Решение № 160 от 02.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000557 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260030, постановено на 25.02.2021 г. по т.д.

280/2019 г. на Окръжен съд–П., с което по иска на С. Н. П. срещу „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б. по реда на чл. 694,ал.2,т.1 от ТЗ съдът приема за установено, че съществува вземане на ищцата С. Н. П. спрямо „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б. в размер на 23 369,28 лв. и в размер на 2 631,40 лв., представляващи неприети вземания по т.1 от допълнителен списък № 1 на неприети вземания, обявен в ТР на 29.07.2019 г., както и е осъдено „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б. да заплати на С. Н. П. съдебно деловодни разноски – ДТ в размер на 200 лв. и 1 400 лв. за адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-П. да заплати ДТ в размер на 260 лв., което решение е постановено при участието на „Б.“АД-гр.П. като трето лице-помагач на страната на ответника „Ф.“АД (в несъстоятелност)гр.Б. и при участие на синдика на несъстоятелното дружество Д.К.С..

Жалбоподателят Н. Г. М., синдик на „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б., 1 моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 10.03.2021 г. с вх. № 262841. В производството пред окръжния съд синдикът оспорва предявения от С.П. иск и моли той да бъде отхвърлен като неоснователен. Не е заявил искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Не е взел становище по жалбата, подадена от „Б.“АД-гр.П..

Жалбоподателят „Б.“АД-гр.П. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 10.03.2021 г. с вх. № 262842. В производството пред окръжния съд като трето лице-помагач на ответника „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б. оспорва предявения от С.П. иск и моли той да бъде отхвърлен като неоснователен. С отговора от 5.04.2021 г. на въззивната жалба, подадена от синдика Н.М., моли тази жалба да бъде уважена. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Ответникът по жалбите С. Н. П. моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображения, изложени в писмени отговори от 29.03.2021 г. и от 25.05.2021 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява в качеството си на кредитор с неприето вземане в производството по несъстоятелността на „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б., който е направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил възражението му без уважение, иск с правно основание чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ за установяване съществуването на нейните неприети вземанията, включени от синдика в списъка на неприети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 29.07.2019 г., в размер на 23 369,28 лв. и в размер на 2 631,40 лв. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбите „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б. не е взел становище по тях. Като ответник в производството пред окръжния съд не е взел становище по иска.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по 2 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е, видно е и от обявените в търговския регистър обстоятелства, че ответникът в производството пред окръжния съд „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б. е дружество, за което с решение № 217/6.08.2018 г. по т.д. № 201/2017 г. на ОС-П. е открито производство по несъстоятелност, а с решение № 3 от 4.01.2019 г. дружеството е обявено в несъстоятелност.

Безспорно е, видно е от представения от ищцата в копие с исковата молба допълнителен списък №1 по чл. 688,ал.3 от ТЗ на неприетите от синдика вземания на кредитори на посоченото дружество, че синдикът не е приел вземания на С.П., възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност 6.08.2018 г. и предявени на 25.04.2019 г. в размер на 23 369,28 лв. с основание извършено плащане на заплати на работници, служители и ръководни кадри за м.декември на 2018 г. и в размер на 2 631,40 лв. с основание плащане на ел.енергия по три фактури с посочени номера от датите 28.02.2017 г., 31.12.2018 г. и 31.12.2018 г. Безспорно е, че против този списък С.П. в срок е подала възражение до съда и че в производството по чл.

692 от ТЗ с определение № 773/4.12.2019 г., представено в копие от ищцата с исковата молба, възражението е оставено без уважение. Това определение на съда е обявено в търговския регистър на 5.12.2019 г. и на 19.12.2019 г. е подадена от П. исковата молба до окръжния съд по реда и в срока по чл. 694, ал.2,т.1 във вр. с ал.6 от ТЗ, получена в съда с вх. № 11 771/20.12.2019 г.

