Решение № 294 от 24.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Ямбол, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500345 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т., против решение № 74 от 20.06.2022г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 390/2020г. по описа на ЕРС. С обжалваното решение ЕРС ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" МВР-гр.София да заплати на ищеца С. Г.

Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.****,ж.к.****№*, вх.*, ет.*, ап.**, общ.*****, обл.****, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г./ сумата от 1591.35 лева /хиляда петстотин деветдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1429,29 лева - считано от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2020г. до окончателното й изплащане; върху сумата от 152,83 лева - считано от 01.08.2020г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 9,23 лева - считано от 01.11.2020г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" МВР гр.София, със седалище и адрес на управление - 1202 София, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, представлявана от Директора Гл.комисар Д. М., да заплати на С. Г. Ш., ЕГН **********, с 1 адрес: гр.****,ж.к.****№*, вх.*, ет.*, ап.**, общ.*****, обл.****, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 190.79 лева /сто и деветдесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата /дължима за периода от 02.07.2017г. до 31.03.2020г. вкл./, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на исковата молба - 02.07.2020г. , както и на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК разноски в съдебното производство в размер на 350.00 лева .

Въззивникът обжалва решението като постановено при съществено нарушение на материалния закон, несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и немотивирано. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и в резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд.

Въззивникът смята, че в случая КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР. Посочва, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г.. изм. и дои. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн.

ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)

Според въззивника тази нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, касаеща само работници и служители по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила чрез компенсиране на извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки, по-благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и на работещите по трудово правоотношение по КТ. Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители.

Системата за образуване на възнагражденията включва и заплащане на нощния труд, без да се начислява допълнително възнаграждение за него. Според въззивника за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната 2 продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, между които: продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те не са налице - дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран писмен отговор от С. Г. Ш., чрез адв.Д.С. от АК-****, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника му адв.С., в която оспорва въззивната жалба, излага становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция по приложен към молбата списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че ищецът-въззиваем С. Г. Ш. през процесния период от 02.07.2017г. до 02.07.2020г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл. 1 от ЗМВР „младши експерт" , КО (командир на отделение) в 04 група „Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция"Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София , като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП"- МВР.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се установява, ч е за периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г. ищецът е полагал труд на 12 - часови смени - дневни и нощни, по график, включително и през времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта - общо 1434 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и че положеният от ищеца нощен труд от общо 1434 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1639,06 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положения нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 205,06 часа, която разлика не е начислена и не е 3 изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. март 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1591.35 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред.

2016г. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава до датата на подаване на исковата молба - 02.07.2020 година, изчислен върху падежиралите вземания за положен извънреден труд по тримесечия за процесния период, с натрупване, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение, е 190.79 лева. Върху извънредния труд положен в периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г. възлизащ на 152,83 лв. и за периода 01.07.2020г. - 02.07.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/, възлизащ на 9,23 лв. вещото лице не е начислило лихва за забава, тъй като към датата на подаване на исковата молба, посочените суми не са били изискуеми.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр.

81 от 14.10.2016г., действал към момента на процесния период/ - за сумата от 1591.35 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 02.07.2017г. до 02.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 02.07.2020г., до окончателното й изплащане, и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 190.79 лева, представляваща законна лихва върху дължимите от работодателя суми, представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г., считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми - 31.10.2017г. до датата на подаване на исковата молба - 02.07.2020г.

Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – 4 сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).