Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 966 от 10.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1227/2025
Вид
Решение № 966
Подписан
10.07.2025
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000501227 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.

Образувано е в изпълнение на решение № 80 от 21.03.2025 г. по Т. Д. № 100/2024 г., Т. К., І Т. О. н а ВКС, с което е отменено решение № 1075 от 8.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд "Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве" АД е осъдено да заплати на Ц. Г. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

Със същото касационно решение делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-София в частта, в която първото въззивно 1 решение е отменено.

В отменителното решение са дадени указания на съда при новото разглеждане на делото да се произнесе по направеното от ответника в срока по чл.131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и от неговата майка, с оглед неупражняването на грижа и контрол.

Съгласно чл.294, ал.1, предл.2 ГПК указанията на ВКС са задължителни за съда, на който е върнато делото.

По предмета на въззивното обжалване в настоящето производство:

С определение № 1823 от 3.07.2024 г. по т. д. № 100/2024 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване н а решение № 1075 от 8.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд "Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве" АД е осъдено да заплати на Ц. Г. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 1075 от 8.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в обжалваната от Ц. Г. С. част, с която е потвърдено решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от С. срещу "Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве" АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие на ПТП, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.

В този смисъл, настоящата инстанция не ще разгледа доводите на процесуалния представител на Ц. Г. С., направени в производството по чл.294 ГПК във връзка с основателността на претенцията по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.

В изпълнение указанията в отменителното решение на ВКС 2

АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, ГО, 16 граждански състав, при новото разглеждане на спора приема следното:

Относно съпричиняването:

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Разпоредбата не съдържа указания за критериите и условията, при които това намаляване на обезщетението придобива реални измерения.

Относно допринасянето на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат:

В мотивите към т. 7 на ТР от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, след направено разграничение между допринасяне на пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата, е разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен.

В същите мотиви е акцентирано върху разликата между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е пояснено, че преЦ.та дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

В посочения акт на нормативно тълкуване е изтъкнато, че поведението на увреденото лице е рисково, тогава, когато е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за определен факт или възможност за узнаването му при проявена 3 дължима грижа.

Доколко поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. влязлата в сила присъда задължителна за настоящата инстанция по арг. от 300 ГПК, както и от заключението на допуснатата, изслушана и приета /пред първата съдебна инстанция/ съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че ПТП, реализирано на 30.09.2016 г., при което е причинена смъртта на малолетния Т. Е. И., се е състояло в тъмната част на денонощието около 20:50 ч., когато пострадалия Т. И. заедно с брат си М., се е движел на път ІІ-35, при км 44+148, в посока гр.Троян. Децата са се движели в десния край на полагащата се лента за движение на автомобили, непосредствено до десния банкет, попътно, един до друг в разрез с правилата за движение чл. 108, ал. 2 т. 1 от ЗДвП. Пострадалото дете е било отляво. Лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 220, рег.№ ******** е достигнал с челната си част до пешеходците, при което е ударил с предната си дясна ъглова част лявата тилна част на пешеподеца Т. И.. След сблъсъка тялото на пострадалия е полетяло към десния банкет и мантинела, ударило се е в горната част на мантинелата, последвало е триене, плъзгане и преобръщане на тялото върху земята. След удара процесният автомобил е напуснал мястото на катастрофата. Скоростта на МПК към момента на удара е била 66,89 км/час. Няма данни водачът да е предприел спиране, поради което вещото лице приема, че пи удара и към момента на удара, скоростта е била една и съща. Дължината на опасната зона за спиране е била 59,52 м. При скорост на движение от 50 км/час, която е била максимално разрешената за този пътен участък, необходимото разС.ие за спиране на автомобила е била 39,57 м. Според вещото лице, ударът на пешеходеца е бил предотвратим, посредством аварийно спиране, ако водачът е реагираб своевременно при първата възможност да забележи пешеходците. От двете страни на пътя е имало затревени банкети, като десният банкет е бил с ширина 1,10 м. Десният банкет е бил силно затревен и негоден за движение на пешеходци. Край банкетите е имало мантинели. На мястото не е имало тротоар или алея за пешеходци. Пострадалият се е намирал на около 1-1,10 м. вляво от десния край на пътното платно, което означава, че същият е бил 4 забележим за водача на лекия автомобил от разС.ие 75 м на къси светлини и на около 110 м на дължи светлини. Процесното ПТП е настъпило извън населено място, където не е имало улично осветление. Вещото лице е посочило, че е по-трудно да бъдат забелязани пешеходци, облечени с тъмни дрехи. При огледа на местопроизшествието е установено, че пострадалият е бил облечен с риза на синьо-бели райета, т.е. при осветяване на фаровете на автомобила, водачът е следвало да го е забелязал. Асфалтовата настилка е била суха. Според експертизата ПТП е настъпило вследствие на несвоевременната реакция на водача на МПС, както и движението на пешеходците по пътното платно. Установява се от данните по делото, че към датата на ПТП пострадалия е малолетен на 13 години.