С исковата молба ищцата С.П. твърди, че на 25.04.2019 г. е предявила по реда на чл. 688,ал.3 от ТЗ две свои вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността на „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б. 6.08.2018 г., които произтичат от внесени суми 23 369,28 лв. и 2 631,40 лв. в масата на несъстоятелността от ищцата и тези плащания са направени в изпълнение на поето от нея спрямо несъстоятелния търговец договорна задължение чрез внасянето им от нея в касата на дружеството на основание сключен на 21.10.2016 г. между нея и дружеството рамков договор за финансова помощ. Твърди, че с този договор страните са постигнали съгласие при възникнали задължения на дружеството, които то не може да плати на падежа им, С.П. да предостави на дружеството в заем сума, посочена в отправено до нея искане, като всички получени от дружеството 3 суми заедно с уговорената лихва да й бъдат възстановени при прекратяване на договора. Твърди, че на 3.01.2019 г. дружеството е отправило до нея искане за временна финансова помощ поради необходимост от средства за заплащане на заплати на персонала и задължение на дружеството за изразходвана ел.енергия. Твърди, че в същия ден с приходни касови ордери тя е внесла в касата на дружеството сумата 23 369,28 лв., което била необходима на дружеството за плащане на заплатите на персонала, и сумата 2 631,40 лв., необходима за заплащане на ел.енергия, които суми били приети от представляващия дружеството Н.П.. Твърди, че на същата дата 3.01.2019 г. дружеството е платило дължимите заплати за м.декември в размер на 23 369,28 лв. и на 17.01.2019 г. е платило задължението си за изразходвана ел.енергия в размер на 2 631,40 лв. Твърди, че синдикът не е приел тези вземания, като на 23.07.2019 г. е съставил допълнителен списък на неприети вземания, обявен в ТР на 29.07.2019 г., след което тя в деня на обявяването на списъка е подала възражение против списъка на неприети вземания, в който са включени предявените от нея две вземания в размер на 23 369,28 лв., предоставена на дружеството за плащане на заплатите на персонала и 2 631,40 лв., предоставена за заплащане на изразходваната от дружеството ел.енергия, но възражението й е оставено без уважение от съда с определението от 4.12.2019 г. Заявява, че след постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелността на „Ф.“АД на 6.08.2018 г. дружеството е продължило дейността си под надзора на синдика съгласно чл. 635,ал.1 от ТЗ и може да сключва нови сделки само след предварително дадено съгласие от страна на синдика, но предявените от нея вземания не са свързани със сключени нови сделки от несъстоятелния търговец, а произтичат от направени от ищцата плащания в изпълнение на сключен на 21.10.2016 г. рамков договор, по който ищцата чрез извършване на двете плащания в касата на дружеството е изпълнила свое задължение и който не е прекратен от синдика по чл. 644 от ТЗ и е действал в отношенията между ищцата и дружеството. Заявява, че към датата на внасянето от нея на двете суми в касата на дружеството органите на дружеството не са с прекратени правомощия, а търпят само ограничения, свързани с наложените с решението за откриване на производството обезпечителни мерки, изискването да сключва нови сделки след предварително съгласие на синдика и забраната да получава плащания. Твърди, че направените от нея плащания в изпълнение на 4 задължението й по рамковия договор са извършени валидно в полза на несъстоятелния търговец и са приети валидно от представляващия го Н.П., защото не се касае за сключване на нова сделка, за която да се изисква съгласие на синдика, а за изпълнение на задължение, както и защото правомощията на представляващия дружеството Н.П. към датата на получаване на плащанията не са прекратени, а също и защото полученото плащане е влязло в масата на несъстоятелността по смисъла на чл.636,ал.2 от ТЗ, което е напълно допустимо и в който случай се приема, че плащането е валидно извършено. Заявява, че двете плащания, направени от нея, са постъпили в масата на несъстоятелността ефективно, който факт се установява не само от счетоводните регистри, но и от факта, че с тези суми са заплатени заплатите на персонала и изразходваната ел.енергия. Заявява, че към 3.01.2017 г. в касата на дружеството са налични 3,34 лв. и с извършеното от нея плащане постъпват 23 369,28 лв., колкото са необходими за заплащане на заплатите на персонала, след което заплатите са изплатени, а на 17.01.2019 г. са заплатени и задълженията за ел.енергия при липса на други постъпления в касата. Твърди, че по банковата сметка на дружеството към 31.12.2018 г. то разполага със сумата 14,02 лв. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 636,ал.2 от ТЗ и следва да се приеме, че направеното плащане към несъстоятелния търговец е валидно и е породило своите правни последици, независимо че не е направено на синдика. Твърди, че в случая направените плащания от нея са влезли в масата на несъстоятелността, а това обосновава валидността им и легитимира ищцата като кредитор на несъстоятелния търговец, поради което вземанията й незаконосъобразно са включени от синдика в списъка на неприети вземания и съдът неоснователно е отхвърлил подаденото от нея възражение по чл. 690 от ТЗ. Твърди, че е кредитор с вземания, възникнали на 3.01.2019 г., след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като съгласно чл. 688,ал.3 от ТЗ тези вземания могат да се предявят без ограничение във времето и затова предявените от нея на 25.04.2019 г. вземания са предявени в срок. Твърди, че на 4.01.2019 г. съдът е постановил решение по чл. 632 от ТЗ и е обявил дружеството в несъстоятелност, при което съгласно чл. 617 от ТЗ всички неизискуеми задължения на несъстоятелния търговец стават изискуеми, включително тези на ищцата за внесените в касата на дружеството на 3.01.2019 г. суми 23 369,28 лв. и 2 631,40 лв. Затова моли съда да постанови решение, с което 5 да установи по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че за нея съществуват вземания от несъстоятелния търговец „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б. в размер на 23 369,28 лв. и 2 631,40 лв.

