Решение № 149 от 15.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20242000500203 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 142 от 09.02.2024 година, поправено с решение № 144 от 09.02.2024 година, постановено по гражд. дело № 358/2023 година по описа на Окръжен съд-Бургас „З.“ АД, ЕИК *** със седалище и град С. представлявано от изпълнителните директори Д.М., К.С. и М.П.И., начин на представляване - М.П.И. заедно с всеки един от изпълнителните директори е осъдено да заплати на Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: с. В. сумата в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 29.10.2022 година, на път III-7305, км. 20, между с. Ч. и с. В. между МПС марка „Мерцедес“, рег. № ***, управлявано от Д.Д.Д. и управляван от ищеца мотоциклет марка „Ямаха“, рег. № ***, предявена като частично вземане от такова в общ размер на 200 000 лева, като е отхвърлен предявения частичен иск за неимуществени вреди за горницата над уважения до предявения размер, както и сумата от 3 049.95 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди в размер 26 000 лева и главницата за имуществени вреди в размер на 3 049.95 лева, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 05.11.2022 година до окончателното плащане и върху увеличения размер от 9 000 лева от иска за неимуществени вреди, считано от подаване на молбата за изменение на иска - 18.01.2024 година до окончателното плащане. Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Ю. Ш. С., ЕГН **********, с адрес: с. В. чрез адв. П.

1

К., с адрес за връчване: град Казанлък, ул. Славянска № 6, ет. 4, срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част за 75 000 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 35 000 лева до предявения от страната иск за сумата от 110 000 лева, частичен от 200 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 05.11.2022 година до окончателното изплащане, както и в частта, с която е присъдена лихва за забава върху увеличения размер от 9 000 лева на иска за неимуществени вреди, считано от подаване на молбата за изменение на иска 18.01.2024 година до окончателното плащане.

Поддържа се, че в обжалваните части решението е необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се оплаквания, че съдът е ценил само част от доказателствата по делото, като е тълкувал превратно приетата по делото СМЕ и не е взел предвид даденото устно становище от вещото лице в о.с.з., проведено на 19.01.2024 година за вероятна необходимост от извършването на още една оперативна интервенция за премахването на срастването между двете кости - лакътна и лъчева. Според неговите показания, времето за възстановяване било много над нормалните срокове, пострадалият претърпял и няколко последователни операции, но пълно възстановяване не се очаквало и за в бъдеще.

Във въззивната жалба се изтъква, че в разрез с приетото в обжалваното съдебно решение, на пострадалия са причинени не една, а две средни телесни повреди, както и три леки такива. В мотивите си съдът не обсъдил както настъпилите усложнения по повод на получените разкъсно-контузни рани, наложили извършването на операция близо година след инцидента, така и наличието на пожизнено затруднено движение на горен ляв крайник и вероятни болки и страдания при влажно и студено време в бъдеще в резултат на това.

Според въззивника, не били обсъдени в пълнота и свидетелските показания, нито били съобразени психологическите последици от преживения при ПТП шок, изразяващи се в чувство на отчаяние и потиснатост, нарушения на съня и ограничени социални контакти. От стреса косата му започнала да пада и на места имало оголени места. Наблюдавали се и промени в поведението му - станал тревожен и притеснен, ядосвал се бързо, затворил се в себе си. Не бил взет под внимание и фактът, че пострадалият за дълъг период от време бил изцяло зависим от грижите на своите близки, тъй като не можел да стане от леглото няколко месеца след ПТП. Твърди се, че нуждата от чужда помощ продължава и към момента, поради затруднения от причинените травми в горния крайник при извършването на елементарни дейности, както и че лекарите не давали прогноза кога ще се оправи ръката.

Само формално били маркирани част от критериите по прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което довело до изключителна заниженост на присъдената сума. Не била взета предвид и съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, както и лимита на отговорност на застрахователя, който към датата на ПТП бил 10 420 000 лева. Изтъква се, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни 2 обективно съществуващи обстоятелства, които обаче съдът не взел предвид при определяне размера на обезщетението. Въззивникът набляга на променената икономическа конюнктура в световен мащаб, настъпилата глобална финансова криза, високото ниво на инфлация в България, както и на нарастващия размер на минималната работна заплата и покритие по застраховка „Гражданска отговорност“. Навеждат се доводи, че волята на законодателя е да се постига все по-пълно компенсиране на вредите, причинени на пострадали при ПТП, като постоянно се увеличават лимитите на отговорност.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилно определен начален момент на присъждане на законната лихва за забава върху присъдената главница за неимуществени вреди. Навеждат се доводи, че според съдебната практика, същият следвало да бъде 05.11.2022 година по отношение на пълния размер на определеното от съда обезщетение.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част, като се уважи предявения от страната иск за сумата от 110 000 лева, частичен от 200 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, вследствие на причинените му телесни увреждания от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 05.11.2022 година до окончателното изплащане, както и присъждането на лихва за забава върху увеличения размер от 9 000 лева, присъден на първа инстанция за неимуществени вреди, считано от 05.11.2022 година до окончателното плащане.

Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на ответната страна с указание за възможността в посочения срок да депозира писмен отговор, както и насрещна въззивна жалба.

„З.“ АД, чрез процесуален представител, е депозирало насрещна въззивна жалба срещу постановеното решение в осъдителната му част. Изразява се становище, че в същата то е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при нарушение на материалния закон и трайната съдебна практика. Според въззивника, съдът не съобразил и обсъдил всички събрани доказателства, въз основа на които се определя размерът на обезщетението. В това число под внимание следвало да бъдат взети всички индивидуализиращи белези на претърпените вреди, между които, но не само, обществената конюнктура, икономическото състояние на страната и на региона на местоживеене на увреденото лице, семейното му положение и възрастта. Поддържа се, че присъждане на обезщетение в претендирания размер би довело до неоснователно обогатяване и злоупотреба с право, тъй като претендираните суми многократно надвишавали доходите, които би могло да получи едно лице за съизмерим период от време.

Излагат се аргументи, че не би могло да се приеме за справедлив размер на обезщетение сума от порядъка на двадесет и четири средни работни заплати към датата на настъпване на събитието за болки и страдания, търпени за период от около 4-6 месеца.

Присъденият размер бил несъразмерен с получените сравнително леки и повърхностни наранявания, които не довели до трайна неработоспособност, влошаване на психоемоционалното състояние на пострадалия или до нарушения на обичайния му начин 3 на живот. Поддържа се, че макар и някои елементи на остра стресова реакция да се наблюдавали в първоначалната реакция на пострадалия, според вещото лице това било нормално, същият не ползвал квалифицирана психологична и/или психиатрична помощ, травмите отшумели, а остатъчните белези били почти незабележими.

Оспорва се извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че от приетите по делото заключения такъв безспорно се установявал, тъй като пострадалият допуснал при навлизане в ляв за него завой да се наклони до степен, че крайният ляв габарит на кормилото на мотоциклета да установи контакт с движещия се насреща автомобил.

Изтъква се, че в о.с.з. вещото лице заявило, че в случай, че мотоциклетистът се бил движил с разрешената за пътния участък скорост, траекториите на двете МПС не биха се пресекли и ПТП не би настъпило, а наклонът на тялото му в посока на автомобила би бил значително по-малък и двамата биха се разминали.

Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете. В условията на евентуалност се моли за значително намаление на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Ю. Ш. С., чрез адв. П. К. - САК, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност и недоказаност.

Поддържат се аргументите, наведени във въззивната жалба на страната срещу постановеното по делото съдебно решение в отхвърлителната му част. Въззивемият счита, че в насрещната въззивна жалба не се сочи нито един относим критерий, въз основа на който присъденото обезщетение да бъде намалено. Оспорват се твърденията на застрахователя във връзка с получените увреждания и се сочи, че са налице две средни телесни повреди с невъзможност за пълно възстановяване, както и по-леки увреждания, пострадалият е претърпял няколко оперативни интервенции и му предстои поне още една. Според въззиваемия, в насрещната въззивна жалба неправилно е изведен критерият „общественоикономическа конюнктура“ като еквивалент на средностатистическия доход на лице от домакинство, тъй като същият е помощен и представлява илюстрация на конкретните икономически условия, израз на които са нивата на застрахователно покритие, нормативно определени в чл. 492 от КЗ. Заявява се позицията, че извън всякакви логични, етични и морални граници е претенцията за по-нисък размер на обезщетение с оглед по-ниския размер на средна работна заплата в района, където живее пострадалото лице. Сочи се също, че изключително високата инфлация в България през последните 3 години намалява икономическия еквивалент на присъденото обезщетение в стоки и не може да бъде компенсирана дори от съответните лихви.

Оспорват се възраженията на въззивното дружество за наличието на принос от страна на пострадалия. Сочи се, че от заключенията на приетите по делото АТЕ и заявленията на вещото лице в о.с.з. от 01.12.2023 година се установява липса на взаимовръзка между положението на тялото на мотоциклетиста и мястото на удара като пресечена точка на траекторията на движение на двете превозни средства. Според експерта, мотоциклетистът е нямал техническа възможност да спре мотоциклета преди мястото на удара и при движение 4 с максимално допустимата скорост за съответния пътен участък, а произшествието било неизбежно, независимо от скоростта. Твърди се, че причината за възникване на процесното ПТП, според приетата САТЕ, е навлизането на лекия автомобил в насрещната лента за движение, по която в този момент се е движел мотоциклетистът. Сочи се също, че приносът трябва да е конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Аргументира се, че за да е налице принос на увредения, е необходимо не само извършените от пострадалия действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие.