Решение № 245 от 26.02.2019, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 245 гр. Пловдив, 26.02.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гр. дело № 2127 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 287/04.07.2017 г., постановено по гр.д. № 517/2017 г. по описа на Районен съд – Карлово, III граждански състав, е прието за установено по отношение на ответника Община Карлово, че ищците М.Й.Г. и Н.Й.С. – наследници на Й. С. Й., починал на 09.12.1977 г., са собственици на основание реституция и делба на следния недвижим имот: нива с площ от 3.705 дка, пета категория на земята, находяща се в землището на село Кърнаре, в местността „Над селото“, при граници от изток - път, от запад - общински поземлен фонд, от юг С.

Х. С. и от север – Д. А. Б., съставляващ част от общински имот с № 000097 по картата на същото землище и местност, с проектен ИД 000106 и проектен ИД 000108, и обозначена между точките 29, 26, 25, 24, 14, 12, 11, 10, 9, 8, 4, 37, 35, 34, 33, 32, 30 и 29 от скица № 2 (л.81) към заключението на вещото лице Б.

Й. с вх. № 9773 от 11.09.2017 г., прието в съдебно заседание на 19.09.2017 г., представляваща неразделна част от постановеното решение.

Производството пред въззината инстанция е образувано по въззивна жалба вх. № 8081/19.07.2018 г. на Община Карлово с доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че фактическият състав на производството по възстановяване на собствеността не е завършен, тъй като към решението на Поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху процесния имот не е приложена скица на имота и съответно такава не е била издавана. Счита за неправилен извода на съда, че процесният имот е индивидуализиран от вещото лице, изготвило допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза, след осъществен оглед и геодезическо заснемане на имота. Счита, че имотът не е индивидуализиран по ясен и категоричен начин и в констативния нотариален акт, доколкото границите не са недвусмислено посочени. Твърди, че при липса на индивидуализация на имота решението на Поземлената комисия не може да произведе правните последици, предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Въззиваемите - ищци са депозирали в законоустановения за това срок по чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност. Твърдят, че прилагането на скица към решението на Поземлената комисия не е условие за възстановяване на собствеността, тъй като последното е издадено преди приемане на промените в материалния закон.

Процесната земеделска земя е в достаъчна степен индивидуализирана в приложеното към исковата молба решение, в което макар границите на имота да са изписани нечетливо, последните са удостоверени надлежно в съставения констативен нотариален акт. При съставяне на констативния нотариален акт районният съдия надлежно удостоверил и че пред него е представена скица на имота, издадена от Поземлената комисия на 16.01.1995 г. Посочват, че макар ответната община да оспорва правото на собственост на ищците, последната не противопоставя самостоятелни права върху имота, който не е актуван като частна общинска собственост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Със задължителните за съдилищата разяснение, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищците са собственици на 3 633 дка от нива с обща площ от 5 895 дка, находяща се в село ********“, съставляващ част от общински имот с идентификатор № 000097 по Картата на възстановена собственост в с. Кърнаре, на основание Решение № 181/6249 от 23.02.1993 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, в качеството им на наследници на Й. С. Й.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 44/22.03.2017 г. се установява, че Й. С. Й., починал на 09.12.1977 г., е оставил за свои законни наследници ищците по делото М.Й.Г. и Н.Й.С., както и Ц. Й. А. – негови дъщери.

Между страните не е спорно обстоятелството, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот - нива с площ от 5.900 дка, находяща се в землището на село *******“, както и че последната е била обобществена и включена в масивите на ТКЗС. Това обстоятелство се установява от изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че по отменения кадастрално-регулационен план от 1924 г. за с. Кърнаре е предвидено регулацията на населеното място да бъде тепърва съставяна чрез разширяването му на север, поради което и по отменения план регулацията на населеното място не е достигала до процесния имот. От заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява, че с одобряване на Картата за възстановена собственост с ДВ, бр. 125 от 29.12.1997 г. процесният имот със стари възстановими граници не е бил заснет и отразен.

В производството пред първоинстанционния съд е приложена преписка по заявление вх. № 1876/1993 г., подадено от наследниците на Й. С. Й., които са заявили пред Поземлената комисия – гр. Карлово, шест земеделски земи за възстановяване, сред които не е посочена процесната нива с площ от 5.900 дка, находяща се в местността „Над селото“ в землището на село Кърнаре.