С отговора на исковата молба, подаден на 24.02.2020 г., синдикът на ответното дружество Д.С. изразява становище за неоснователност на иска.

Заявява, че погрешно ищцата твърди, че договорът за заем е сключен още на 21.10.2016 г. като рамков договор за финансова помощ, а с внасянето на двете суми в касата на дружеството на 3.01.2019 г. само бил завършен фактическият състав на възникване на вземането. Заявява, че договорът за заем е реален договор и се счита сключен в момента на предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя и писмени съглашения, подписани на 21. 10.2016 г., са само обещания за бъдещи договори, но сделка заем се сключва с предаване на сумите на 3.01.2019 г. в касата на дружеството. Заявява, че ако има сделки, то те са сключени на 3.01.2019 г. с факта на предаване на сумите, но към този момент дружеството е с открито производство по несъстоятелност и всички нови сделки е трябвало да се сключват след предварителното съгласие на синдика съгласно императивната норма на чл. 635,ал.1 от ТЗ, каквото не е давано от синдика, поради което сделката е сключена в нарушение на закона и затова е нищожна на основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД. Заявява, че нито временния синдик, нито той са уведомявани за съществуването на рамковия договор за финансова помощ от 21.10.2016 г. и такъв не им е предоставян от длъжника съобразно изискването на чл. 640 от ТЗ, поради което синдикът не е могъл да упражни правото да го прекрати по чл. 644 от ТЗ, но счита, че такова прекратявани би било безсмислено с оглед изложеното за реалния характер на договора за заем. Заявява, че неоснователно ищцата претендира нормата на чл. 636,ал.2 от ТЗ да й позволява да направи валидно плащане към длъжника, а вярно е точно обратното – нормата обявява за недействително изпълнение към длъжника, извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и след вписването му в ТРРЮЛНЦ, т.е. в случая ищцата би могла да се позовава на нея при предоставяне на суми от 6.08.2018 г. до 8.08.2018 г., но след датата на вписването на решението в ТР 9.08.2018 г., по аргумент от противното, всяко изпълнение е недействително, ако не е прието от синдика съгласно чл.636,ал.1 във вр. с ал.2 6 от ТЗ. Заявява, че не е спорно, че заплатите на хората са платени. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ищцата не е предоставила в заем претендираните суми поради нищожност на тези сделки между нея и „Ф.“АД (в несъстоятелност)-гр.Б. и тя няма вземане срещу ответното дружество.