Решение № 148 от 26.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20205001000468 по описа за 2020 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗК „У.“АД ЕИК *********, представлявано от пълномощника си юрисконсулт Г. Г. П. против

Решение № 169 от 11.06.2020 г., постановено от

Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 150/2019 г.

По силата на обжалваното решение съдът е осъдил „Застрахователна компания У.“ АД – ЕИК ********* да заплати на ищцата Т. К. Н. от град С. З. ЕГН:********** сумата от 40 000 лева/ четиридесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 22.06.2016 г, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 4 779.20 лева, представляваща направените от 1 ищцата съдебни разноски.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването ,че съдът неправилно е определил мястото на удара между двете леки коли и е игнорирал скицата, изготвена от гръцките власти, в която е посочено, че мястото на удара е в платното за движение на лекия автомобил „Ш. „ - модел „Ф.“.

Според жалбоподателя произшествието е нямало да настъпи, ако водачът на лекия автомобил „Ф.“, модел „Г.“ не бе извършил маневра – „наляво“. Този факт се установява от деформациите по автомобила, които са в лявата му част, както и по оставените по асфалта следи. Според жалбоподателя след като водачът на МПС при възникнала опасност по пътя не е предприел незабавно задействане на спирачния механизъм,а е предприел отклоняване на лекия автомобил „на ляво“ и са настъпили вредоносни последици, то този водач ще следва да носи отговорност за настъпилото ПТП и причинените от него имуществени и неимуществени вреди.

Второто оплакване, изложено във въззивната жалба е ,че присъденото обезщетение е „крайно завишено“ и размера му не съответства на реално претърпените вреди.До това се е стигнало, тъй като съдът не е отчел „ социално-икономическите особености в страната, както и със съдебната практика при определяне на справедлив размер на обезщетението.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли иска по чл.432,ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. При условията на евентуалност се поддържа искането съдът ако приема иска за основателен да намали размера на застрахователното обезщетение.

Ответницата по въззивната жалба Т. К. Н., представлявана от 2 пълномощника си адвокат В.М. поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна. Подробни и мотивирани писмени бележки за неоснователността на въззивната жалба се представят от новите пълномощници на жалбоподателя адвокат П.

С. Г. от АК- град С. З. и адвокат С. С. от АК - П.. В тях се съдържа анализ на двете съдебно-автотехнически експертизи и съпоставка между първата и приетата пред въззивната инстанция САТЕ, изготвена от вещото лице инж.В. С..

Поддържа се становище, че размера на присъденото обезщетение от 40 000 лева е определен справедливо и съответства на претърпените от ищцата болки и страдания.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, преценени във връзка с представените по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е станало на 22 юни 2016 г. на територията на Р. Г., като сблъсъкът е станал между два български автомобила. Лекият автомобил „Ф. Г. „ с ДКН№ *********, управляван от водача Д. И. А. и лек автомобил марка „Ш. Ф. с СКН *****, управляван от водача Д. Д. Д.. Пътнотранспортната злополука е станала на 22 юни 2016 г около 10 часа и 30 минути на 121 километър от магистралата А. / известен със старото име Д. - а. „ и О.. Пътния участък в който става сблъсъка между двете МПС е характерен с лек десен завой за лекия автомобил Ш. „Ф.“ и съответно с лек ляв завой за лекия автомобил „Ф. Г.“. Именно в този автомобил е пътувала ищцата Т. К. Н., която се е оказала единствения оцелял участник при настъпилото ПТП.

Водачите на двата леки автомобила, както и другите двама пътника, които са се возили в лекия автомобил „Ф. Г.“ са загинали на 3 място. Единственият свидетел на разигралата се трагедия се оказва гръцкият гражданин Х. К. М., който по чудо се е разминал със смъртта.

Спорен е въпроса за механизма по който е настъпило процесното ПТП, като според жалбоподателя ключовият момент за изясняване на механизма е къде е мястото на удара между двата леки автомобила.

Становището на застрахователя е ,че мястото на удара е изцяло в лентата за движение на лекия автомобил модел „Ш. -Ф.“. Този извод, според жалбоподателя може да се направи въз основа на представените от гръцките разследващи органи: протокол за оглед, фотоалбум на мястото на произшествието и скица. Във въззивната жалба се признава факта ,че непосредствено преди удара лекият автомобил „Ш. Ф.“ се е намирал в насрещната за него лента за движение, но удара би могъл да бъде избегнат, ако водачът на лекия автомобил „Ф. Г.“ не бе извършил маневрата“наляво“.

Освен това водачът на този автомобил не е предприел мерки за незабавно задействане на спирачната система, което се потвърждава от факта ,че на асфалтовата настилка липсват спирачни следи. Казано с една дума жалбоподателят счита ,че ако водачът на лекия автомобил „Ф. Г.“ не бе предприел маневра „наляво“, то нямаше да навлезе в лентата за движение на лекия автомобил „Ш.-Ф.“.

По делото пред първата инстанция и била приета първоначална еднолична САТЕ, а пред настоящата инстанция бе приета нова повторна авто-техническа експертиза.

Според експерта,изготвил първото заключение инж.В.В. от техническа гледна точка най-вероятният механизъм по който е настъпило процесното ПТП е следния: сблъсъка е станал на пътен участък, който за водача на л.а. „Ш. Ф.“ е имал лек десен завой, а за другия автомобил „Ф. Г.“ – лек ляв завой. Водачът на „Ш.та „ е 4 закъснял с реакцията си при десния завой и управляваният от него лек автомобил е навлязъл изцяло в насрещната за него лента за движение.

По това време в тази лента за движение се е движил лек автомобил, управляван от свидетеля Х. М., който е установил,че е бил принуден да отбие автомобила максимално надясно. По този начин се е разминал на много малко разстояние с навлезлия в насрещната лента лек автомобил „Ш. Ф.“. Зад лекия автомобил с гръцка регистрация се е движел лекия автомобил „Ф.“, управляван от водача Д. А.. След като е видял как двата автомобила са се разминали буквално „ на косъм“ и за да предотврати удара е завил волана наляво. В същото това време водачът на лекия автомобил „Ш.“ е завъртял волана на автомобила надясно, за да се върне в собствената си лента за движение. Факта, че именно неговият автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение не се оспорва от ответника, а и свидетеля Х. М., който има непосредствено възприятие за нещата го потвърждава. Водачът на „Ф. Г.“ е предприел маневрата наляво, но не би могъл да знае, че по същото това време водачът на „Ш.та“ ще направи опит да се върне в собствената си лента за движение. Няма как да знае, тъй като нещата се случват за части от секундата и практически време за правилна реакция няма.

Има обаче един основен факт,а именно навлизане в насрещната лента за движение от водача на лекия автомобил марка „Ш. Ф.“, което категорично представлява нарушение на правилата за движение.

Това сериозно нарушение е основният факт в причинноследствената връзка, довела до фаталния сблъсък между двата български автомобила. При наличие на двойна непрекъсната разделителна линия за лекия автомобил „Ш. Ф.“ той е напуснал собствената си лента за движение и навлиза в насрещната лента за движение. Не се установява причината за това навлизане, но не е 5 налице внезапно препятствие, което да е наложило необходимостта от такова навлизане.

Налице е противоправно действие от страна на водача на лекия автомобил „Ш.“, с което се създава изключително опасна ситуация за автомобилите, които са се движели в собствената си / западна / пътна лента за движение. Става въпрос за двата автомобила, за които опасността е била внезапна и напълно непредвидима. Такава тя е била не само за лекия автомобил с гръцка регистрация, но и за водача на лекия автомобил „Ф. Г.“. Според заключението на вещото лице инж.В.В., прието пред първата инстанция ударът между леките автомобили е настъпил в платното за движение на лекия автомобил „Ф. Г.“ на разстояние от около 0.60м., т.е. шестдесет см. западно от двойната разделителна линия между двете ленти за движение. Според вещото лице лекия автомобил „Ф.“ се е движел с по-висока скорост спрямо другия автомобил, като разликата между скоростите на движение на двата автомобила е около 37.44 км/ ч.

На различно становище по въпроса за това къде точно е настъпил удара между двете леки коли е вещото лице инж. В.С., който депозира повторно заключение пред въззивната инстанция. Според експерта ударът е настъпил в предните части на двата автомобила и е локализиран в източната пътна лента, по която се е движел или поточно е следвало да се движи лекия автомобил „Ш. Ф.“. Според вещото лице ударът е бил неизбежен за водача на този лек автомобил, но съдът намира, че в в същата степен този удар е бил неизбежен и за водача на автомобила „Ф. Г.“.

Всъщност самото вещо лице внася известна корекция в заключението си, като разглежда Хипотеза № 2, при която механизмът и динамиката на произшествието са настъпили по следния начин: водачът, който е управлявал л.а. „Ф. Г.“ Д. И. А. се е движел в собствената си западна пътна лента на платното за движение на пътя 6 от град А. до Граничната служба О. в Р. Г.. По същото време водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.“ Д. Д. Д. се е движел в източната пътна лента на същия път. Установено е ,че най-напред този лек автомобил, управляван от Д. Д. е започнал да навлиза в западната пътна лента, с което е създал опасна ситуация най-напред за лекия автомобил, управляван от св.Х. М..

Вадачът на л.а. „Ф. Г.“ е реагирал на внезапната опасност, тъй като е видял пред себе си как лекия автомобил с гръцка регистрация и навлезлия в насрещната лента за движение лек автомобил „Ш.“ са се разминали буквално „ на косъм“.

Реакцията на Д. А. на създадената опасност е да промени посоката на движение, като завие наляво. Тази промяна същият е предприел на разстояние около 26 метра преди конфликтната точка. Както разстоянието, така и времето за реакция е било малко, но съдът не споделя становището на жалбоподателя, че реакцията на водача на „Ф. Г.“ е била неадекватна. Той не би могъл да знае, че по същото това време водачът на л.а. „Ш. Ф.“на разстояние около 38 -39 метра преди конфликтната точка ще предприеме маневрата връщане в собствената си източната лента за движение. Още веднъж да повторим – нещата стават едновременно, тъй като след около 1.59 секунди, т.е. по-малко от 2 секунди е началото на предприетото от водача връщане на л.а. „Ш. Ф.“ в собствената си лента за движение. Това е източната пътна лента, в която именно е настъпил удара. Нещата са се случили за части от секундата, в който смисъл вещото лице С. даде поясненията си при приемане на заключението в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Няма как при това положение да се съгласим с довода на жалбоподателя, че реакцията на водача на „Ф.а“ е била неадекватна при създадената в резултат на навлизането в насрещната лента екстремна ситуация.

Така описаните действия на водачите на автомобилите проследени хронологично водят до извода, че ударът между автомобилите е бил наистина неизбежен. При това и за двамата 7 водачи на леки автомобили.

В този смисъл вещото лице инж. С. е внесъл необходимата корекция в първоначалното си становище, че ударът е бил неизбежен само за водача на л.а.„Ш.“.