Определение № 16861 от 10.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16861 гр. София, 10.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110109609 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Я. Е. Е. срещу „**********“ ЕАД и „**********“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 18.01.2025г. сключил с ответника „**********“ ЕАД договор за потребителски кредит № ********, по силата на който следвало да му бъде отпусната сумата от 1875лв. (1600лв. реално усвоена главница и 275лв. недобросъвестно прибавена застрахователна премия. Срокът на кредита бил за 18 месеца при фиксиран лихвен процент от 28,83% и ГПР от 32,96%. На същата дата бил принуден да сключи договор за поръчителство с „**********“ ЕООД, според който дължал възнаграждение на поръчителя от 1421,14лв, платимо на вноски. Посочва, че по договора за кредит извършил едно плащане в размер на 2010,29лв. на 10.02.2025г., с което извършил пълно предсрочно погасяване.

Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои разходи го формират.

Счита, че договорът противоречи и на добрите нрави. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, доколкото самият договор за кредит е нищожен. Счита, че същият се явява нищожен и като противоречащ на добрите нрави, тъй като се достига до явна нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждение е почти равно на отпуснатия кредит. Също така, с тези действия се цели заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това са налице суми, платени без основание по договорите, които подлежат на връщане.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде ответниците „**********“ ЕАД и „**********“ ЕООД да бъдат осъдени да му заплатят по 50лв., получени без основание по недействителен договор за кредит и нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с които не оспорват сключването на посочените договор за кредит и договор за поръчителство с посоченото съдържание. Признават, че ищецът е извършил едно плащане на сумата от 2010,29лв. на 10.02.2025г., които послужили за погасяване на 1875лв. главница по договора за кредит, 31,80лв. възнаградителна лихва по договора за кредит и 103,49лв. възнаграждение за поръчителство. Отричат договорите да са нищожни, като считат, че отговарят на 1 изискванията на закона и не нарушават добрите нрави. Посочват, че единственият разход, включен в ГПР, е възнаградителната лихва, което било достатъчно и възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да бъде част от него.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване плащане на суми в полза на ответниците, а в тежест на последните да докажат годно правно основание за получаването им, а именно валидни договори.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в производството, че между тях са сключени посочените договори с описаното съдържание, както и че ищецът е извършил едно плащане по договора за кредит в размер от 2010,29лв. на 10.02.2025г.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, които изискват специални знания, следва да бъде допусната и поисканата съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2025г. от 10:20ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2