Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3821 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12966/2025
Вид
Решение № 3821
Подписан
15.10.2026
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3821 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110112966 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Р. Р. В., ЕГН ********** за установяване в отношенията между страните, че тя не дължи на ответника „И.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., жк Л.

***, бул.“Д. Н.“ № ***, ет.***, ап.*** сумата от 463.97 лева, претендирана от последния като задължение по договор за кредит № ***/13.01.2025 г.

Моли за присъждане на разноски, в това число адвокатско възнаграждение за оказано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА процесуално представителство.

В исковата молба ищцата твърди, че на 13.01.2025г. е сключила с ответника „И.“ АД, ЕИК *** договор за кредит № *** по силата на който дружеството й е предоставило кредит в размер на 600 лева. Заедно с него било наложено като условие и сключване на друг договор за гаранция със свързано с дружество-кредитор лице, а именно „Ф.“ ЕООД, за което дължала допълнително възнаграждение. Поради просрочия, ответното дружество изпратило до ищцата покана за доброволно изпълнение, с която потвърждавало сключването на друг договор за гаранция към договора за кредит и изисквало плащане на сумата от 463.97 лева, предвид това, че е заплатила повече от заетата сума от 600 лева. Счита, че така претендираната 1 сума е недължима, тъй като договорът за кредит е недействителен, като неотговарящ на изискванията на ЗПК, доколкото сумата за гаранция не е включена в ГПР.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „И.“ АД е подало отговор на исковата молба с който оспорва иска. Не оспорва факта на сключен между страните договор за кредит, но твърди по същия ищцата да е останала да дължи сума в размер на 157.45 евро - главница в размер на 146.74 евро и лихва в размер на 10.71 евро, евентуално 96.39 евро, в случай че се приеме, че договорът за кредит е недействителен. Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на ЗПК. Ясно е посочен ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който включва всички разходи по кредита в съответствие с чл.

19, ал. 1 ЗПК. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението, което той е договорил с дружеството гарант по договор за поръчителство. Поддържа, че то не е част от общия разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа и, че уговореният лихвен процент, като елемент на годишния процент на разходите, е в рамките на ограничението по чл. 19, ал. 4 ГПК и в този смисъл счита, че клаузата относно възнаградителната лихва е действителна. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат спор, че между тях е сключен договор за кредит № *** на дата 13.01.2025 г. по силата на който на ищцата Р. В. е предоставен кредит в размер на 600 лева, че при сключване на договора за кредит е сключен и договор за гаранция между ищцата и третото лице „Ф.“ ЕООД, че при формиране на ГПР по кредита възнаграждението за поръчител не е включено като разход. Страните нямат спор за условията на договора за кредит, а именно за неговия размер, срок, падеж, вноски, възнаграждение за кредитора, 2

ГПР.

От представените доказателства от третото лице се установява, че ищцата Р. В. е сключила със същото лице договор за предоставяне на гаранция във връзка с договора за кредит от 13.01.2025 г. като е поела задължения по същия. Със същия договор страните по него се съгласяват, че договора за кредит се обезпечава с гарант, който е одобрен от заемодателя. По силата на същия потребителят – ищцата В. възлага, а гарантът „Ф.“ ЕООД издава гаранция за плащане в полза кредитора „И.“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали по договор за паричен заем № ***, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща задължение за връщане на заема, за плащане на възнаградителна лихва, за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.

Въз основа на сключения договор за предоставяне на гаранция ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 363.72 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 51.96 лева. Същата сума е дължима заедно с вноската по кредита.

Сумите по договора за поръчителство е следвало да се заплащат на кредитора, който е бил упълномощен от гаранта да събира в негова полза сумите по процесния договор, съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция.

Съдът приема, че договора за предоставяне на гаранция е акцесорен на договора за предоставяне на потребителски кредит и действието на гаранцията е в зависимост от валидното съществуване на главното правоотношение, поради което наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за кредит или на отделни негови клаузи, поради което двете правоотношения следва да се разгледат едновременно. От справка в Търговския регистър е видно, че кредиторът И. АД е едноличен собственик на капитала на Ф. ЕООД от което следва, че двете дружества са свързани лица по смисъла на пар.1 ДР на Търговския закон.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

3

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съобразявайки предмета на договора за паричен заем № *** от 13.01.2025 г. и страните по него - физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят поставя строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

С исковата молба е представена покана за доброволно плащане, изпратена от ответника до ищцата. С отговора на исковата молба ответникът не представя доказателства от които да се установи какъв е размера на ГПР по конкретния договор за кредит. Непосочването на ГПР в договора представлява нарушение на разпоредбите на ЗПКр - чл. 11, ал.1, т.10 и на това основание договора е недействителен по аргумент на чл.22 ЗПК. Отпуснатият кредит е в размер на 600.00 лева като по този факт страните нямат спор. Същевременно липсва яснота относно компонентите, които съдържа ГПР. С нарочно определение съдът е приел за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че в ГПР на договора за кредит не е включено възнаграждението на поръчителя като разход. Същото съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство е в размер на повече от 50 % от главницата, разсрочено на същия брой вноски като договора за кредит и платимо на кредитора. Съобразно чл.3, ал. 3 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя Ф. ЕООД, като И. АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на 4 поръчителя). Изложеното води до извод, че посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния, който би се получил при съобразяване на всички възнаградителни плащания.

Следва да се отбележи, че кредиторът е поставил изисквания към кредитополучателя за които е ясно, че са неизпълними от последния и по този начин кредиторът целенасочено го мотивира да избере единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да предостави, а именно обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Ф. ЕООД е свързано лице с кредитора по договора за заем и разходът за потребителя по договора за поръчителство е сигурен и известен за кредитора, но същият не е включен в разходите, които следва да плати кредитополучателя. По този начин кредиторът цели да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като изискването е да е сключен по ясен и разбираем за потребителя начин.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД сочи, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези, тоест нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, който извод следва от естеството на договора за кредит, който е възмезден и включването на клауза за ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

По изложените мотиви съдът приема, че предявения иск за прогласяване нищожността на сключения на 13.01.2025 год. договор за паричен заем № *** между ищцата и И. АД е нищожен като противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Нищожен е и договора за предоставяне на гаранция от същата дата, сключен между ищеца и Ф. ЕООД.

Предявеният установителен иск следва да се уважи като основателен.

5

Ответникът следва да плати на ищцата разноски за производството в размер на 25.56 евро държавна такса.

Ответникът следва да плати на процесуалния представител на ищцата възнаграждение в размер на 250 евро, определено на осн.чл.38, ал.2, вр.ал.1 от Закона за адвокатурата.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че ищцата Р. Р. В., ЕГН ********** не дължи на ответника „И.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., жк Л. ***, бул.“Д. Н.“ № ***, ет.***, ап.*** сумата в размер на 463.97 лева, претендирана от последния като задължение по сключен от страните Договор за кредит № *** от 13.01.2025 г. поради нищожност по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК на същия договор, по предявения от Р. Р. В., ЕГН ********** отрицателен установителен иск, на осн.чл.124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., жк Л. ***, бул.“Д. Н.“ № ***, ет.***, ап.*** да плати на Р. Р. В., ЕГН ********** разноски за производството пред РС Варна в размер на 25.56 евро държавна такса, на осн.чл.78 ГПК.