Определение № 253 от 12.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от Х. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500182 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 418/17.03.2025 г. по гр. д. № 233/2025 г. Великотърновският окръжен съд оставил без уважение искането на Х. Г. А. и Г. М. Г. за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски в производството по делото.

Частна жалба против определението е подадена от Х. Г. А. и Г. М. Г. чрез пълномощника им адв. Н. М.. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е направил съвкупна преценка на предпоставките за освобождаване от такси и разноски. Двете ищци притежават по 1/8 ид. част от недвижим имот. Първата ищца – съпруга на починалия при ПТП, има доход от 2 000 лв., а втората – негова дъщеря, разполага само с дохода от трудовото възнаграждение на съпруга й в размер на 3 600 лв., лек автомобил и дялове от търговско дружество с номинална стойност от 10 лв., регистрирано през 2024 г. Имущественото състояние на ищците не позволява заплащане на ДТ в размер на 10 000 лв. за всяка една от тях.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да освободи ищците от внасяне на ДТ.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищците Х. Г. А. и Г. М. Г. са предявили искове с посочено в исковата молба правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да им заплати обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на М. Г. А. – съпруг на първата и баща на втората ищца, настъпила в ПТП на 14.11.2024 г., причинено виновно от водач на 1 автомобил, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от „ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в размер на по 250 000 лв. за всяка една от тях, ведно със законната лихва върху сумите от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба е направено искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството, в подкрепа на което са представени декларации за материално и гражданско състояние.

С обжалваното определение съдът не е уважил молбите.

С частната жалба пред въззивната инстанция са представени справки от Агенция по вписванията за вписванията, отбелязванията и заличаванията за периода 01.01.1991 г. – 02.04.2025 г. и справка за действащи трудови договори.

Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане, а по съществото си е частично основателна.

За да счете исканията за неоснователни, първоинстанционният съд е приел, че представените декларации не обосновават несъмнен извод, че ищците не разполагат със средства да заплатят таксите и разноските в производството и че не са представени убедителни доказателства за липсата на възможности да понесат дължимите такси и разноски.

Въззивният съд споделя само частично този извод на съда.

Видно от представената декларация за материално и гражданско състояние ищцата Х. Г. А. – на 52 г., вдовица, живее в гр. София, получава доход от заплата в размер на 2 000 лв. и притежава 1/8 ид. част от къща в гр. Павликени. Не развива дейност като едноличен търговец, не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества, няма парични влогове. Издържа само себе си. Изплаща ипотечен кредит с месечна вноска в размер на 800 лв. според декларираното.

Ищцата Г. М. Г. е на 31 г., също живее в гр. София, студентка е в задочна форма на обучение, за която заплаща семестриална такса от 1 700 лв. (3 400 лв. година такса).

Не работи и не получава доходи. Живее на семейни начала с фактическия си съжител и има две деца. Доходите на семейството осигурява фактическият й съжител, който получава заплата в размер на 3 600 лв. Той притежава жилище в гр. София от 60 кв. м. и лек автомобил „Мазда“, произведена 2021 г. Ищцата притежава 1/8 ид. част от къща в гр. Павликени и дялове в „Ноу Йор Бранд“ ЕООД – гр. София. В декларацията е отбелязано, че съпругът й изплаща ипотечен и потребителски кредити с месечни вноски от 800 и 500 лв.

Като съобразява посочените по-горе данни и преценява финансовите възможности на ищците, въззивният съд намира, че са налице основания за освобождаване на ищцата Х. Г. А. от внасяне на дължимата ДТ по предявения и само частично – на ищцата Г. М. Г..

2

Декларираните от първата ищца доходи са недостатъчни за заплащане на дължимата от нея ДТ по предявения нея иск, нито същата притежава имущество, от което би могла да реализира доходи за покриване на този разход. С оглед на това, отказът да бъде освободена от внасяне на ДТ би препятствал ефективното осъществяване на правото й на достъп до съд съгласно чл. 56 от Конституцията.

По отношение на втората ищца са налице основания за частично освобождаване от внасяне на ДТ. Независимо, че тя не получава доходи от трудова дейност, семейството й е финансово и материално обезпечено чрез доходите и имуществото на фактическия й съжител. Тя няма разходи за наем, а отглеждането и издръжката на децата са споделени от двамата родители. Възрастта й и обстоятелството, че е студентка в задочна форма на обучение, й позволява да реализира трудови доходи и приходи от търговското дружество, чийто капитал е еднолична нейна собственост. С оглед на това, не може да се приеме, че е налице финансова невъзможност да покрие част от дължимата ДТ. Предвид декларираните от ищцата доходи и материално й положение, въззивният съд приема, че същата следва да бъде освободена само частично от внасяне на ДТ по предявения от нея иск, а именно – за разликата над 1 000 лв. до 10 000 лв.

Не са налице основания за освобождаване на ищците от разноски по делото. На първо място, на този етап от производството размерът на дължимите разноски не може да бъде определен, защото не е изпълнена процедурата по чл. 131 от ГПК по размяна на исковата молба и не е подаден отговор от ответника, за да се преценят нуждаещите се от доказване спорни факти и обстоятелства по делото. На следващо място, част от фактите – относно механизма на ПТП и причинната връзка между смъртта на пострадалия и пътния инцидент, следва да бъдат установени с едни и същи доказателствени средства – заключения на вещи лица, разходите за които могат да бъдат поети от двете ищци, предвид получаваните от тях доходи и финансови възможности, както е посочено по-горе. Още повече, че за първата ищца е отпаднало изцяло задължението за внасяне на ДТ, а за втората ищца – размерът на ДТ е значително по-малък от общо дължимата такса.

С оглед на това, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК на ищцата Х. Г. А. за освобождаване от ДТ е оставена без уважение и вместо това, искането й следва да бъде уважена.

Определението следва да бъде отменено и в частта, с която молбата на ищцата Г. М. Г. за освобождаване от внасяне на ДТ е оставена без уважение за сумата над 1 000 лв. до 10 000 лв. и вместо това, същата следва да бъде освободена от внасяне на тази част от ДТ по предявения от нея иск. В останалите част, с която съдът е оставил без уважение молбата й за освобождаване от ДТ в размер на 1 000 лв., както и в частта, с която е оставено без уважение искането на двете ищци за освобождаването им от разноски в 3 производството, определението следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 418/17.03.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр. д. № 233/2025 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на Х. Г. А. за освобождаване от ДТ в производството по делото и в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. М. Г. за освобождаване от внасяне на ДТ за сумата над 1 000 лв. до 10 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата Х. Г. А. от гр. София, ***********, с ЕГН **********, от внасяне на ДТ в производството по предявения от нея иск.

ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата Г. М. Г. от гр. София, *********, с ЕГН **********, от внасяне на ДТ в производството по предявения от нея иск за сумата над 1 000 лв. до 10 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК с частна касационна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4