Решение № 656 от 13.02.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 561/2025
- Вид
- Решение № 656
- Подписан
- 13.02.2026
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- Мария Хубчева
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 198 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 198, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 198, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
РЕШЕНИЕ
№ 656
Пазарджик, 13.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
МАРИЯ ХУБЧЕВА
При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХУБЧЕВА административно дело № 20257150700561 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 198, ал. 4, вр. ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на Н. Н. А., [ЕГН], лишен от свобода и изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - Пазарджик, подадена против Заповед № Л-696 от 30.04.2025 год. на Началника на Затвора - Пазарджик, издадена на основание чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗИНЗС, с която е разпоредено продължаване изтърпяването на наложеното наказание в условията на специален режим по отношение на жалбоподателя.
В жалбата и в открито съдебно заседание оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна и моли за отмяната й. Заявява, че не е извършвал тежки нарушения на реда и сигурността, оспорва психологическата оценка и останалите писмени материали по преписката и моли съдът да отмени заповедта и да се даде възможност за по-лек режим, включване в дейности, образование и труд.
Ответникът – Началникът на Затвора – Пазарджик, чрез инспектор В. В. – служител с юридическо образование, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, като се позовава на изложеното в представеното по делото писмено становище.
Съдът, след като се запозна с доказателствата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Н. Н. А. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора – Пазарджик. С процесната Заповед № Л-696 от 30.04.2025 год. Началникът на Затвора – Пазарджик е разпоредил продължаване изтърпяването на наказанието при специален режим на основание чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗИНЗС. В административната преписка, послужила за издаване на оспорения акт са приложени следните документи: становище от инспектор А. К. Б. - инспектор „СДВР“, 05 група относно изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“ при „специален режим“ за лицето лишено от свобода, становище от гл. инспектор Г. В. – Заместник - началник „РНОД“, становище от инспектор Д. Ш. - И.Ф. началник сектор „СДВР“, експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на А., с дата 24.04.2025 год. от психолога Я., съдържащо заключение за продължаване на изтърпяване на наложеното наказание в условията на специален режим, Заповед № Л-477 от 21.03.2025 год. за възлагане на правомощия във връзка с ръководството на сектор „СДВР“, както и данни за дисциплинарната история и последното дисциплинарно наказание на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, срещу административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, тъй като съгласно чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. В разпоредбата е налице препратка към ал. 2 на чл. 198 от ЗИНЗС, според който заповедта подлежи на оспорване, по реда на АПК, в 14-дневен срок от връчването й, чрез началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Във връзка с посоченото жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в пределите на неговата законова компетентност - Началника на Затвора – Пазарджик, на когото законодателят е възложил правомощието по чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС, периодично да се произнася относно продължаването на изтърпяването при специален режим.
Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени фактическите и правни основания, послужили за издаването й. Изложени са достатъчно по обем мотиви, от които може да се направи извод въз основа на какви обстоятелства административният орган е достигнал до решението си, обективирано в диспозитива на обжалвания акт. Съдът намира, че от приложените по делото писмени доказателства, включително и от административната преписка, се установяват обстоятелствата, съобразени от ответника при постановяване на процесната заповед. Преценката на ответника е извършена при съблюдаване с правилата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС. Тази преценка е по целесъобразност и сама по себе си не подлежи на съдебен контрол, поради което съдът следва да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт, в който смисъл е разпоредбата на чл. 169 от АПК.
Оперативната самостоятелност е начин на упражняване от административния орган на предоставената му от закона власт, при която има право в рамките, определени от закона и целта, поставена от закона, на известна свобода в определяне на предпоставките, условията, времето и начина на действие, да прецени, съобрази и избере начина и средствата за действие и осъществяване целта на закона - да реши дали, как и кога да упражни предоставените му правомощия. Във всички случаи обаче дискрецията е власт, която следва да се упражнява само от органите, на които е предоставена и само въз основа на закона, регулиращ съответните отношения. С ТР № 4/22.04.2004 год. по дело № ТР-4/2002 год. на Общото събрание на Върховния административен съд, по което е изследван въпросът за съдебната проверка на упражнената оперативна самостоятелност, е прието, че актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса, дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Също така издаденият акт следва да бъде мотивиран, както е прието в по-горе цитираното Тълкувателно решение. В съдебната практиката се приема и че само мотивите позволяват да се провери спазването на границите на свободното усмотрение – в този смисъл е Решение № 4128/29.03.2010 год. по адм. д. № 1255/2010 год. на Върховния административен съд.
От данните по делото безспорно се установява, че преди издаване на заповедта са били налични и събрани писмени данни и оценки, включително психологически и експертни, както и информация за поведението и дисциплинарния статус на жалбоподателя, които административният орган е отчел при произнасянето си.
Жалбоподателят излага аргументи, свързани с желанието му за образование, труд и по-лек режим, както и общо несъгласие с оценките в преписката. Тези твърдения обаче не опровергават наличните писмени становища и оценки, нито установяват нарушение на материалния закон или съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта.
Съдът намира, че административният орган е събрал релевантните становища и оценки по чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, въз основа на които е изложил мотивите си за процесната заповед. Не са налице доказателства, които да установяват, че органът е излязъл извън рамките на закона, действал е произволно или е преследвал цел, различна от тази на закона.
Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Разноски не се претендират от ответника в съдебно заседание, поради което не следва да се присъждат.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС, Административен съд – Пазарджик, седми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Н. А., [ЕГН], лишен от свобода и изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора - Пазарджик, подадена против Заповед № Л-696 от 30.04.2025 год. на Началника на Затвора - Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 198, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Съдия:
(П)