Решение № 190 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. С., 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502053 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Гаранционен фонд, с която обжалва решение № 48 от 12.04.24 г., постановено по т. д. № 153/23 г. по описа на Софийски окръжен съд, 1 първоинстанционен търговски състав, в частта, в която съдът е осъдил на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.

52 ЗЗД, във връзка с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ Гаранционен фонд да заплати на Т. Д. Д. над сумата от 10 000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от Т. Д. Д. неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения Гаранционен фонд да заплати на адв. С. К. Н. САК сумата от 2 200 лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска и е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд да заплати на Софйски окръжен съд сумата 1 300 лв., представляващи държавна такса и деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. В тази връзка твърди, че съдът в нарушение на чл. 52 ЗЗД е постановил едно несправедливо 1 решение, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., която сума сума не отговаря на принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД и постоянната съдебна практика на ВКС. Твърди, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В тази връзка смята, че обезщетение в размер на 10 000 лв. репарира напълно претърпените от ищцата неимуществени вреди. Твърди, че в конкретния случай се касае само и единствено за увреждания, характеризиращи се с контузии и навяхвания. Периодът за възстановяване е бил в рамките на 25-30 дни, като не са констатирани никакви усложнения. Твърди, че при определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ето защо моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постановите друго, с което да редуцирате значително размера на претендираното обезщетение и да отхвърлите предявения иск от ищцата за сумата над 10 000 лв., като претендира и разноски.

Въззиваемата страна Т. Д. Д. оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски за настоящата инстанция.

С насрещна въззивна жалба Т. Д. Д. оспорва решение № 48 от

12.04.24 г., постановено по т. д. № 153/23 г. по описа на Софийски окръжен съд, 1 първоинстанционен търговски състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за остатъка до пълния предявен размер в размер на 26 000 лв., като неоснователен и законната лихва за забава за периода 24.01.2023 г. до 19.07.2023 г.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което моля да бъде отменено и да се друго, с което да уважите иска за още 6 000 лв., т.е. изцяло, заедно със законната лихва от 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да присъдите направените пред двете инстанции разноски. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението е нарушен принципа на справедливостта и оттам чл. 52 от ЗЗД.

Присъденото застрахователно обезщетение се явява не само занижено, но и несправедливо.

Посочва, че е получила в резултат на ПТП: контузия на коляното, контузия на лакътя, контузия на долната част на гърба и таза и травма на окосмената част на главата, като е закарана в болницата с главоболие и болки по цялото тяло. Твърди, че след извършените изследвания и е била поставена диагноза навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, предписано да носи шийна яка, дадени са й указания за покой. Изпитвала е силни болки и е имала ограничени движения в областта на врата. Във връзка с контузията на коляното е било препоръчано да постави туторна шина на коляното, като по този начин е било обездвижено. От силния стрес е станала силно тревожна и изпитвала паника. Имала е нужда от придружител, когато излиза навън, което обосновава извод, че здравословното й състояние непосредствено слел ПТП е било изключително тежко, болките са и били изключително силни и е била обездвижена. Нуждаела се е от чужда помош в ежедневието си. Налагало се е ла приема обезболяващи медикаменти, като за 2 в бъдеше при интензивно натоварване и при промяна на времето ще изпитва болка и дискомфорт в местата на уврежданията. Твърди, че е търпяла изключителни болки и страдания от момента на ПТП за дълъг период от време, които и към настоящия момент продължава да търпи. Налице са трайна последици за здравето й. които са необратими. И към настоящия момент търпи неимуществени вреди, които ще търпи и за в бъдеще. Предвид изложеното смята, че е нарушен критерия за справедливост при оспеределянето на обезщетението и излага доводи в тази насока.

Ответникът по насрещната въззивна жалба оспорва същата. Твърди, че в тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 48 от 12.04.24 г., постановено по т. д. № 153/23 г. по описа на Софийски окръжен съд, 1 първоинстанционен търговски състав, че съдът е осъдил на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, във връзка с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ Гаранционен фонд да заплати на Т. Д. Д. сумата 20 000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от Т. Д. Д. неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,отхвърлил е иска за остатъка до пълния предявен размер в размер на 26 000 лв. като неоснователен и законната лихва за забава за периода 24.01.2023 г. до 19.07.2023 г.; осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения Гаранционен фонд да заплати на адв. С. К. Н.

САК сумата от 2 200 лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Д. Д. заплати на Гаранционен фонд сумата от 196.15 лв., представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете и е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд да заплати на Софийски окръжен съд сумата 1 300 лв., представляващи държавна такса и деловодни разноски.

Не се спори между страните, а се установява и от представеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-621 от 11.11.2022 г., че на 11.11.2022 г., около 5.55 ч., в гр.С. на бул.“Сливница“, в района на бул.“Д-р Петър Дертлиев“ неустановен автомобил движейки се по бул.“Сливница“ с посока за движение бул.“Константин Величков“ участва в ПТП с пресичащия платното за движение по пешеходна пътека, маркирана с пътна маркировка М8,2 от ЗДвП отдясно наляво пешеходка Т. Д. Д..

