Решение № 354 от 20.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Шумен, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630201200 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-001766 от 18.09.2023 год. на Началника на Сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на А. М. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В последното съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Д.М. от САК, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Излага конкретни съображения в подкрепа на искането.

Процесуалният представител на Началника на Сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като излага конкретни мотиви и съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. М. А. на 14.08.2023 год. управлявал лек автомобил „Ауди А6 Авант Куатро“, с рег.№Т2481АМ, собственост на М.А.А., с ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен, по бул.“Симеон Велики“ в посока Кооперативен пазар. Около 19.30 часа в района на ДКЦ I бил спрян за проверка от полицейски екип, включващ свидетелите М. Г. М. и С. К. Г.. При извършената проверка било констатирано, че по отношение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата и часът на извършената проверка. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №4430 от 14.08.2023 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-0869-001766 от 18.09.2023 год. на Началника на Сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на А. М. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес:

************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. Г. М. и на свидетелите С. К. Г. и М. С. М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. Г. М. и С. К. Г., доколкото и двамата лично са възприели поведението на жалбоподателя непосредствено преди и по време на извършване на проверката, като показанията им са последователни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. От разпита и на двамата свидетели се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал посочения по-горе лек автомобил непосредствено преди спирането му за проверка, както и че по отношение на същия не е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

По отношение показанията на свидетеля М. С. М. съдът намира, че същите не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото същият има отношение единствено към начина на връчване на наказателното постановление, но не и към самото нарушение.

2

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда административно наказание за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл, тази административнонаказателна разпоредба, съдържа едновременно и диспозицията и санкцията, с оглед на което изводимо от нея е и правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертана негативно, наред и след като е предвидена санкция за неизпълнението й. Последната разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, съгласно разпоредбата на чл.461, т.1 и чл.483, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ.

От събраните по делото гласни доказателства – разпит на М. Г. М. и С. К. Г., се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе МПС – лек автомобил „Ауди А6 Авант Куатро“, с рег.№Т2481АМ, собственост на трето лице, както и че по време на управлението по отношение на автомобила не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото същият представя договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с валидност от 20.21 часа на 14..08.2023 год., т.е. след часът на извършената проверка.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят, управлявайки посоченото МПС, във връзка с използването, на което и по отношение, на което е нямало валидна застраховка “Гражданска отговорност”, действително е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. За посоченото нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда “глоба” в размер на 400 лева за физическо лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. От материалите по делото се установява по безспорен начин собствеността на посоченото превозно средство, поради което се налага извода, че жалбоподателят не е собственик на посоченото ППС, поради което административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния, предвиден в посочената по-горе разпоредба.

По отношение твърденията на жалбоподателя, изложени в съдебно заседание, чрез неговия процесуален представител за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с връчване на наказателното постановление съдът установи следното:

Действително от материалите по делото се установява по безспорен начин, че въпреки, че в наказателно постановление №23-0869-001766 от 18.09.2023 год. на Началника на Сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП е отразено, че същото е връчено на 3 жалбоподателя лично, всъщност същото е било връчено на негов родственик. В същото време въпреки, че формално не е била спазена посочената в разпоредбата на 58 от ЗАНН процедура по връчване на наказателното постановление, доколкото жалбоподателят е узнал своевременно за същото, организирал е защитата си срещу него, то посоченото нарушение не може да бъде възприето като съществено. Едно процесуално нарушение е съществено, тогава, когато въз основа на него лицето е в невъзможност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, кога, къде и по какъв начин го е извършило и до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин. Видно от материлаите по делото в настоящия случай подобен извод не може да бъде направен. Въпреки, че наказателното постановление не е било връчено лично на лицето, то същото е достигнало до него, като последният е могъл да организира в срок защитата си и правото му на защита по никакъв начин не е било нарушено.

За прецизност следва да бъде отбелязано, че деянието на жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя мотивите на административно-наказващият орган в тази насока, изложени в обжалваното наказателно постановление. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, с оглед риска, който би могъл да настъпи при евентуално застрахователно събитие. Още повече, че видно от приложената по делото Справка се установява, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от 19.04.2023 год. до 14.08.2023 год., т.е. за един доста продължителен период от време.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 и 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, но по същото са проведени три съдебни заседания, както и че наказателното постановление е потвърдено изцяло, намира, че размера на 4 юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0869-001766 от 18.09.2023 год. на Началника на Сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор ПП, с което на А. М. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА А. М. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.