Относно неупражняването на грижа и контрол:

Принос от страна на родителите чрез неупражнен родителски контрол върху пострадало малолетно дете, може да има само когато родителите са ищци, напр. при смърт на пострадалото дете , какъвто е настоящия случай, и същите се явяват пострадали /увредени/, претендиращи за обезщетяване на собствените им неимуществени вреди от смъртта на детето, настъпила при ПТП, при което те не са упражнили дължимия се надзор над детето.

Съгласно т. 7 от ППВС № 17/1963 г., предпоставка за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Тази преЦ. е обусловена от осъществени от пострадалия конкретни действия или бездействия, с които той е способствал за настъпване на вредоносния резултат, като е ирелевантно дали те са виновни или не. Приема се, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приложима и в случаите, когато пострадалото малолетно или непълнолетно лице е допринесло за настъпване на вредите, поради неупражнен по отношение на него контрол от родителите / решение № 88 от 12.09.1962 г. по гр. д. № 83/62 г. на ОСГК на ВС /. Следователно, приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор, като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения - ППВС № 88/12.09.1962 г.

5

Съгласно чл. 125, ал. 1 от СК родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, а съгласно, ал. 3 родителят осигурява поС.ен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

Видно от писмо от Дирекция "Социално подпомагане"- Ловеч № 110126-00-1113/17.12.2019 г. пострадалият е подпомаган в състава на семейство с месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП от 01.05.2012 г. до 30.06.2015 г. и с месечни помощи за дете до навършване на средно образование за периода 01.04.2011 г.-31.05.2015 г.

От представените по делото социални доклади от 15.04.2016 г. и от 28.07.2016 г. /л.104 -107/ се установява, че Т. И. е бил включен в регистър "Деца, нуждаещи се от специална закрила - деца в риск", като датата на първоначална регистрация е 30.03.2016 г.

При проучванията е установено, че майката е напуснала семейството през м.август 2015 г., нейният адрес е неизвестен. Бащата е останал сам да се грижи за трите си малолетни деца, не е разполагал с достатъчно средства за изръжката им и не е имал необходимия родителски капацитет, за да им осигури безопасна и сигурна семейна среда. В същото населено място не е имало роднини, които да оказват помощ на бащата. Установено е, че пострадалия е отсъствал от училище, тъй като баща му е възлагал да се грижи за по-малката си сестра на 2 години. По този повод бащата е консултиран да не делегира своята отговорност на малолетния си син. В първия доклад от 15.04.2016 г. е посочено, че е в интерес на детето Т. И. е да бъдат преприети мерки за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 23, т. 1, т. 2, 4 и т. 11 от Закона за закрила на детето. Направена е препоръка за консултиране на бащата за повишаване на неговите родителски умения и полагане на адекватни грижи за осигуряване на безопасна среда за отглеждане на детето и задоволяване на неговите физически, психически, емоционални и образователни потребности.