Определение № 132 от 04.06.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Бургас, 04.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600118 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, в частта му относно произнасянето по въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Б. Я. от АК – Бургас, процесуален представител на подсъдимия А. В. К., против протоколно определение от 15.05.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 138/2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без уважение като неоснователно искането на процесуалния представител на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт.

С атакуваното определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 15.05.2025 г., първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство респ. при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, с оглед на което е отхвърлил искането на защитника му за връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на претендираните процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство респ. при изготвянето на обвинителния акт.

В частната жалба, по повод на което е образувано настоящото производство, депозирана защитника на подсъдимия в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното в проведеното разпоредително заседание определение в атакуваната му част, като в тази му част същото се определя като неправилно. Твърди се, че в хода на разпоредителното заседание от страна на защитата са били релевирани оплаквания свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, които неоснователно са били пренебрегнати от съда. Заявява се, че посочените иззети и приобщени в наказателното производство вещи, изброени в обвинителния акт, не са 1 конкретизирани и изяснени в достатъчна степен за да няма съмнение относно принадлежността им, а именно дали те отговарят на изисквания за предмети, материали, оръдия или елементи за защитни знаци по нормата на чл.246 ал.3 от НК, доколкото липсва обяснение за понятията предмет, материал, оръдие или елемент за защита на знаци, а някои от вещите се определят като предмет и материал едновременно. В жалбата това се квалифицира като погрешно, тъй като се касаело за различни понятия и водело съществено объркване. Обосновава се теза, че е невъзможно едни и същи вещи да са едновременно и предмети, и материали, оръдие и предмет, материали и елементи за защита, като се сочат като примери отделни пунктове на обвинението. Заявява се, че прокурорът е следвало в обвинителния акт да даде кратно обяснение за всяко едно понятие, при липса на легални такива, което да отстрани всякакви погрешни тълкувания, което в момента е допустимо.

Прави се и констатация, че никъде в обвинителния акт не било посочено плаките за ситопечат по пункт 4.2 от обвинението /както се твърди в жалбата/ към коя категория спадат, което съществено затруднявало правото на защита. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на съда и да бъде прието, че са налице допуснати на досъдебното производство респ. при изготвянето на обвинителния акт нарушения на процесуалните правила, които са съществени и отстраними, поради което делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура – Бургас, за отстраняването им в досъдебната фаза.

Постъпило е писмено становище от прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас, в което се заявява, че наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, поради което самата жалба се явява неоснователна основателно, доколкото на досъдебното производство не е допуснато процесуално нарушение, което е съществено и отстранимо.

Сочи се, че съгласно законовата регламентация изискването към обвинителния акт е да съдържа последователно, ясно и недвусмислено описание на съставомерните факти и обстоятелства, ролята и деятелността на обвиненото лице и приложимия материален закон и именно тогава обвинителния акт е годна основа, позволяваща произнасяне на законосъобразен съдебен акт. Цитира се нормата на чл.246 ал.2 от НПК, според която в обвинителния акт следва да се посочи времето на извършване на престъплението, условията и място и обстановка, както на всички релевантни за конкретното обвинение факти и обстоятелства, за да са наясно страните вкл. и подсъдимото лице, относно естеството на обвинението му, като по този начин му се даде възможност да организира защитата си.

Аргументира се извод, че внимателния прочит на обвинителния акт в обстоятелствената и диспозитивната му части, не дава основание да бъдат споделени оплакванията в частната жалба, тъй като са описани основните признаци от фактическия състав на престъплението, за което е обвинен подсъдимия, условията, мястото и обстановката за реализиране на изпълнителното деяние. Прави се констатация относно изключително подробното посочване на времето, мястото и обстановката на извършване на деянието, включително подробно описание на вещите, които съставляват предмети, материали, оръдия и елементи за защита на парични знаци, като се заявява, че същите са индивидуализирани и определени по съответните категории, така както е преценил прокурора. В тази връзка се сочи, че 2 преценката дали те правилно са били квалифицирани е въпрос на тълкуване от страна на защитата и в крайна сметка от съда, но това единствено може да бъде осъществено в съдебно следствие и съответно с крайния съдебен акт, т.е. отговор на поставените въпроси в частната жалба кое представлява материал, предмет , оръдие и т.н. е въпрос по същество, а в случая прокуратурата е дала определение на всяка една вещ имаща отношение към престъплението. Обосновава се заключение, че при изготвянето на обвинителния акт не е допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение, поради което в атакуваната си част постановения съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Настоява се за потвърждаване на атакуваното протоколно определение, постановено в разпоредително заседание проведено на 15.05.2025 г. по НОХД № 138/2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас и за връщане на делото на съда за продължаване на съдебното заседание.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба на подсъдимия, чрез неговия защитник, като обсъди изложените в нея доводи и съображения, както и тези изложени в писменото становище на представителя на Апелативна прокуратура – Бургас, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за допустима като подадена в срок и от легитимирано лице, но разгледана по същество – за неоснователна.

