Определение № 945 от 01.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20262100200391 по описа за 2026 година

Производството по делото е по молбата на лишения от свобода Б. Д. Д., ЕГН:

********** и е по реда на чл.439, ал. 1 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК. Със същата се моли Д. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода от две години и осем месеца, наложено му с присъда по НОХД № 211/2023г. по описа на Районен съд-Несебър.

Представителят на държавното обвинение намира молбата на осъдения Д. за неоснователна като посочва, че не са налице убедителни доказателства за поправянето му.

В съдебно заседание представителят на Началника на Затвора – Бургас сочи, че към настоящия момент затворническата администрация не разполага с възможност да формира обосновано становище по отношение на молбата на Д., тъй като същият не се намирал в местата за лишаване от свобода и не бил под непосредствено наблюдение на администрацията, не участвал в планираните корекционни дейности и не можело да бъде проследено актуалното му поведение. По тази причина не било и възможно да бъде извършена обективна преценка относно корекционния процес, степента на поправяне и устойчивост на постигнатите резултатите. С оглед на горното моли да не бъде уважавана молбата за условно предсрочно овобождаване.

Защитникът на осъдения - адв.Гочев от БАК, поддържа молбата на Д., като отново моли последният да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода. Изтъква, че лицето е в изключително тежко здравословно състояние, видно от ангажираните в тази насока медицински документи, поради което и не би могъл да се върне в затвора, за да изтърпи остатъка от наказанието лишаване от свобода.

Осъденият Б. Д. поддържа молбата и заявеното от неговия процесуален представител.

1

В дадената му последна дума моли да бъде условно предсрочно освободен.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, и прие за установено следното:

Осъденият Б. Д. Д. е роден на **** г. в гр.***. Той е ***, ***гражданин и с ЕГН:

**********.

Със съдебен акт, постановен по НОХД №211/2023 г. по описа на Районен съд-Несебър, Д. е осъден за няколко престъпления по чл.149, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, както и по чл.159, ал.1 от НК. След проверката на така постановената присъда по ВНОХД №448/2024 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, тя е влязла в сила на 10.06.2024 г., като на осъденото лице било наложено едно общо най-тежко наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на 2 години и 8 месеца. Било постановено това наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1., т.3 ЗИНЗС.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 01.07.2026 г., от така наложеното му наказание осъденият Д. е изтърпял фактически 1 (една) година, 6 (шест) месеца и 15 (петнадесет) дни, от работа 2 (два) месеца и 01 (един) дни или всичко е изтърпял 1 (една) година, 8 (осем) месеца и 16 (шестнадесет) дни, като остатъкът за изтърпяване по данни от приложената по делото справка от Затвора - Бургас 11 (единадесет) месеца и 14 (четиринадесет) дни.

Следва да се отбележи, че към настоящия момент Д. е в поредно прекъсване на изтърпяване на наказанието за периода от 27.06.2026 г. до 27.09.20206 г., което прекъсване е започнало от 20.03.2026 г. В тази връзка в изложеното в становището на Началника на Затвор Бургас молбата на осъденото лице да бъде разгледана след завръщането му от прекъсване на изтърпяване на наказанието, за неоснователно. Макар и да се намира в прекъсване на наказанието, на осъденото лице не може да се откаже разглеждане на молба за условно предсрочно освобождаване. При прекъсване на наказанието лицето временно напуска пенитенциарното заведение, но има задължение да се завърне за доизтърпяване на остатъка от наказанието след изтичане периода на прекъсване, поради което за него и понастоящем продължава да е налице правен интерес от условно предсрочно освобождаване, тъй като то следва да доизтърпи наказанието си след прекъсването. С оглед на това и молбата за условно предсрочно освобождаване е допустима.

Преди да бъде прекъснато изпълнението на наказанието Д. е изтърпявал наказанието считано от 05.09.2024 г. при първоначален общ режим.

В периода от 17.06.2025г до 01.07.2025г осъденият е полагал доброволен труд на ВРО „***“, но след получено оплакване от страна на работодателя /докладвано с ДЗ-6762 от 01.07.2025г/ бил спрян от работа, поради конфликт с останалите лишени от свобода, работещи на същия обект и недобро изпълнение на поставените задачи.

Към 04.11.2025 г. е работил на доброволен труд като бакар в ЗО „Строител“, където също имал регистриран с ДЗ-10881/02.10.2025г случай на конфликт с лишен от свобода, работещ на същата длъжност като Д..

2

През изтеклия едногодишен атестационен период към 05.11.2025г. не е бил награждаван и наказван.