С Решение № 181/6249 от 23.02.1993 г., взето по преписка вх. № 1876 от 10.09.1991 г. на Поземлена комисия Карлово на наследници на Й. С. Й. е възстановено правото на собственост върху нива с площ 5.900 дка, пета категория на земята, находяща се в землището на село Кърнаре, в местността „Над селото“, както и върху овощна градина с площ от 0.500 дка, находяща се в землището на село Кърнаре, в местността „Дермен кър“. В решението не са описани границите на посочените земеделски земи. По преписката е приложено и Решение № 2326/27.11.1992 г. за възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на Й. С. Й. на овощна градина с площ от 0.500 дка, находяща се в землището на село Кърнаре, в местността „Дермен кър“ с описани граници на земята, като решението на Поземлената комисия е подписано от председател, секретар и четиримата членове на комисията. С Протокол № 18209/21.10.1993 г., подписан от председател, секретар и членовете на Поземлената комисия е взето решение, с което са признати и определени за възстановяване останалите пет, освен овощната градина с площ от 0.500 дка, заявени за възстановяване земеделски земи.

В производството пред въззивната инстанция в изпълнение на указанията на съда, дадени на основание чл. 186 ГПК, Общинска служба „Земеделие“ – Карлово е депозирала писмо вх. № 2583/25.01.2019 г., в което е посочено, че в архива не се намира Решение № 181от 23.02.1993 г., което да е подписано от членовете на Поземлената комисия, председателя и секретаря, към което е приложен и заверен препис от посоченото решение.

С констативен нотариален акт № 35 от

81.01.1995 г., том І, дело № 66/1995 г. на Районен съд – Карлово, М.Й.Г., Н. Й.С. и Ц. Й. А. са признати за собственици на нива с площ от 5.895 дка, находяща се в землището на село Кърнаре, област Пловдив, община Карлово, местността „Над селото“, при граници: от север - общински поземлен имот, от изток-път, от запад - общински поземлен фонд и от юг С. Х. С. В нотариалния акт е удостоверено, че последният е издаден на основание Решение № 181/6249 от 23.02.1993 г. на Общинска поземлена комисия – гр. Карлово, скица от 16.01.1995 г. на Общинска поземлена комисия – гр. Карлово и удостоверение за наследници.

С договор за доброволна делба от 18.01.1995 г. досежно нивата с площ от 5.895 дка наследниците на Й. С. Й. са се съгласили, че в дял на ищците се разпределят 3.633 дка в южната половина на посочената земеделска земя, при граници: от изток-път, от запад - общински поземлен фонд и от юг С. Х. С. и от север – Ц. Й. А., а в дял на тяхната сестра Ц. Й. А. - 2.262 дка в северната половина, при граници: от изток-път, от запад - общински поземлен фонд, от юг М.Й.Г. и Н. Й.С. и от север - общински поземлен фонд. С нотариален акт № 34 от 18.01.1995 г., том І, дело 76/1995 г. на Районен съд - Карлово Ц. Й. А. е продала на Д. А. Б. поставената й в дял нива с площ от 2.262 дка.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е извършило геодезическо заснемане на имота, се установява, че процесната южна част на нивата в местност „Над селото“ на землище Кърнаре попада в ПИ 000097 с проектен ИД 000106 и с проектен ИД 000108 и е между точките 29, 26, 25, 24, 14, 12, 11, 10, 9, 8, 4, 37, 35, 34, 33, 32, 30 и 29, нанесени на съставената от вещото лице скица. Експертизата е уточнила, че при изработването на ПЗ - КВС на землище Кърнаре, община Карлово, обявен в ДВ бр.125/29.12.1997 г., е бил оформен имот № 000081 с площ от 13,751 дка., който бил разделен на имот № 000095 с площ от 2,262 дка със собственик – Д. А. Б. и ПИ 000097 в местност „Над селото“, землище Кърнаре, представляващ частна общинска собственост. При осъщественото геодезическо заснемане на имота вещото лице е установило точното му местонахождение, както и че последният е с площ от 3 705 кв.м.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ж от

Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – в редакцията му действаща към момента на издаване на процесното решение за възстановяване на собствеността – ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г., в едномесечен срок от постъпване на заявлението по чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.

Изискването за прилагане към решението на скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места - и от техническата служба на общината, е въведено с изменението на материалния закон с ДВ, бр. 45 от 1995 г. и с ДВ, бр. 48 от 1995 г., т.е. след постановяване на процесното решение от 23.02.1993 г., което ищците представят за установяване на своята легитимация като собственици на земеделската земя, поради което в разглеждания случай последното не представлява условие за възстановяване на собствеността. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, съгласно която правното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи следва да се преценява съобразно действащата към момента на постановяването им редакция на закона. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението й в ДВ, бр. 45 от 1995 г. не поставя изискване към решението за възстановяване на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници да се прилага скица. Съгласно действащата през този период редакция на чл. 18 ж ППЗСПЗЗ в решението за възстановяване на собственост в съществуващи или възстановими реални граници се описват размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с основанията за тях. С оглед на това се приема, че до изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 45 от 1995 г. наличието на скица към решението на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи /възстановими/ реални граници.