Решение № 219 от 07.06.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Габрово, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210103836 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 11620/05.12.2025 г., предявена от С. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: село *********, община Габрово, за установяване, че не дължи на Окръжен съд - Габрово, ЕИК 000216012, с адрес: гр. Габрово, пл.

Възраждане № 1, сумата 2556.46 евро /с равностойност 5000 лева/ – глоба, която принудително се събирала в производството по изп. дело № 20254210400181 по описа на ДСИ при РС – Габрово.

Ищецът С. Х. Д., ЕГН ********** твърди, че въз основа протоколно определение, с което е одобрено споразумение от 15.01.2018 г., постановено по НОХД 130/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, влязло в сила 15.01.2018 г. е издаден изпълнителен лист № 2/16.01.2018 г. за сумата 5000 лева, представляваща глоба. За събиране на вземането си ответникът образувал изп. дело № 20254210400181. Твърди, че това вземане било погасено по давност, тъй като след 16.01.2018 г. изпълнителни действия не били извършвани. С оглед изтеклата давност претендира установяване несъществуването на вземането на ответника, събирано в производството по изпълнително дело № 20254210400181 по описа на ДСИ при РС – Габрово.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като твърди факти, прекъсващи давността, осъществени в рамките на образувано изпълнително дело № 7/2018 г. и изпълнително дело № 181/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Габрово, въз основа на издадения по НОХД 130/2017 г. на Окръжен съд - Габрово изпълнителен лист.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че въз основа на протоколно определение, с което е одобрено споразумение от 15.01.2018 г., постановено по НОХД 130/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, влязло в сила 15.01.2018 г. е издаден изпълнителен лист № 2/16.01.2018 г. за сумата 5000 лева, представляваща глоба.

От приетите преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 7/2018 г. по описа на ДСИ при РС – Габрово, се установява, че производство по същото е образувано на 17.01.2018 г. въз основа на възлагателно писмо от Окръжен съдГаброво, съдържащо искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия – запор, възбрана, опис и публична продан на секвестеруеми движими и недвижими имоти на длъжника, както и вземания от трети лица. Покана за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника на 01.02.2018 г. Към възлагателното писмо е представен процесният изпълнителен лист от 16.01.2018 г. Съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника. С постановление от 08.02.2018 г.

/технически в постановлението е посочена датата 08.03.2018 г., но тъй като съобщението е изпратено на 14.02.2018 г., следва да се приеме, че датата е 08.02.2018 г., каквито са и твърденията на ответника/ съдебният изпълнител е наложил запор върху моторни превозни средства, собственост на ищеца и е насрочен опис на движими вещи за 15.03.2018 г., за което длъжникът С. Д. е уведомена на 20.02.2018 г.

С протокол от 15.03.2018 г. на ДСИ при РС – Габрово, на основание чл. 434 ГПК описът е отложен, поради обстоятелството, че длъжникът С. Д. заявила, че ще заплаща дълга на равни месечни вноски, тъй като получава минимален размер пенсия. С разпореждане от 03.05.2022 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи за 09.06.2022 г. С протокол от 09.06.2022 г. на ДСИ при РС – Габрово, на основание чл. 434 ГПК описът е отложен за 06.07.2022 г. С протокол от 06.07.2022 г. на ДСИ при РС – Габрово, на основание чл. 434 ГПК описът отново е отложен. На 06.07.2022 г. е отправено искане до БНБ Дирекция Регистри управление Банково за наличие на банкови сметки и сейфове на длъжника С. Д.. С постановление от 12.03.2025 г. изп. д. № 7/2018 г. е прекратено на основание чл. 433. ал. 1. т. 8 ГПК, влязло в сила на 31.03.2025 г..

Видно от приетите преписи на документите, съдържащи се в 181/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Габрово, същото е образувано въз основа на възлагателно писмо, вх. № 1157/01.04.2025 г. от Окръжен съд- Габрово, към което е представен процесният изпълнителен лист от 16.01.2018 г.. Писмото съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия – запор върху вземания на длъжника по трудово възнаграждение /пенсия, запор върху вземания по банкови сметки, запор върху вземания на трети лица, извън посочените, запор, опис продажба на движими вещи в дома на длъжника, в т.ч. и МПС., възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, въпреки дадените на ответника указания за разпределена му доказателствена тежест.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК.

2

Предмет на предявения отрицателен установителен иск, е установяване със сила на пресъдено нещо, че С. Х. Д., ЕГН ********** не дължи на Окръжен съд – Габрово сумата 5000 лева – глоба, която принудително се събирала в производството по изп. дело № 20254210400181 по описа на ДСИ при РС – Габрово, поради погасяването по давност.

Твърдението за несъществуването на правното задължение се основава не на оспорване на правопораждащия го фактически състав, а на твърдението за осъществяване на нов правопогасяващ го факт – изтекла по отношение на вземането погасителна давност.

Глобата, наложена с влязла в сила присъда или със съдебно решение, съгл. чл.

162, ал. 2 ДОПК е публично държавно вземане. Според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 01-ви януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв пократък срок е установения в чл. 82, ал. 1, б. „а” ЗАНН 2-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата. Аргумент в този смисъл се съдържа и в ТР № 3 от 03.07.2014 г. на ВАС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСК.

Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение.

В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. взискателят трябва със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес.

3

С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В случая на 08.02.2018 г. в рамките на образуваното изп. дело № 7/2018 г. по описа на ДСИ при РС – Габрово е наложен запор върху моторни превозни средства и е насрочен опис на движими вещи, като на 15.03.2018 г. давността е прекъсната с извършеното от длъжника признание на вземането. За период от 2 години не се установява ответникът да е предприел последващи действия, насочени към принудително осъществяване на правото му на вземане, поради което давността е изтекла на 23.05.2020 г. /за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давността е спряла да тече по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците/. Тази специална давност е погасила самото материално право, поради което последващи този момент изпълнителни действия не са били от естество да прекъснат давността. Действително на 03.05.2022 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи за 09.06.2022 г., а на 01.04.2025 г. е образувано последващо изп. дело № 181/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Габрово, но това е станало след като давността вече е била изтекла. Ответникът, чиято е доказателствената тежест не установи след 15.03.2018 г. да е осъществен факт, обуславящ прекъсване на давността, поради което същата е изтекла на 23.05.2020 г. и отричаното вземане от ищеца следва да се признае за несъществуващо.

Необходимо е изрично да се отбележи, че правото на принудително изпълнение на вземането на ответника е било погасено на 23.05.2020 г. - отпаднала е възможността за осъществяването му по принудителен ред и то се е превърнало в естествено право.

Изпълнителните действия, предприети след изтичане на давността, не променят този извод. За прекъсване/спиране на погасителна давност може да се говори само преди изтичането й. Веднъж изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната.

С оглед изложеното, предявеният иск за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника вземане в размер на 2556.46 евро /с равностойност 5000 лева/ – глоба, която принудително се събира в производството по изп. дело № 20254210400181 по описа на ДСИ при РС – Габрово, образувано въз основа на издаден по НОХД 130/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово изпълнителен лист, е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора, право на разноски за производството се поражда за ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, който доказва извършването на разноски в размер на 102.26 евро – внесена държавна такса по предявения иск, която 4 следва да му се присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Действително в производството е внесена държавна такса за допускане на обезпечение на висящия иск, която обаче е недължимо внесена и поради това подлежи на възстановяване.

Възлагането в тежест на ответника на разноски, които подлежат на възстановяване в полза на ищеца, би довело до неоснователното му обогатяване, което не следва да се допуска.