Решение № 260794 от 01.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9768/2019
- Вид
- Решение № 260794
- Подписан
- 01.06.2023
- Състав
- ЕЛИ ДИМИТРОВА АНАСТАСОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 264450 от 29.06.2023 · ЕЛИ ДИМИТРОВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112 · Закон за здравето
- чл. 113, ал. 3 · Закон за здравето
Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА при участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гражданско дело № 9768 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от В.Д.А. срещу З. „А.Б.Ж.“ осъдителен иск с правно основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 230, ал. 1 от Кодекса на застраховането /отм./ за заплащане на сумата от 150000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка от 25.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 25.02.2015г. между страните по делото е сключен договор за застраховка „Живот“ с начало на покритие на рисковете: 00.00ч. на 27.02.2015г. и край 24.00ч. на 26.02.2016г. Застрахователната сума е била 250 000.00 лева. По силата на така сключения застрахователен договор ищецът, в качеството си на застрахован поел задължението да заплати застрахователната премия, която била заплатена на 25.02.2015г. изцяло и наведнъж.
На 30.07.2015г. ищецът в качеството си на шофьор претърпял ПТП, за което бил съставен констативен протокол. В резултат на процесното ПТП ищецът постъпил по спешност в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна“ АД.
Съобразно изготвената епикриза ищецът получил мозъчно сътресение, контузия на главата, дисторзия на шията.
Била му поставена диагноза „киптогенна парциална епилепсия – генерализирани точнино-клонични пристъпи с възможна етилична генеза. Състояние след черепно-мозъчна травма“. Впоследствие започнал да получава спонтанни припадъци в дома си и извън него на 18.10.2015г., 12/13.11.2015г., 13/14.12.2015г., 20.12.2015г., обективирани от медицински лица с фишове за спешна медицинска помощ
Поставената диагноза от
УМБАЛ „Света Анна“ АД била потвърдена с епикриза и експертно становище, издадени от МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“, където ищецът постъпил за терапевтично повлияване.
Ищецът посочва, че с експертно решение с № 586/19.02.2016г. ТЕЛК за Общи заболявания гр. София, I МБАЛ, II състав, експертна лекарска комисия освидетелства ищеца като му определя 71% трайно намалена работоспособност, в резултат на общи заболявания: епилепсия – гранд-мал припадъци, остеохондроза и цервикоартроза. След обжалване от страна на ответника Националната експертна лекарска комисия, Първи специализиран състав по неврологични болести издала Експертно решение 990/31.01.2016г., с което на ищеца била определена 60% трайно намалена работоспособност в резултат на общо заболяване: епилепсия, състояние след черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение.
Ищецът релевира, че в периода след претърпяното ПТП и поради обективно влошеното здравословно състояние на ищеца, последният многократно посещавал медицински прегледи при различни специализирани медицински лица, които са потвърдили черепно-мозъчната травма и че тя е в причинно-следствена връзка с настъпилата епилепсия.
В исковата молба се посочва, че на 25.01.2017г. ищецът депозирал заявление до ответника, с което поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение, съответстващо на трайно намалената му работоспособност. В отговор на поканата ответникът депозирал писмо, с което отказал да заплати обезщетението като в тази връзка заявил, че единственият документ, който свидетелства за претърпяната черепно-мозъчна травма е процесната епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД. В този смисъл изтъква, че във въпросната епикриза е посочено единствено, че диагнозата е мозъчно сътресение, контузия на главата, което според ответника може да доведе единствено до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът посочва, че заявените от ответника твърдения противоречат на представените по делото официални документи.
С оглед всички изложените съображения ищецът намира предявения иск за основателен и доказан изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Признава наличието на валидно възникнало застрахователното правоотношение по застраховка „Живот“ с ищеца.
Същевременно намира предявения иск за неоснователен и недоказан като в тази връзка са релевирани следните възражения: ищецът не е претърпял твърдяното от него ПТП; твърдяното от ищеца ПТП не е злополука по смисъла на застраховката; ищецът не е получил твърдяното от него заболяване; не налице причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и посоченото заболяване; оспорено е обстоятелството, че ищецът страда от епилепсия;в Раздел III, т. 1, подточка 1.3 от застрахователната полица изрично е посочено, че застрахователното обезщетение се определя от застрахователно-медицинска комисия на застрахователя като констатирането на трайна загуба на трудоспособност и определянето на нейния процент от органите на медицинската експертиза на работоспособността, съобразно Наредбата за медицинската експертиза, макар и предписано от закона е ирелевантно за застрахователя; направено е искане за инцидентно произнасяне по законосъобразността на Експертно решение № 990/138/31.10.2016г. на НЕЛК; направено е оспорване на материалната доказателствена сила на въпросното експертно решение като същевременно се оспорва и автентичността на представеното магнитно-резонансно изследване от 29.10.2015г., въз основа на което е издадено въпросното експертно решение; релевира, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство, предмет на което е разследване на евентуална организирана престъпна група за извършване на застрахователни измами, с цел набавяне на имотни облаги в особено големи размери. С оглед изложените съображения намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 230, ал. 1 от Кодекса на застраховането /отм./
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:
1. Наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между страните по делото на 25.02.2015г. договор за застраховка „Живот“ с начало на покритие на рисковете: 00.00ч. на 27.02.2015г. и край 24.00ч. на 26.02.2016г. и с параметри, посочени в исковата молба;
2. Настъпила злополука, предмет на застрахователния договор, като същата да е в резултат на внезапни и непредвидими въздействия от външен произход;
3. Застрахованото лице да е увредено;
4. Застрахователят да не е изплатил обезщетение на ищеца.
