на което се иска да се представи удостоверение, че продавачите не дължат „публични и държавни общински вземания“, като условие за издаване на препис от решението, вследствие на което решение са претърпени имуществени вреди.
Съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато 3
1) неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на инстанционен контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността на влезлия в сила акт да е установена или чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - за отмяна на влезли в сила решения, или 2) когато е допуснатото очевидно, явно нарушение, т.е. да може да се констатира от страна на съдебния състав, разглеждащ иска за обезщетение на вреди, чрез самото прочитане на съдебния акт, сочен за порочен. Последното следва от обстоятелството, ч е производството по обезщетяване на вреди не може да служи за преразглеждане на вече приключил спор, по който е формирана сила на пресъдено нещо. В този смисъл е и произнасянето по С-224/01 /Köbler/, което обаче касае явно нарушение на общностното право, като за всеки отделен случай компетентният съд преценява ad hoc, отчитайки всички факти по делото, за да приложи съответния модел на преценка за наличие или не на явно нарушение.
Съгласно диспозитива на С-224/01 /Köbler/ Държава членка може да бъде подведена под отговорност за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушение на общностното право, произтичащо от решение на национален съд, действащ като последна инстанция, само в изключителния случай, когато съдът явно е нарушил приложимото право, т.е. за да е допустима настоящата претенция следва да изложат твърдения за претърпени вреди от нарушение на правото на СЕС.
В изпълнение на дадените от съда указанията страната е посочила, че твърди нарушение на националното право.
Процесната претенция е неоснователна, тъй като липсва противоправност като елемент от правопораждащият спорното право фактически състав. Първо посоченият акт не е окончателен, като същият е подлежал на инстанционен контрол. Второ не е налице нарушение на правото на ЕС или на националното право. Разпоредбата 364 ГПК предвижда задължение на ищеца да заплати разноските по прехвърлянето на вещта, включително дължимите данъци и такси за имота.
Задължението да се представи удостоверение, че продавачите не дължат „публични и държавни общински вземания“, се основа на чл. 264 ДОПК, съгласно която при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, 4 няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
В производството по чл. 362- чл. 364 ГПК съдът, освен присъщите правораздавателни функции, е длъжен да изпълни и задължението за проверка за наличието на непогасени публични задължения, каквато проверка е задължителна и представлява условие за прехвърляне на собствеността, ако сделката беше извършена доброволно пред нотариус.
Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93d717e8-3b5a-4736-9953-9ca99444cfb9