Решение № 143 от 04.06.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 36/2024
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 04.06.2024
- В сила
- 04.06.2024
- Състав
- Татяна Андонова, Крум Динев, Петър Пандев
Други актове по делото
- Определение № 33 от 17.01.2024 · Татяна Андонова, Крум Динев, Петър Пандев
- Протокол № 118 от 02.02.2024 · Татяна Андонова, Крум Динев, Петър Пандев
- Протокол № 293 от 18.03.2024 · Татяна Андонова, Крум Динев, Петър Пандев
Цитирани разпоредби
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. Б., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Андонова
Членове:
Петър Пандев
Крум Динев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600036 по описа за 2024 година Производството по делото е инициирано с депозирана въззивна жалба с допълнителни съображения към нея от защитника на подсъдимия Д. срещу Присъда № 16/27.10.2023 г. по НОХД № 51/2023 г. по описа на РС-Г. Д., с която съдът е признал подсъдимия Л. Г. Д., роден на *** г. в гр. Г. Д., обл. Б., с постоянен и настоящ адрес в гр. Г. Д., обл. Б., ул. „С.” № 17, българин, български гражданин, средно образование, работник в „ПИВИ К.“ гр. С., неженен, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: на 26.11.2020 г., около 11.50 ч. в гр. Г. Д., обл. Б., по улица „М. И.“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „С.“, модел „Г. В.“ с per.
№ Е *** МС, след употреба на наркотични вещества – тетрахидрокарабинол, като на основание чл. 2436 /изписано в присъдата/ ал.3, пр.1 от НК във вр. чл.54 от НК го е осъдил да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. , както и 5 лв. за издаването на изпълнителен лист. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 14 месеца. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на НБПП С. разноски в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лв., както и сумата от 5 /пет/ лв. за издаване на изпълнителен лист.
Във въззвината жалба се настоява присъдата да бъде отменена и вместо нея съдът да постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за 1 невиновен по повдигнатото обвинение.
В допълнението се излагат подробни съображения за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като се излагат и такива, свързани с явна несправедливост на наказанието, респективно изменение на присъдата и налагане на по-леко наказание. Навеждат се и доводи за липсата на мотиви с отмяна на присъдата и връщането й на първата инстанция за ново разглеждане за отстраняване на съществени процесуални нарушения, като алтернативно направените искания за оправдаването.
В съдебно заседания пред въззивната инстанция въззивникът не се явява, представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата по съображенията в нея. Допълва, че с присъдата си РС е признал подсъдимия за виновен в престъпление, което не се намира в НК като цифрово изписване, което било недопустимо.
Прокурорът при прениите пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт, като правилен, обоснован и законен.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Въззивният съд в пределите на правомощията си намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, предвид събраните доказателства.
Аргументи за това се съдържат в установената и правилно отразена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Анализът на събраните доказателства дава следната информация за случая, а именно че на 26.11.2020 г. около 11.50 часа в гр. Г. Д., на ул. „М. И.“ полицейски служители на сектор „Охранителна полиция“ на РУ Г. Д. – свидетелите А. К. и И. Ш. изпълнявали служебните си задължения в района и спрели за проверка лек автомобил марка „С.“, модел „Г. В.“ с рег. № Е *** МС. При извършената проверка било установено, че автомобилът се управлява от Л. Г. Д., който се държал тревожно, което предизвикало у полицаите подозрения за употреба на забранени вещества. На място били изпратени свидетелите – П. и Л., полицейски служители от сектор „Пътен контрол“ на РУ Г. Д.. Свидетелят Л. започнал извършване на проверката на място с Drug Test 500, но пробата била прекъсната и техническото средство не отчело резултат. За извършване на втора проверка с техническо средство водачът бил заведен в управлението на РУ Г. Д., където му е била извършена повторна проверка с техническото средство Drug Test 5000, с фабр. № ARKM-0028, минал през сервизна проверка на 19.02.2020 г. и тестът отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол/канабис. Според показанията на разпитаните полицейските служители – П. и Л., извършената от тях проверка с техническото средство Drug Test 500 , се наложило да е в сградата на полицията, заради достоверността на резултатите от изследването, изискващи тестване с техническото средство при определен температурен диапазон, тъй като извън сградата температурите били ниски. Полицаите свидетелстват, че изследването с техническото средство било извършено при спазване на инструкциите за работа с него и на дадените от МВР методически указания за използване на този тест. Резултатите от проверката били отразени в протокол 2 за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, който бил подписан от подсъдимия. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП № 277739/26.11.2020 година от полицай Л. и бил издаден талон за медицинско изследване с № 0057608 от 26.11.2020 г., в който подсъдимият записал, че приема талона за изследването. Той е заведен от полицейските служители до ФСМП Г. Д. за вземане на кръвна проба, където пред тях и д-р Ш. подсъдимият заявил, че отказва да даде кръв и урина за изследване. Отказът му бил отразен лично от лекаря в талона за изследване.