При анализ на първата предпоставка от фактическия състав на предявения иск – наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между страните по делото на 25.02.2015г. договор за застраховка „Живот“ с начало на покритие на рисковете: 00.00ч. на 27.02.2015г. и край 24.00ч. на 26.02.2016г. и с параметри, посочени в исковата молба, следва да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 238/ същата е отделена като безспорно установена и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните.
По отношение на втората предпоставка – настъпила злополука, предмет на застрахователния договор, като същата да е в резултат на внезапни и непредвидими въздействия от външен произход, следва да се посочи следното: видно от представения по делото констативен протокол за възникнало тежко ПТП от 30.07.2015г. /л. 14 от гр. дело № 27431/2019г. по описа на СРС, 170 с-в/, изготвен от С.И.– мл. автоконтрольор в МВР Елин Пелин при ОДМВР – София се установява, че на посочената дата – 30.07.2015г. в 04:00 часа е настъпило пътно транспортно произшествие с участници Ю.К.В., управляващ МПС „W-8BLW“ и ищецът, управляващ лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ ****АВ, при което ищецът е пострадал като в тази връзка длъжностното лице е удостоверило, че ищецът е имал комоцио. В протокола е посочено още, че и по двата автомобила е имало увреждания като по отношение на автомобила на ищеца е констатирана смачкана предна част на автомобила; теч на масло и антифриз, а по отношение на автомобила на Ю.К.В. е посочено, че е налице смачкана предна част на автомобила.
Посочено е още, че ищецът е настанен в МБАЛ „Света Ана“. В протокола актосъставителят е констатирал, че водачът Ю.К.В. е загубил контрол над автомобила, поради несъобразена с пътната настилка скорост, преминава в насрещната лента и се удря в движещия се насреща автомобил на ищеца.
По отношение на представения протокол за ПТ следва да се посочи следното: протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП, и обстоятелството, че Ю.К.В. – водачът на МПС „W-8BLW“ не е представил полица за застраховка „Гражданска отговорност”, а ищецът е представил полица за застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „Армеец“ АД. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът е елемент от предмета на доказване в производството. В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ответника Ю.К.В. /л. 518 и сл./, от които се установява следното: свидетелят В. се е запознал с ищеца след процесното ПТП, при което свидетелят В. е управлявал лек автомобил „БМВ“ Е46, при което е ударил управлявания от ищеца лек автомобил „Пасат“, в който са пътували ищецът и съпругата му; свидетелят В. заявява, че процесният инцидент се е осъществил, доколкото на пътното платно се е появило куче, при което свидетелят В. е навлязъл в насрещното пътно платно, за да не прегази кучето, при което е ударил управлявания от ищеца лек автомобил; заявява, че и двамата автомобили са били смачкани; свидетелят заявява, че ищецът е ударил главата си и доколкото неговата врата не се е отваряла, едва са го извадили от колата
По отношение на възражението на ответника, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство, предмет на което е разследване на евентуална организирана престъпна група за извършване на застрахователни измами, с цел набавяне на имотни облаги в особено големи размери, следва да се посочи, че видно от представеното по делото писмо от СРП /л. 419/ се установява, че действително има образувано ДП № 3286 ЗМ 159/2018г. по описа на ГД „НП“, пр. пр. № 14762/2016г. по описа на СРП е образувано досъдебно производство срещу лица, различни от ищеца и от свидетеля Ю.В..
Предвид представените по делото констативен протокол за възникнало тежко ПТП от 30.07.2015г. /л. 14 от гр. дело № 27431/2019г. по описа на СРС, 170 с-в/ и събраните гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ответника Ю.К.В. /л. 518 и сл./ съдът намира, че ищецът е доказал втората предпоставка от фактическия състав на предявения иск – настъпила злополука, предмет на застрахователния договор, като същата е в резултат на внезапни и непредвидими въздействия от външен произход.
При анализа на третата предпоставка от фактическия състав на предявения иск – застрахованото лице да е увредено, следва да се посочи следното: по делото са приети основна и допълнителна СМЕ. В основната СМЕ /л. 436-л. 449/ експертът е посочил следното: от представената по делото медицинска документация вещото лице е установило, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травма на главата с контузия на меките тъкани и ескориации в ляво челно-мозъчно сътресение, дисторзио на шията; диагнозата мозъчно сътресение е поставена въз основа само на анамнестични данни за загуба на съзнание и липса на спомен за инцидента, при нормален неврологичен статус и КТ образ на черепни кости и мозъчен паренхим; при освидетелствания липсват КТ данни за развитие на мозъчен оток, от което следва извода, че дори да са били налице промени в съзнанието, то те са лекостепенни – зашеметяване и/или объркване, което реализира медикобиологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота като субективните оплаквания отшумяват напълно за по-малко от 1 месец; само комоционната кома е състояние, което поражда временна опасност за живота в случаите с прогресиране на мозъчния оток; излизането от такава кома, дори при краткотрайна загуба на съзнание отнема многократно повече време, от порядъка на часове, при което пострадалият постепенно преминава обратно през степенните промени в съзнанието – сопор, сомнолентност, обнубилацио до пълното проясняване на съзнанието, каквито симптоми в случая не се описват в медицинските документи; при мозъчното сътресение с КТ на главен мозък не се установят структурни промени в мозъчния паренхим, от което следва, че не може да се очаква развитие на травмена епилепсия, освен в случаите, когато е
Разпечатката съдържа 38 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93d51921-70af-4041-87a5-d7c7876ff596