В показанията разпитаният по делото сведетел В. М. А. твърди, че я познава Т. отпреди катастрофата, аз отивам на фитнес, тя на работа, от фитнеса се познаваме с нея. Твърди, че Т. е пострада при ПТП, на 11 -ти ноември, петък, сутринта в шест без пет.

Сведетелката твърди, че пострадалата е била от страната на мебелния магазин, а тя е била от страната на „Мак Доналдс“. Твърди, че при песичането, в момент когато са и оставали дветри крачки да пресече на тротоара, човекът я блъсна и избяга. Изтичала до нея, видяла, че е много паникьосана, обувките й изхвърчали. Твърди, че е събрала нещата и звъннах на такси, като е завела до работата й (фитнес). Твърди, че след това е повикана линейка, като свидетелката не знае какво е станало след това, но жената беше много уплашена. Твърди, че вече е било осветлило, както и че там на мястото на катастрофата има улични лампи, като 3 пострадалата е пресичала на пешеходната пътека, като на кръстовището има светофарна уредба, но светофарите не работеха, светеше в жълто. Твърди, че автомобилът, който я блъсна, се е движил от дясната страна, идваше от мебелната страна и той завива от дясната й страна и я удря и продължава направо, като направо я захвърлил и избягал. Твърди, че била ранена на коляното и на врата. В показанията си свидетелката твърди, че не видяла автомобила какъв цвят е, тъй като е изчезнал безследно, той много бързо караше. Твърди, че фитнеса е в жк „Люлин“, срещу мола при тунела, като колата се е движила в същата посока, в която се е движила Т., колата е направила десен завой и ударила Т. от дясната й страна, в десния крак, като след случилото се свидетелката се е паникьосала и не видяла накъде отива.

От заключението на съдебно автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило в гр. С., в зоната на кръстовището между бул. „Сливница“ и бул. „д-р Петър Дертлиев“, на пешеходна пътека, като преди удара, автомобилът се е движил по бул.“д-р Петър Дертлиев“, от магазин „Зона мебел“, към бул. „Сливница“ и в зоната на кръстовището е извършил ляв завой и е навлязъл по булевард „Сливница“, в посока към центъра на града. Вещото лице твърди, че предвид извършваната маневра за ляв завой на 90 градуса, по техническа преценка скоростта му не е била по-висока от около 40 км час. Дава заключение, че пешеходната е пресичала булевард „Сливница“ по пешеходна пътека, като предвид положението на пешеходката, в зоната на пешеходната пътека, ПТП е могло да се избегне, ако водачът на неизвестния автомобил е осигурил предимство на съшата да премине първа. Предполагаемото място на удара, между челната дясно част на неизвестния автомобил и дясната странична част на пострадалата пешеходка изводимо от констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от разпита на свидетелката се намира на булевард „Сливница“, в платното за движение към центъра на гр. С., в зоната на пешеходната пътека, на около 1.00 до 3.00 метра в ляво от десния тротоар на булеварда. От данните по делото вещото лице твърди, че „внезапно навлизане” в платното за движение на пешеходната няма как да има, както и че предвид техническия анализ на конкретната ситуация, разстоянието, което изминава пешеходката в зоната на платното за движение и определеното предполагаемо място на удара, към момента на навлизане на пешеходката в платното за движение, най-вероятно увреждащият автомобил е бил далеч от кръстовището и не е имало дори пряка видимост между водача на автомобила и пешеходката.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалата е получила следните травматични увреждания: контузия на главата, рана на устната (не е уточнено на горна или долна), навяхване на шията, контузия на десен лакет, контузия на дясното коляно и контузия на долната част на гърба и таза. Вещото лице твърди, че по повод травматичните увреждания е назначена терапия, изразяваща се в покой, мека яка на шията, стегната шина на коляното, медикаменти, като контузията на дясното коляно е наложила поставянето на тази шина, а навяхването на шията е наложило поставянето на мека шийна яка. В заключението е отразено, че в резултат на причинените травматични увреждания пострадалата е изпитвала спонтанни и при активно и пасивно движение болки и страдания, които са били по-силни в началото с намаляващ интензитет до изчезването им в рамките на около 25-30 дни. Вещото лице твърди, че уврежданията се дължат на механично въздействие, каквото се наблюдава при блъскането на пешеходец от автомобил, както и че констатираните травматични увреждания са от такова естество, че подлежат на пълно възстановяване. С оглед липсата на приложена медицинска документация от по-късен етап, в която да е отразено усложнение на причинените травматични увреждания или на някои от тях, вещото лице смята, че към момента няма отклонения от норматното физическо състояние на пострадалата.

Разпечатката съдържа 28 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93d249cb-13e2-45d6-9f5a-11a4960d3411