Решение № 5108 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5108 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Въззивно гражданско дело № 20261100501194 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20281/10.11.2025 г., постановено по гр. д. № 38375/2025 г. по описа на СРС, 128 състав са отхвърлени исковете с правно основание чл. 439 от ГПК на Г. А. Д. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи суми, обективирани в изпълнителен лист от 15.06.2010 г., издаден по гр. д № 25467/2010 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано и.д. № 576/2025 г. при ЧСИ С.Я. поради настъпил давностен погасителен срок.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Г.

Д., чрез адв. М. Т.. Излагат се съображения за неправилност на решението.

Моли решението да бъде отменено, а искът уважен. Поддържаните доводи за неправилност на решението са, че били неверни твърденията, че на дати 27.02.15 г., 23.12.2015 г., 07.07.2017 г., 14.12.2017 г., 30.04.2018 г., 22.02.2022 г. и 03.01.2024 г. не са били предприемани действия – никъде нямало данни, подкрепящи подобно твърдение. Неправилно бил приет и фактът, че между 09.02.2018 г. до 11.06.2024 г. са постъпвали суми по изпълнителното дело от наложените запори на трудово възнаграждение. Последното постъпление от било извършено на 16.11.2013 г. На следващо място, не счита, че погасителната давност е била прекъсната с подадената от взискателя молба от 02.06.2020 г., доколкото същата е била оставена без уважение, а тълкувателната практика изрично сочила, че действието, което може да се приеме, че прекъсва давността, следва да е редовно такова. Намира, че щом 1 молбата е оставена без уважение, действието е очевидно нередовно и не може да приеме, че е прекъснало давността. Посочва още, че за тази молба от 02.06.2020 г. ищецът и длъжник по изпълнителното дело е разбрал едва с настоящото исково производство, като същата не му е била предоставена, когато е посещавал кантората на ЧСИ за запознаване с делото. Намира, че това представлява нарушение от страна на съдебния изпълнител.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, с който страната моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, които се възприемат и от настоящата инстанция, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на СРС. Безспорно е, че въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2010 г. е било образувано изп. дело № 1839/2011 г. по описа на ЧСИ С.Я.. С постановление от 16.10.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради двугодишно бездействие на взискателя (перемпция). На 02.06.2020 г. новият взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба за конституиране и за извършване на изпълнителни действия – опис на движими вещи, която е оставена „без уважение“ от ЧСИ. На 17.02.2025 г. е образувано ново изпълнително дело № 576/2025 г.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че давността е започнала да тече на 26.06.2015 г., доколкото процесните вземания са такива по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 25467/2010 г., въз основа на който на 01.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № 1839/2011 г. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

Този залегнал в мотивите на решението извод не е оспорен от въззивника.

Основаният спорен момент се касае обстоятелството дали подадената от взискателя молба от 02.06.2020 г. е прекъснала давността, след като същата е 2 оставена без уважение. Доколкото в случай, че се установи, че така депозираната от взискателя молба е прекъснала 5-годишната давност, спорът дали са били извършвани действия между 26.06.2015 г. до 02.06.2020 г. няма да повлияе, то първо ще бъде разгледано действието на молбата от 02.06.2020 г.

Основният довод на жалбоподателя, че молбата от 02.06.2020 г. не е прекъснала давността, тъй като е подадена по перемирано дело и е оставена „без уважение“, е неоснователен. С Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че за прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е водеща активността на кредитора, обективирана в редовно искане за прилагане на изпълнителен способ.

В случая, молбата от 02.06.2020 г. съдържа искане за конкретен изпълнителен способ – опис на движими вещи. Това я прави редовна по смисъла на закона. Обстоятелството, че съдебният изпълнител я е оставил „без уважение“, е ирелевантно за настъпването на материалноправния ефект на прекъсване на давността. ВКС разграничава „върната“ поради нередовност молба, която не прекъсва давността, от редовна молба, която не е била уважена по причини, независещи от кредитора. В последния случай давността се счита за прекъсната с подаване на редовното искане. Доводът на въззивника, че молбата е оставена без уважение, защото е била нередовна, не може да бъде споделен. Молба за предприемане на действия по образувано изпълнително дело се счита за нередовна, когато не отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание. Съдебният изпълнител е длъжен да провери редовността по реда на чл. 129 от ГПК [Чл. 426 ал. 3 от ГПК].

Основните основания за нередовност са липса на посочен изпълнителен способ: Взискателят е длъжен да посочи конкретен начин на изпълнение (напр. запор на банкова сметка, опис на движими вещи, възбрана на недвижим имот) [Чл. 426 ал. 2 от ГПК]. Молба с общо съдържание, без конкретизация на искания способ, е нередовна [Тълкувателно решение по дело 2/2023 на ВКС].

Неплатени такси: Към молбата трябва да бъде приложен документ за внесени авансови такси и разноски, когато такива се дължат [Чл. 102 ал. 2 т. 2 от ГПК;

Чл. 128 т. 2 от ГПК]. Неплащането на дължимите такси е основание за нередовност, а неотстраняването на този порок може да доведе до прекратяване на производството [Чл. 433 ал. 1 от ГПК]. Формални недостатъци: Молбата трябва да е в писмена форма, да съдържа идентификация на страните и да е подписана [Чл. 102 ал. 1 от ГПК]. Като взе предвид това и съпостави с приложената по изпълнителното дело молба, настоящия съд не може да се съгласи, че същата е била оставена без уважение, поради констатирана нередовност. Най-малкото поради причина, че ако е имала такава, то съдебният изпълнител е следвало да предостави срок за отстраняването на недостатъците. В настоящия случай такъв липса, а причината да бъде оставена без уважение, че постановения акт на ЧСИ за настъпила перемпция е възпрепятствал същия от възможността да 3 предприеме исканото действие.

Следователно, с подаването на молбата на 02.06.2020 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност. Към датата на следващото прекъсващо действие – молбата за образуване на новото изпълнително дело от 17.02.2025 г., този срок не е бил изтекъл.

Безпредметно се явява обсъждането на всички останали изпълнителни действия, случили се между 2015 и 02.06.2020 г., както и тези между 02.06.2020 г. до 17.02.2025 г., но за пълнота съдът следва да посочи, че се съгласява с изводите на СРС, като същите са обосновани с представеното по делото копие на процесното изпълнително дело, където всички предприети и правилно описано от СРС изпълнителни действия, са в действителност извършвани.

С оглед гореизложеното настоящия съд намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна.

Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и неголямата ангажираност на страна по същото, съдът намира за справедлив размер този от 100 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20281 от 10.11.2025 г., постановено по гр. д.

№ 38375/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Г. А. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 100 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4