Определение № 929 от 30.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 929 гр. София, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601312 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 и сл.НПК,като е образувано по частна жалба,вх.№116262/08.09.2026 година,подадена от К. Т. Ц.,с посочен адрес в гр.Петрич и с установена самоличност,против Разпореждане №3036/17.08.2026 година,постановено по н.ч.д.№834/2026 година на Софийски градски съд,с което е върната като недопустима подадена частна жалба против Разпореждане №1678/14.05.2026 година на съда.

В частната жалба се твърди по същество,че атакувания съдебен акт на първия съд е необоснован и незаконосъобразен,като са изложени съображения за нарушени процесуални права на жалбоподателя,,включително„….правото на своевременно правосъдие“,шиканиране на процеса, нарушение на Закона,свързано с неправилното му тълкуване.

Сторено е оплакване за неправилно приложение нормата на чл.368а ПК.

Твърди се липса на мотиви на съдебния акт.

На основата на тези оплаквания е направено искане за отмяна на Разпореждане №3036 /17.08.2026 година,постановено по н.ч.д.№834/2026 година на Софийски градски съд,“… касаещо Разпореждане №1678/14.05.2026 година на СГС…“/неточно е посочена дата 04.06.2026 година/,а делото се върне на първия съд за произнасяне от друг съдебен състав.

Съдът прецени направените оплакванията в частната жалба до въззивния съд и намери,че същата е процесуално недопустима.

Съображенията са следни:

Въззивният съд намира,че за даде точен и изчерпателен отговор на поставените от 1 въпроси и възражения против атакувания съдебен акт следва подробно да проследи процесуалното развитие на наказателно-правния спор до настоящия момент.

На производство в Софийски градски съд е н.ч.д.№834/2026 година по описа на съда, образувано по частна жалба на К. Т. Ц.,с установена самоличност,против постановление на АП-София от 08.01.2026 година,пр.пр.№3695/2025 година,с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 20.10.2025 година,пр.пр.14955/2025 година.

С посоченото постановление от 20.10.2025 година на прокурор от СГП е отказано образуване на досъдебно производство и преписка №14955/2025 година на СГП е прекратена.

С частна жалба постановлението на АП-София от 08.01.2026 година,пр.пр.№3695/2025 година, с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 20.10.2025 година по пр. пр.№14955/2025 година е атакувано пред Софийски градски съд.

С Определение №545/09.02.2026 година,постановено по н.ч.д.№834/2026 година на СГС, състав на съда се е произнесъл,като е потвърдил постановление на АП-София от 08.01.2026 година ,пр.пр.№3695/2025 година,с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 20.10.2025 година,пр.пр.14955/2025 година.

В съдебния акт е посочено,че определението на съда е окончателно.

Срещу този съдебен акт,въпреки стореното отразяване за необжалваемостта му при условията на чл.213 ал.5 НПК,е подадена частна жалба от К. Т. Ц..

С Разпореждане №1678/14.05.2026 година,л.237 от делото,е оставено без уважение стореното искане на жалбоподателя за допълнително мотивиране на съдебния акт и произнасяне по всички въпроси и оплаквания,сторени от жалбоподателя.

Срещу Разпореждане №1678/14.05.2026 година е подадена частна жалба от К.Ц.,като с Разпореждане №3036/17.08.2026 година,л.309 от делото,жалбата е върната като недопустима.

В мотивите към атакуваното Разпореждане

№3036/17.08.2026 година,л.309 от делото,коректно първият съд е изложил съображения във връзка с твърдените дати/14.05.2026 година и 04.06.2026 година/,като е посочил,че следва да се приеме предмет на обжалване именно Разпореждане №1678/14.05.2026 година на СГС.Насетне,съдът е посочил законосъобразно,че „Това разпореждане ,по своето естество,не подлежи на последващ съдебен контрол“ и като е намерил частната жалба за процесуално недопустима е постановил връщането и на жалбоподателя.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,че първият съд е нарушил закона.

Видно е,че по реда на чл.213 ал.5 НПК първият съд се е произнесъл с Определение №545/09.02.2026 година по н.ч.д.№834/2026 година на СГС,като е потвърдил постановление на АП-София от 08.01.2026 година,пр.пр.№3695/2025 година,с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 20.10.2025 година,пр.пр.14955/2025 2 година.

Това определение на съда е окончателно и това изрично е посочено в Закона и определението.

Въпреки разписаното в чл.213 ал.5 НПК,по жалба свързана с искане за допълване на съдебния акт и с изложени оплаквания за липса на мотиви,първият съд е дал отговор на поставените пред него възражения,като е оставил без уважение исканията на жалбоподателя,видно от разпореждане № 1678/26 год.,в което СГС също е посочил,че е окончателно.

Въпреки посоченото,жалбоподателя е сезирал СГС с жалба против това разпореждане,която е върната като недопустима и е посочено,че това разпореждане /№3036 от 17.08.2026 год./ подлежи на съдебен контрол пред САС.

Настоящият съд намира,че първият съд законосъобразно е постановил да се върне на жалбоподателя частната жалба против Разпореждане №1678/14.05.2026 година по н.ч.д.

№834/2026 година на СГС.Постановения съдебен акт-определение №545/09.02.2026 година по н.ч.д. №834/2026 година на СГС и постановеното след него разпореждане №1678/26 год. са необжалваеми пред по-горен съд.

В този смисъл САС намира,че подадената жалба срещу разпореждане №3036/26 год.,с което СГС е върнал подадената от Ц. жалба е допустима,но е неоснователна.

По силата на чл. 213,ал.5 от НПК определението на СГС не подлежи на обжалване,респ. не подлежи на обжалване и разпореждане №1678/26 година,с което съдът се е произнесъл по искания и възражения на жалбоподателя.Следва да се отбележи,че изначално СГС не е следвало да се произнася по същество на подадената срещу определението му жалба,а е следвало да я остави без разглеждане.Това обаче не променя направения извод,че обжалването на определението, постановено по реда на чл.213,ал.5 от НПК и на последващото разпореждане №1678/26 год.,е недопустимо.

На основата на горното въззивният съд изразява съгласие с обобщаващия извод на първостепенния съд,касателно процесуалната недопустимост на подадената частна жалба.

Водим от горното,въззивния съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на К. Т. Ц. против Разпореждане №3036/17.08.2026 година,постановено по н.ч.д.№834/2026 година на Софийски градски съд,като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4