Изложените факти до тук правилно били анализирани от първостепенния съд, като обосноваващи извършено от подсъдимия престъпление. В мотивите си първоинстанционният съд обосновано е изложил подробни съображения за причините поради, които е счел, че изложеното е действителната фактология по случая. В този аспект логични са изводите относно тълкуване на информацията, съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели полицейски служители напълно взаимно съответстващи си и кореспондиращи с писмените и веществени доказателства.
Правилни са и доводите на първоинстанционния съд относно достоверността на отчетеното от Drug тест 5000, като отново се подчертава, че по делото не са събрани каквито и да е доказателства, компрометиращи пробата и процедурата, тъй като при отчитане на ниските температури навън, където е извършено изследването, следва да се даде вяра на създадена организация за използване на теста в закрити помещения в сградата на РУ Г.
Д..
По отношение на защитните възражения, свързани с порочност на действията по разследването, поради противоречието им с императивните правила в Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества и техните аналози, настоящият съд намира че систематическото и логическо тълкуване на нормата на чл.343б, ал.3 НК, според която управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, не изисква установяването да е по специален ред, като част от обективната страна на престъплението.
В този смисъл е неоснователно възражението, поддържано пред първата инстанция, лансирано и пред настоящата, за нарушенията по процедура, тъй като доказателствена стойност имат установените факти, чрез всички процесуално допустими средства. Допълнителен аргумент за становището си въззивният съд намира в обстоятелството, че докато нормата на чл.343б, ал.1 от НК изисква изрично употребата на алкохол да е установена по надлежния ред, а именно цитираната Наредба № 1, в ал.3 от същата норма, свързана с употреба на наркотични вещества, такова изискване няма, като част от фактическия състав на престъплението. Следователно за установяване на обективните и субективни елементи от състава на престъплението се изискват 3 доказателства в по-широк обем, вкл. и извън Наредбата, с оглед високата степен на обществена опасност на управлението на МПС след употреба на наркотици. В този аспект за достоверността на пробата следва да се представят само доказателства, свързани с техническото отчитане на ползваното средство.
От залегналите в мотивите към контролираната присъда е видно, че всички претенции на защитата са били обсъдени, като ясно са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. Направен е и анализ на съответните доказателства, въз основа на които съдът е приел за установена тази фактическа обстановка. Този анализ бе повторен и допълнен от настоящата инстанция. Поради това оплакването за липса на мотиви е неоправдано и несъстоятелно.
По възражението на защитата за неточности в цифровото изписване на правната квалификация на деянието, настоящият състав намира, че когато последната е достатъчно конкретизирана посредством прецизното словесно формулиране на приложимата диспозиция на нормата от Особената част на НК, съобразно и в рамките на повдигнатото обвинение, както и предвид обстоятелството, че в НК няма особена норма с цифрова квалификация 3436 се възприема, че за страните е недвусмислено ясно, че осъждането на лицето е съобразно повдигнатото обвинение, а именно за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. В този аспект няма основание да се заключи, че съдът е признал подсъдимия за виновен в престъпление, което не съществува в Наказателния кодекс. Още повече от словесното изписване на диспозитива и от мотивите на присъдата се установява ясно и недвусмислено волята на съда за какво престъпление е признал за виновен подсъдимия Д. и му е наложил наказание. В този смисъл и цифровата квалификация на деянието в присъдата има характер на правописна грешка и е несъмнено, че престъплението, за което е осъден е това по чл. 343б ал.3 от НК, в който аспект след влизането и в сила следва да се отрази в бюлетина за съдимост.
По отношение на правото въззивният съд приема мотивите на първостепенния съд за правилни и основани на точното логическо и систематическо тълкуване на чл.343б, ал.3 от НК, като е счел, че именно подсъдимият е извършителят на обективните и субективни елементи от състава на престъплението. Деянието му се е изразило в действия по неправомерно управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал всички от обективните елементи на престъплението и пряката му цел е била посоченият престъпен резултат.
Въззивният съд не намира, че изложеното от първоинстанционния съд се нуждае от корекция, тъй като е отразено в достатъчна степен ясно и коректно в какво се е изразило изпълнителното деяние, а именно противоправното управление на МПС, какво е било субективното отношение, причинноследствената връзка и авторството, както и обстоятелствата, свързани с характера на конкретното престъпление.
4
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд, като не намира в доказателствата по делото основания да приеме наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед изложените съображения и на основание чл.334, т.6 вр. с чл.
338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/27.10.2023 г. по НОХД № 51/2023 г. по описа на ГДРС.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5