Решение № 1550 от 13.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Велико Търново, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110100169 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски заем от 16.07.2024г., сключен с ответното дружество, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата 600лв., като кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с лихвите в срок 11 месеца. Ищецът заявява, че договорът е сключен при ГЛП 40,90% и ГПР 48,13%. В т.6 от договора за заем е посочена допълнителна услуга *** в размер на 360лв. Ищецът счита договорът за заем за недействителен на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, както и клаузата, уреждаща допълнителна услуга *** за нищожна на основание чл10а ал.1 и 2 от ЗПК. Подробни съображения излага в исковата молба. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договорът за потребителски заем от 16.07.2024г, сключен между страните по делото, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр чл.22 от ЗПК, а в условие на евентуалност да прогласи за недействителни клаузата, уреждаща допълнителна услуга „Фаст“ от договора за нищожна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявения иск и твърденията на ищеца, че договорът за кредит е недействителен, че клаузата , уреждаща допълнителна услуга *** е нищожна, като в отговора излага подробни съображения.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 16.07.2024г. между страните е сключен договор за потребителски кредит ***, съгласно който ответникът предоставил на ищеца сумата от 600 лв. чрез извършване на плащане на сумата на каса на „Изи Пей“, а кредитополучателят се задължил да я върне в срок единадесет месеца, заедно с възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена 1 допълнителна услуга *** от 360 лв. на равни месечни вноски с падежи посочени в погасителен план към договора. Годишният процент на възнаградителната лихва е определен на 40,90 %, а ГПР- 48,13 % въз основа на дължимите главница и договорна лихва, без да включва възнаграждението за допълнителна услуга, чрез която съгласно т. 15 от Общите условия се предоставя възможност за приоритетно разглеждане и становище по искане за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели без закупена такива услуга и в рамките на един час, считано от постъпване на искането.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 600лв., като последният се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 6 вноски, в размер по погасителен план, като падежът на първата вноска е 11.11.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Видно е от представеното заверено копие от договора, че в същия е предвидено възнаграждение за закупена услуга *** в размер на 360 лв. при главница на кредита в размер н а 600 лв. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Целта на посочените такси и комисионни е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. В тази връзка следва да се отбележи, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал.

2 ЗПК. Съдът намира, че услугата *** е свързана именно с усвояването и управлението на кредита, тоест с действия, които са част от дейността на кредитора по предоставяне на кредита. Уговорената цена за тази услуга, от своя страна осигурява на кредитора едно допълнително възнаграждение за предоставяне на заетата сума. Услугата *** касае действия, свързани с отпускане на кредита, без обаче от съдържанието на договора да става съвсем 2 ясно в какво се изразява приоритетното разглеждане на искането за отпускане на такъв, доколкото не е посочен редовният срок за това. В случая с уговарянето на възнаграждение за тази услуга се въвеждат допълнителни разходи за потребителя, пряко свързани с процесния договор за потребителски кредит, които са част от общия разход по кредита съобразно § 1, т.

1 от ДР на ЗПК и следва да се включат в ГПР. Извод за това, че възнаграждението за допълнителната услуга е като разход по кредита може да се направи и от предвидения ред за неговото изплащане – разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита, независимо от това дали услугите реално са били ползвани от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Предвиденото възнаграждение за допълнителна услуга, безспорно не е включено в посочения в договора ГПР от 48,13%. В случая е видно, че включването му би довело до реално надвишаване на максимално допустимия размер на ГПР. Така, на практика от страна на кредитора е направен опит за заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а заедно с това са нарушени изискванията на закона за точно, ясно и разбираемо посочване на финансовата тежест на кредита и е ограничена възможността да потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР, респ. в общата дължима сума от потребителя, дава основание да се приеме, че в процесния договор не са посочени действителните размери на тези величини, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Поради изложеното договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК като предявеният главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаването на главния иск не следва съдът да разглежда и да се произнася по евентуално предявения от ищцата иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 6 от договора в частта относно таксата „Фаст“ .

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направните по делото разноски в размер на 50лв. за държавна такса.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати адв. Д. Г. - АК гр.Ловеч адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищцата в размер на 480 лева с ДДС.

Ответникът е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в негова полза.

Мотивиран от горните съображения, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Ю. Й. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” EООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление ***, че договор за потребителски кредит *** е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” EООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю. Й. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата 50лв. /петдесет лева/, представляваща разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” EООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Д. Д. Г. – АК гр.Ловеч, с *** сумата в размер на 480 лв. с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищцата.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4