Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 18.11.2019, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно административно наказателно дело 663/2019
Вид
Решение № 145
Подписан
18.11.2019
В сила
18.11.2019
Състав
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БАЛКОВ, РОСИЦА РАДОСЛАВОВА РАДОСЛАВОВА, АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 36, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 336 ал. 1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр.

Русе.18.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия в публичното_____заседание________на______четиринадесети_____ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Петър Балков

Членове:1. Росица

Радославова

2. Александър Иванов при секретаря________Недялка Неделчева______________и в присъствието на прокурора__________Николай Николов________като разгледа докладваното от председателя_________Петър Балков________________ВАНД № 663 по описа за 2019 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С решение № 630/11.09.2019 год., постановено по АНД № 1129/2019 год., РРС-ІХ-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ обв. Н.К.К. ***, за ВИНОВЕН в това, че на 20.04.2018 год. в гр. Русе, по непредпазливост причинил на В. И. Р. от гр. Русе средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни, в резултат на причиняване на следните увреждания: петрохантерно счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза и илеофеморална флеботромбоза в дясно ,поради което и на основание чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, и чл. 78а, ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., платими по бюджета на съдебната власт.

ОСЪДИЛ е обв. Н.К.К., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 391.72 лева, която сума следва да бъде заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата в размер на 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, представляваща разноски по досъдебното производство.

Жалбоподателят Н.К.К. ***, чрез договорно упълномощения си защитник адв. Б.Д. от РАК, недоволен от него го обжалва в законния срок и развивайки оплаквания за неговата необоснованост, моли да бъде отменено и вместо това да постанови друго решение, с което да го оправдае по първоначално предявеното му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата е неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което настоява същото да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че

ЖАЛБАТА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими по делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от подс. К. престъпление по смисъла на чл. 133, пр.

2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.

Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати инвокираните в жалбата и в съдебно заседание от адв. Д. съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до неправилен анализ на събраните по делото доказателства и начина на постановяване на съдебния акт. Съобразил е всички относими факти и обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно фактологията, доказателствата и правната страна на делото, свързани с авторството, съставомерността и квалификацията на извършеното от подс. К., престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК. По съществото си наведените в жалбата доводи за необоснованост на постановеното решение не се споделят от настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от районния съд доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на събраните доказателства, а също така и на изведените обосновани правни изводи.

Обвиняемият Н.К.К., роден на *** год., в *****български гражданин, българин, живущ ***, *****, женен, с висше образование, работи като *****, ЕГН:**********, неосъждан Безспорно е установено, че на 20.04.2018 г., около 13.30 ч., пострадалият В. И. Р. вървял по ул. „Александровска“ в посока към бул. „Цар Освободител“. По същото време обвиняемият Н.К.К. управлявал собствения си велосипед марка „Sprint“, по ул. „Алекснадровска“ в посока кафе-бар „Фреш“, находящ се на кръстовището на ул. „Александровска“ с „бул.

„Цар Освободител“, където имал среща със съпругата си – св. Н. Г. К. и свой приятел – св. К. С. Г.. В тази част на ул. Алексадровска била обозначена с пътни знаци „В 9“ – „Забранено е влизането на велосипеди“ и „В-2“ „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“. Докато преминавал на около 1,5 метра вдясно от витрината на клона на ОББ, разположен в близост до кръстовището с бул. „Цар Освободител“, непосредствено след закуските „Тирол“, пострадалия В. Р. бил застигнат от обв.

К., който в този момент управлявал велосипеда си, при което последният блъснал пострадалия в дясната страна на гърба в областта на кръста.

Вследствие на удара Р. паднал на земята, на дясната си страна и изпитал силна болка в таза и десния крак, и не могъл да се изправи. Обвиняемият Н.К. веднага спрял до пострадалия, за да разбере неговото състояние и след като разбрал, че последният изпитва болки и не може да се изправи подал сигнал на ЕЕН 112, като съобщил на оператора за нуждаещ се от линейка пострадал мъж, който е блъснат от велосипедист. На място пристигнал екип на Сектор ПП при ОД МВР-Русе. При извършената проверка за употреба на алкохол не е установено наличие на такъв в кръвта на обв. К. и пострадалия Р.

