Решение № 51 от 14.03.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Разград, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20243300500071 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на Община Цар Калоян, представлявана от кмета Д.А., против определените с ПДИ такси за изпълнението в размер 7283,42лв. по изп.д. № 3/2024г. по описа на ЧСИ с район на действие ОС Разград, както и против сумата 470лв., представляваща разноски за платено адв.възнаграждение от взискателя по изпълнителното дело. В жалбата излага твърдение, че е сключил споразумение с присъединения кредитор НАП, с което публичното му задължение е разсрочено и което налага преразглеждане на размера на определените разноски. Излага освен това твърдение, че вземането на държавата е присъединено по друго дело. По отношение на направените от взискателя разноски счита, че същите са недължими предвид обстоятелството, че взискателят е адвокат и упълномощаването на друг адвокат за процесуално представителство в изпълнителния процес цели натоварване на общината-длъжник с допълнителни разноски. Сезирал е ЧСИ с искане за изменение на постановените такси и разноските в горния смисъл, но произнасяне не е последвало. Счита бездействието на съдебния изпълнител за мълчалив отказ, поради което го обжалва с искане за установяване на неправилността на определения размер на таксите и разноските.

Постъпило е писмено становище от взискателя К.К.К. за неоснователност на въззивната жалба и недоказаност на съдържащите се в нея твърдения.

Частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. В писмените обяснения твърди, че в представените от длъжника доказателства не се установява 1 сключване на споразумение, а волеизявление от Община Цар Калоян пред НАП за разсрочено плащане на дълга. Изискал е информация от присъединения взискател НАП, в отговор на което държавният орган е потвърдил, че кметът на общината е направил заявление за погасяване на задължението на месечни вноски. Позовава се на чл.458 ГПК, според който държавата се счита за присъединен взискател по всяко започнато изпълнение.

Оспорва възражението за недължимост на разноските за платено адв.възнаграждение от взискателя с аргумент, че по делото са представени договор за правна защита и пъллномощно, както и че упълномощеният адвокат е предприел действия в изпълнителния процес. ЧСИ е счел, че няма основание за промяна на размера на таксите и разноските.

Въззивният съд приема следната фактическа обстановка: Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист в полза на К.К.К. против Община Цар Калоян за сумата 1152лв. направени разноски в гр.д. № 30/2022г. по описа на РС Разград и сумата 1151,95лв. разноски във въззивното производство при осъществения инстанционен контрол. Молбата за образуване на делото е подадена чрез упълномощен адвокат с приложен договор за правна помощ с основание образуване и водене на изп.дело за парично вземане против Община Цар Калоян, в който е отразено плащане в брой на адв.възнаграждение в размер 470лв.

ЧСИ е изискал информация от НАП относно наличието на задължения на длъжника към държавата и в отговор е получил удостоверение изх. № 170372400264297/22.01.2024г. от НАП, че Община Цар Калоян има задължения в размер 127 271,65лв.

ЧСИ е връчил на длъжника Община Цар Калоян ПДИ на 26.01.2024г., в която го е уведомил за задължения в общ размер 137 329,02лв., от които 2303,95лв. главница по изп.лист, 470лв. разноски по изп.дело, 7283,42лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ и публични държавни вземания в размер 127 271,65лв., дължими към 5.02.2024г.

На 29.01.2024г. задължената община е подала заявление до ЧСИ, в което го е уведомила за сключен споразумителен протокол с НАП и становище, че вземането на държавата е неправилно присъединено към изп.дело, както и че има друго изп.дело с вече присъединено същото вземане на държавата, поради което разноските са изчислени неправилно. По отношение на заплатеното адв.възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителния процес счита, че е направено с цел допълнително натоварване на длъжника. Изразил е готовност да заплати задължението по изпълнителния лист и е направил искане за ново изчисление на дължимите такси и разноски в изпълнителния процес. По заявлението няма произнасяне от съдебния изпълнител.

От правна страна въззивният съд приема следното: По заявлението от 29.01.2024г. на общината-длъжник до ЧСИ за изменение на определения размер на таксите и разноските няма произнасяне от ЧСИ. Непроизнасянето в изпълнителното производство от ЧСИ не може да се тълкува като мълчалив отказ от извършване на действие, както предлага длъжникът във въззивната жалба. Съдебният изпълнител дължи винаги произнасяне по молби, с които е сезиран от страните в изпълнителния процес.

2

Въпреки това дължимостта на таксите и разноските и техният размер, определен в ПДИ до длъжника, следва да се разгледа от съда по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК. В ТР 3/10.07.2017 год. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС е направено тълкуване, че длъжникът може да обжалва директно разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, защото използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски” следва да се тълкува като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Въззивната жалба се явява допустима.

По същество съдът приема следното: разпоредбата на чл.79 ал.1 и 2 ЗЧСИ вменява императивното задължение на ЧСИ при събиране на таксите по изпълнението да изготви сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от него, единият от които да връчи на задълженото лице, както и задължението в сметката да посочи разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Издаването на сметката цели яснота, конкретика относно начина на формиране на задължението за такси и разноски и техния размер. Неиздаването й фактически лишава длъжника /а в случая и съда/ от възможността да прецени доколко са дължими посочените суми и правилно ли е изчислен размерът им. Посоченото от ЧСИ задължение в ПДИ за общ размер на таксите по Тарифата към ЗЧСИ в размер от 7283,42лв. е неясно и не може да се установи как е формирано.

След отмяната и връщането на делото в изпълнителната му фаза, ЧСИ следва да определи отново размера на дължимите такси в съответствие с посочените по-горе изисквания на закона.

Предвид горните изводи относно невъзможност за преценка на формирането на размера на обжалваните такси, не следва да се разглеждат останалите възражения във въззивната жалба.

Жалбата в частта на оспорените разноски на взискателя в размер 470лв. за платено адв.възнаграждение в изпълнителния процес е частично основателна. Взискателят е упълномощил адвокат за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство в него. Действията не изискват голям обем фактическа работа, рамкираният с изпълнителния лист предмет на изпълнителния процес не сочи на правна сложност, по-висока от обичайните дела с подобен предмет. При минимален размер от 265,20лв., определен с чл.10 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че заплатеното възнаграждение е с прекомерен размер. Задължението на длъжника следва да се намали на 300лв. и постановлението на ЧСИ над този размер до определения такъв от 470лв. следва да се отмени. В останалата част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

Отменя постановление за разноски по изп.д. № 3/2024г. на ЧСИ Г.С., съдържащо се в ПДИ до Община Цар Калоян, в частта на таксите за изпълнението в размер 7283,42лв., определени по Тарифата към ЗЧСИ, и в частта на определените разноски по изпълнителното дело над размера 300лв. до размера 470лв.

Отхвърля въззивната жалба на Община Цар Калоян против постановление за разноски по изп.д. № 3/2024г. на ЧСИ Г.С., съдържащо се в ПДИ до Община Цар Калоян, в частта на определените разноски по изпълнителното дело до размера 300лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4