Първоинстанционният съд е отказал да прекрати съдебното производство по искане на защитника на подсъдимия и да върне делото на прокурора, преценявайки, че на досъдебното производство вкл. при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия и в тази връзка е отхвърлил като неоснователно възражението на защитата на подсъдимата за допуснати съществени нарушения в хода на досъдебното производство, довели до нарушаване правото й на защита

Обжалваното протоколно определение на Окръжен съд - Бургас от 15.05.2025 г. в обжалваната му част досежно въпросите по чл.248 ал.1 т.3 от НПК е обосновано и законосъобразно.

Правилно и обосновано решаващият съд е приел за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия, че на проведеното досъдебно производство вкл. при изготвянето на обвинителния акт са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и в тази връзка законосъобразно е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.

Оплакването в частната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство и в частност при изготвяне на обвинителния акт се свежда до твърденията, че иззетите и приобщени в наказателното производство вещи, изброени в обвинителния акт, не са конкретизирани и изяснени в достатъчна степен за да няма съмнение относно 3 принадлежността им, а именно дали те отговарят на изисквания за предмети, материали, оръдия или елементи за защитни знаци по нормата на чл.246 ал.3 от НК, доколкото липсвало обяснение за понятията предмет, материал, оръдие или елемент за защита на знаци; че някои от вещите се определят едновременно като предмет и материал, като оръдие и предмет, като материали и елементи за защита; че по отношение на част от вещите не било посочено към коя от посочените на нормата на чл.246 ал.3 категории принадлежи.

Настоящата инстанция напълно споделя констатацията в атакувания съдебен акт, че в хода на досъдебното производство вкл. при изготвянето на обвинителния акт не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия.

В хода на проведеното на 15.05.2025 г. разпоредително заседание по НОХД № 138/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, при обсъждането на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, защитникът на подс. А. К. е заявил, че повдигнатото обвинение, както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в обвинителния акт, не е ясно формулирано, доколкото според същото подсъдимият на 27.01.2021 г. в гр. Несебър е пазил предмети, материали, оръдия и елементи за защита на парични знаци, без да е конкретизирано кои от изброените вещи са предмети, кои са материали, кои са оръдия и кои са елементи за защита на парични знаци, във връзка с което е възразил, че това нарушава правото на защита.

Първостепенният съд, макар и в известна степен пестеливо, но съответно на наведеното възражение /което също не е било подробно аргументирано/ и по същество с основание е посочил в мотивите към определението, с което се е произнесъл по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, че в диспозитивната част на обвинителния акт са изброени вещи, които съставляват предмети, материали, оръдия и елементи за защита на парични знаци, като в обстоятелствената част на обвинителния акт, на лист 52, подробно е посочено всяка една от процесните вещи какво представлява според прокуратурата, а именно: кои са предмети, материали, оръдия и елементи за защита на парични знаци. По тези съображения съдът правилно и обосновано е заключил, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт, което да доведе до нарушаване на правото на защита на обвиняемия и законосъобразно е отказал прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Видно е от материалите по делото, че в хода на досъдебното производство, с постановление на наблюдаващия прокурор от 08.07.2024 г., предявено на 29.07.2024 г.

/съдържащо се на л.49 – 65 от том10 на приложеното досъдебно производство/, А. В. К. окончателно е бил привлечен като обвиняем за деянието по чл.246 ал.3 от НК, затова, че на 27.01.2021 г. в гр. Несебър, обл. Бургас е пазил предмети, материали, оръдия и елементи за защита на парични знаци, за които е знаел, че са предназначени за изготвяне на неистински парични знаци, а именно:

1. Фини метални пигменти с различен цвят и нюанс в общо 28 бр. шишенца, сух 4 цветен метализиран пигмент в бурканче и брокат със зелен и червен цвят в 2 бр. цилиндрични стъклени флакони, които се използват при изработката на имитации на защитни елементи и реквизити на неистински банкноти, отпечатани с метализиращи мастила с оптически вариращ ефект;