. След пристигане на медицински екип, пострадалия Р. бил транспортиран в УМБАЛ „Канев“ АД Русе за оказване на медицинска помощ и лечение.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитирал като компетентно и обосновано, на инкриминираната дата В. И. Р. е получил следните увреждания: петрохантерно счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, кръвонасядания на дясно бедро, илеофеморална флеботромбоза в дясно. Вещото лице е дало заключение, че установената илеофеморална флеботромбоза в дясно добре отговаря да е в причинно-следствена връзка с установеното счупване на дясна бедрена кост. По отношение на характера и степента на установените увреждания е посочено, че наранявания са причинили на пострадалия трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 от НК.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, чието заключение първоинстанционният съд е кредитирал като компетентно и обосновано, по която вещото лице е дало заключение, че описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени при падане от собствен ръст при инцидента на 20.04.2018 г. по начин описан в свидетелските показания. Падането от собствен ръст, което може да доведе до установените травматични увреждания при пострадалия е било възможно да настъпи както със, така и без външно въздействие върху пострадалия. Вещото лице е посочило, че не се установени обективни следи, които добре да отговарят да са получени при съприкосновение с процесния велосипед, но не може с категоричност да се изключи установеното кръвонасядане по външно-задната повърхност на дясното бедро, да е получено от съприкосновение с предната гума на велосипеда, макар и по-вероятно да е получено във връзка със самото счупване на бедрената кост или от падането на терена. Вещото лице дава заключение, че е възможно да е налице съприкосновение между велосипед, управляван от велосипедист и пешеходец, което да доведе до падане на пешеходеца и без да останат видими следи от травматични увреждания по пешеходеца от съприкосновението със системата велосипед-велосипедист.

В хода на досъдебното производство са изискани записи от подадения сигнал на ЕЕН 112, като същите са предоставени на оптичен носител и е назначена техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, която е фиксирала тяхното съдържание. Видно от същата, сигнала е подаден в 13.38 ч. на 20.04.2018 г. от лицето Н.К. чрез комуникиращо устройство с номер **********, ползвано от него, като съобщава за пострадал мъж, блъснат от велосипедист.

Районният съд правилно е възприел изложената фактическа обстановка и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото гласни доказателства, а именно от приобщените посредством обясненията на обв. Н. К. К. и показанията на свидетелите В. И. Р. , Г. Е. В., Н. Г. К., К.

С. Г., В. С. П., С. С. Ц. и В. Д. Д. така също и от писмените доказателства и писмените доказателствени средства приобщени в хода на производството по делото и, протоколи за процесуално следствените действия.

Решаващият съд е направил обстоен анализ на всички гласни доказателства вкл. и на обясненията на подс. К., в резултат на който обосновано е достигнал до извода, че в действителност на посочената дата и място е допуснал инкриминираното престъпление. Безспорно от показанията на сочените свидетели е установено авторството на деянието.

Правилно съдът е кредитирал тези гласни доказателства, от които се установява действителната фактическа обстановка и същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени доказателства в това число и тези от експертен порядък.

Правилно съдът е приел, че по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото.

Преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза, досежно фактите включени в предмета на доказване в настоящото производство се съдържат в показанията на свидетелите В. И. Р. , К. С. Г. частично, досежно управлението на велосипеда от страна на обвиняемия, В. С. П. и В. Д.

Д., а косвени доказателства в подкрепа на изнесеното от тази група свидетели се съдържат в показанията на свидетелите С. С. Ц. и Г. Е. В., както и заключенията на назначените и изготвени техническа експертиза, съдебномедицинската експертиза и допълнителната такава.

На тези гласни доказателства противостоят обясненията на обвиняемия Н.К.К. и показанията на свидетелите Н. Г. К. и К. С. Г. в частта им, че обвиняемият е бил неподвижен и не е имало съприкосновение с пострадалия.

За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът е оценил изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална възможност, всеки един от свидетелите да възприеме фактите, за които свидетелстват, възможната тяхна заинтересованост, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.

Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите В. С. П., В. Д. Д. и С. С. Ц. като депозирани от лица, очевидци на събитията, които лица пряко и непосредствено са възприели фактите от обективната действителност, включени в предмета на доказване, за които свидетелстват. Показанията на тези свидетели са вътрешно единни, в хронологична последователност, лишени от нестабилност на изложеното и без в същите да се съдържат каквито и да е противоречия по отношение на възприетите от всеки един от свидетелите факти. Налице е и единство в показанията на тези свидетели, при съпоставяне на изнесеното от всеки един от тях, с показанията депозирани от другите свидетели от тази група.