Решение № 355 от 17.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Стара Загора, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20245530201266 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Р. С. З., против наказателно постановление № ******** от 11.07.2022 г. издадено от началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора, с което на Р. С. З. на основание чл.178Д ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарущения, като излага съображения в тази насока. Моли за съдебен акт за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. В депозирано становище поддържа жалбата.

Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, правилно и обосновано.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли депозираната жалба.

Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С наказателно постановление № ******** от 11.07.2022 г., издадено от ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ е констатирано, че Р. З. на дата 21.08.2021г. около 09.30 ч. в гр. Стара Загора, на бул. „Митрополит Методи Кусев“ до № 37 е паркирал л.а „********“ с рег.№ ******** като МПС е паркирано на място, определено за ППС, обслужващи хора с трайни увреждания или за ППС, приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания, обозначени с пътен знак Д-21 и пътна маркировка. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата.

1

Съставен е фиш серия X №********21.08.21г. в отсъствие на водача, в размер на 200 лева на Б. К. З.а, в качеството на ползвател на посочения автомобил. На 17.10.2023 г. Б. З.а подава писмена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с вх. № ********г., като посочва, че не тя, а друго лице – Р. С. З. е управлявал автомобила. Въз основа на подадената декларация е съставен АУАН № ******** г. на Р. З., който му е връчен на 28.02.2022 г. Същият депозира писмено възражение с УРИ ******** г. Извършена е проверка, която приключва със справка УРИ ******** г., като възражението е счетено за неоснователно. Въз основа на посочения АУАН е издадено процесното наказателно постановление № ******** от дата 11.07.2022 г., с което на жалбоподателя Р. С. З. - управляващ лекия автомобил, на основание чл. 178Д ЗДвП е наложено предвиденото в закона административно наказание за това нарушение – „глоба” в размер на 200 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Във връзка със собствеността на паркиралия лек автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил марка „********“, модел „********“ с рег. № ******** е „Лизинг Финанс“ ЕАД, а ползвател Б. К.

З.а.

Справка за нарушител/водач от 23.04.2024г., представена във връзка с личността на жалбоподателя, от която е видно, че освен за процесното нарушение същият е бил санкциониран и за други извършени нарушения на ЗДвП.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № ********г. на Министъра на вътрешните работи.

От приложените по делото снимки, е видно, че е заснет в светлата част на денонощието автомобил „********“ с рег № ********. Не се установява на коя дата, час и място е заснет автомобила, но паркираният такъв е непосредствено върху място, определено със знак Д21 за паркиране на хора с трайни увреждания.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетелите К. И. К.

/актосъставител/ и Б. П. Б. /свидетел по акта/. От показанията на К. е видно, че автомобилът е бил неправилно паркиран на инвалидно място. Съпругата на жалбоподателя е подала декларация по чл.189, ал. 5 ЗДвП и въз основа на нея е съставен АУАН в отсъствие на нарушителя и е изпратен за връчване в гр. София. На мястото за инвалиди не се виждало да има пътна маркировка. Свидетелката Б. заявява, че винаги правят снимки на нарушението и залепват уведомление, което отново снимат.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са логични и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, взе предвид становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е редовна и процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред районния съд.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. В конкретния случай жалбоподателят З. санкциониран, затова че е паркирал върху място отредено за паркиране 2 на хора с трайни увреждания.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Закона за движението по пътищата пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съществен елемент от това се явява обстоятелството да е налице и водачът на съответното МПС и това да е необходимо за качването или слизането на пътници или товаро-разтоварни работи. Доколкото фишът е бил съставен в отсъствие на водача, се достигна до извод, че процесното МПС е било паркирано. За да е налице паркиране, съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за движението по пътищата е необходимо пътното превозно средство да бъде спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Предвид изложеното съдът намира, че е било налице паркиране от страна на жалбоподателя З..

За да е позволено паркирането на МПС върху места обозначени за хора с увреждания е необходимо да е изпълнен следния фактически състав, а именно да има лице, което е с трайни увреждания, като не е необходимо то да е собственик на процесния автомобил, да е издадено нарочно такова разрешение от съответната Община и най-важната предпоставка, лицето с трайните увреждания да се намира към момента в автомобила, тоест лекият автомобил да го обслужва. В случая, за процесното МПС няма данни да е собственост на лице с трайни увреждания, но липсва най-важната предпоставка – лице с трайни увреждания да се намира в автомобила. Ето защо, би могло да се достигне до извод, че има извършено от жалбоподателя З. нарушение. Следва да се отбележи обаче, че обстоятелството дали автомобилът е имал стикер, обозначаващ, че обслужва или се ползва от лице с трайни увреждания в тази насока е без значение относно реализиране на административната отговорност по чл.178Д от Закона за движението по пътищата, доколкото от значение е да се установи дали на практика превозното средство, паркирало на специално определеното място, е обслужвало или е било управлявано от хора с трайни увреждания.

Според чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г. ) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. Следователно съгласно цитираната норма мястото за паркиране на автомобили на хора с увреждания следва да е обозначено не само с пътен знак Д21, но и с пътна маркировка. Използван е съюзът "и", което означава кумулативно изискване и за пътен знак, и за пътна маркировка.

Гореизложеното означава, че местата за паркиране на хора с увреждания следва да са обозначени и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка с международен символ за достъпност, за да се считат за "места, определени за хора с увреждания". Няма доказателства на процесното място да е изпълнена пътна маркировка с международен символ за достъпност.

По делото не се установява да са изпълнени кумулативните изисквания на закона, с оглед единствено обозначение с пътен знак „Д21“. От доказателствата по делото - снимки на нарушението и показанията на актосъставителя К. се установява, че на процесното място, на което е бил паркиран от жалбоподателя З. лек автомобил с рег.№ ********, е имало поставен единствено пътен знак Д21, но не е била изпълнена пътна маркировка с международен символ за достъпност. Поради това и следва да се приеме, че не са били изпълнени кумулативните изисквания на Наредбата, с оглед единствено обозначението с пътен знак Д21. След като фактите в хипотезата на правната норма на чл. 25 от Наредбата не са налице, 3 то няма как да се приеме, че мястото, на което е установено нарушението, може да се квалифицира като място, определено за хора с увреждания. Посоченото налага извод за нарушение на материалния закон относно съставомерността на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

След като фактите в хипотезата на правната норма на чл. 25 от Наредбата не са доказани от административнонаказващия орган по начин такъв, че да може мястото, на което е установено нарушението, да се квалифицира като място, определено за хора с увреждания, то в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение и е нарушен материалния закон относно съставомерността на деянието.

По изложените съображения съдът намира, че в случая не са били положени достатъчно усилия от наказващия орган да установи действителните относими към случая факти, поради което и така издаденото че обжалваното наказателно постановление № № ******** от 11.07.2022 г. на ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ се явява незаконосъобразно и недоказано, и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № ******** на ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ от дата 11.07.2022 г., с който на Р. С. З., ЕГН ********** на основание чл. 178Д от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението му пред Административен Съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4