Д. бил адаптиран към условията на живот в пенитенциарното заведение, като заемал ниски позиции в затворническата общност. В междуличностните взаимодействия както с лишените от свобода, така и с администрацията на затвора, използвал манипулативен подход с цел извличане на лична изгода. В случаите, когато не бил удовлетворен или не получавал това, към което се стремял, ставал конфликтен и раздразнителен. Стремял се да бъде положително възприет и не търпял критика. В свободно си време л.св. Д. не се включвал в общопенитенциарните дейности, които се осъществявали в 3О „Строител“ /културни, спортни, дейности по поддръжка и облагородяване на територията на 3О „Строител/. За оправдание използвал напредналата си възраст и здравословно състояние.

На 17.09.2024 г. била изготвена първоначална оценка на риска от рецидив, която била в средни стойности - 38 точки. Най-силно изразени проблемни зони били: отношение към правонарушението и умения за мислене.

Според оценката на риска от рецидив от 04.11.2025 г., която била втора по ред, се отчитало завишение от 38 на 40 точки /на границата между нисък и среден риск от рецидив/.

Завишението било в зони трудова заетост и междуличностно поведение и се дължало на регистрираните случаи на конфликт на работното място.

Като трайно проблемни зони за лишения от свобода се запазвали зоните отношение към правонарушението, тъй като осъденият Д. омаловажавал извършеното и обвинява жертвата и нейната майка. Без никакво притеснение и неудобство разказвал случилото се и не изпитвал никакво съжаление към жертвата и не разбирал вредата, която и е причинил. По отношение на наложеното наказание все още не можел да се примири с размера му. Другата трайно проблемна зона била умения за мислене, доколкото Д. не считал поведението си за проблемно. Не умеел да решава проблемите по адекватен начин. Замислял се за последствията, но вижда само тези, които на него са угодни.

Рискът от вреди не бил непосредствен. Спрямо обществото и познато или непознато уязвимо лице бил СРЕДЕН - риск от сексуално насилие, злоупотреба с доверие, заплаха, принуда, създаване и държане на порнографски материали на лице ненавършило 14 години; придобиване и държане на оръжия без разрешително. По отношение на самия него, към служители, към останалите лишени от свобода в затвора бил НИСЪК. Затворническата администрация посочва в становището си, че към ноември 2025 г. съществували опасения във връзка с въпроси на контрола.

Доколкото непосредствено след подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване е съставено постановление от 20.03.2026 г. на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Бургас, с което било прекъснато изпълнението на изтърпяваното от осъдения Д. наказание лишаване от свобода, не били изготвени актуални документи касателно Д. във връзка с молбата му, в това число и оценка на риска, а последната актуална е от месец ноември 2025 г.

3

Въз основа на събрания доказателствен материал и след като съдът изслуша страните, намира следното:

За осъдения Д. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.

В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе, продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната ни съдебна инстанция, разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.

Видно от посочените горе източници на информация не е постигнато необходимото пълноценно и ефективно изпълнение на целите на наказанието лишаване от свобода.

Изготвената оценка на риска от рецидив и вреди е в сравнително средни стойности, като между първоначалната и последващата оценка, рискът от рецидив бележи покачване.

Изтърпяната към момента част от наказанието „лишаване от свобода“ не е довела в достатъчна степен до неговото поправяне и превъзпитание. Видно от писмените доказателства, актуални към края на 2025 години, че осъденият се охарактеризира като конфликтна личност, доколкото е влизал в конфликти с други лишени от свобода по време на полагане на труд. Същият омаловажавал извършеното и не приемал наложеното му наказание.

Съдът намира, че не са настъпили устойчиви положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Д., изключващи категорично опасността от негово последващо 4 противоправно поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигане промяна в отношението му към правонарушението и установените в обществото правила. С оглед на това и прецени, че към настоящия момент не са изпълнени всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода, а се налага продължаване на корекционно – възпитателната работа с него в условията на затвора за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.

Влошеното здравословно състояние, налагащо необходимост от лечение за осъдения Д., не може да послужи като самостоятелни основание за условното му предсрочно освобождаване, защото то не е доказателство за окончателното поправяне на лицето. В тази връзка следва да се отбележи, че представените пред настоящата инстанция документи, както и тези, съдържащи се в затворническото досие, действително установяват, че осъденият страда от редица заболявания, включително онкологично такова, наложило и хоспитализация и лечение. Нужно е да се подчертае, че наличието на здравословни проблеми, които биха могли да бъдат разрешени и докато осъденият изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода, не могат да обосноват на собствено основание условно предсрочно освобождаване. Законът поставя приложението на този институт в зависимост от личността и поведението на осъденото лице, а не от фактори, стоящи извън него, каквито са проследяването и лечението на констатирани болести. Все пак следва да се посочи, че данните по делото установяват, че по повод възникнала необходимост от провеждане на специализирано лечение, по реда на чл. 447, т. 3 от НПК, наказанието лишаване от свобода на осъдения Д. е било няколкократно прекъсвано, като по този начин му е било гарантирано провеждането на адекватно лечение във връзка с тежкото му заболяване.