Решение № 968 от 07.11.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5547/2023
- Вид
- Решение № 968
- Подписан
- 07.11.2024
- Състав
- Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 968 гр. Перник, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борислава П. Б.-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело № 20231720105547 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец” № 11, чрез адв. М., срещу Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 1797,59 лв. – главница за доставена и отведена вода за периода 20.03.2020 г. – 14.12.2022 г. в жилище на адрес: ***, с абонатен № 1060396, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 413,02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 05.06.2020 г. до 17.11.2023 г.
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия и Наредба 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и доп./.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон.
1
На основание чл. 8, ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, чрез назначения от съда особен представител адв. В. Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорва качеството на ответника на потребител на ВиК услуги за процесния имот, както и че количеството на потребената вода е в претендирания размер. Възразява, че вземанията са погасени по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени О бщи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /централен и местен всекидневник/, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Приета е справка-извлечение за дължими суми, съдържаща информация за номерата и датите на издадените фактури, първата с дата 05.05.2020 г. и последната с дата 06.01.2023 г., отчетените периоди, стойността на главниците и лихвите за забава.
Съгласно постъпилото писмо с изх. № 24/МСИ-973-1 от 19.09.2024 г. от Община Перник, Дирекция „Местни данъци и такси“ имот, находящ се на адрес: ***, е предеклариран служебно на Б. В. Г. по данни на Агенция по вписванията със съдебно решение № 434/04.06.2008 г. Към писмото е приложено решение № 434/04.06.2008 г. по гр.д.
22/2007 г. на РС-Перник, с което се поставя в дял по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК на Б. В. Г. недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в ***
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния период страните по делото са се намирали в облигационно отношение по доставка на ВиК услуги при публично известни общи условия, поради което ответникът отговаря за стойността на доставените ВиК услуги в имота.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, потребителите са длъжни да 2 заплащат месечните дължими суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед неизпълнението на падежа, ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че за периода 20.03.2020 г. – 14.12.2022 г. за абонатен номер № 1060396 за имот с адрес: ***, е доставена питейна вода и са отведени и пречистени отпадни води на обща стойност 1797,59 лв., а лихвата за забава за периода 05.06.2020 г. – 17.11.2023 г. е в размер на 413,02 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника за главница и лихва в претендирания размер, поради което съдът следва да се произнесе по своевременно направеното от страна на ответника възражение за погасяването им по давност.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за цена на потребени ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница) давността тече от деня на падежа.
Тъй като изискуемостта на вземането за главница по фактурата, издадена на 05.05.2020 г., е настъпила на 05.06.2020 г., тригодишният давностен срок е изтекъл на 05.06.2023 г., по фактурата, издадена на 03.06.2020 г., е настъпила на 03.07.2020 г., тригодишният давностен срок е изтекъл на 03.07.2023 г., по фактурата, издадена на 04.08.2020 г., е настъпила на 04.09.2020 г., тригодишният давностен срок е изтекъл на 04.09.2023 г., 03.09.2020 г., е настъпила на 03.10.2020 г., тригодишният давностен срок е изтекъл на 03.10.2023 г., по фактурата, издадена на 05.10.2020 г., е настъпила на 05.11.2020 г., тригодишният давностен срок е изтекъл на 05.11.2023 г.
Следователно вземанията по фактури с дата 05.05.2020 г., 03.06.2020 г. и 03.07.2020 г., 04.08.2020 г., 03.09.2020 г. и 05.10.2020 г. за главници за потребени ВиК услуги за периода 20.03.2020 г. – 16.09.2020 г. в общ размер 292,69 лв. са погасени по давност.
Вземането по фактурата, издадена на 05.11.2020 г. е станало изискуемо на 05.12.2020 г. и с подаване на исковата молба на 30.11.2023 г. давността за него и вземанията по издадените по-късно фактури е прекъсната, поради което тригодишният давностен срок за тях не е изтекъл. С оглед изложеното, съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която фактура 1005388564/05.11.2020 г. с главница 51,23 лв. и лихва за забава 16,31 лв. е включена в погасените по давност вземания.
3
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода 05.06.2020 г. – 17.11.2023 г. върху главниците за потребени ВиК услуги за периода 20.03.2020 г. – 16.09.2020 г., за които са издадени ежемесечни фактури от 05.05.2020 г. до 05.10.2020 г. вкл., е погасено и не се дължи, като същото е в размер на 101,55 лв.
Следователно погасените по давност вземания са в размер на 292,69 лв. – главница за потребени ВиК услуги за периода 20.03.2020 г. – 16.09.2020 г., и 101,55 лв. – лихва за забава за периода 05.06.2020 г. – 17.11.2023 г. върху тези главници.
Съобразявайки горното, съдът достига до извод, че исковете следва да бъдат уважени за сумата 1504,90 лв. – главница за потребени ВиК услуги за периода 16.09.2020 г. – 14.12.2022 г., и сумата 311,47 лв. – лихва за забава за периода от 05.12.2020 г. до 17.11.2023 г. върху тези главници, и да бъдат отхвърлени за сумата над 1504,90 лв. до пълния предявен размер 1797,59 лв., представляваща главница за доставени ВиК услуги за периода 20.03.2020 г. – 16.09.2020 г., и за сумата над 311,47 лв. до пълния предявен размер 413,02 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.06.2020 г. – 17.11.2023 г. върху тези главници, като погасени по давност.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Същият е сторил разноски, както следва: 88,42 лв. – държавна такса за производството по делото, 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, сумата 150,00 лв. – депозит за особен представител, и 150,00 лв. – за експертиза, и 5,00 лв. – за съдебно удостоверение, т.е. общо 793,42 лв., от които съобразно уважената част на исковете следва да му се присъди сумата 651,92 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Предвид липсата на отправено искане за присъждането им и представени доказателства за извършването на такива, разноски не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, сумата 1504,90 лв. /хиляда петстотин и четири лева и деветдесет стотинки/ – главница за потребени ВиК услуги за периода 16.09.2020 г. – 14.12.2022 г., за които са издадени ежемесечни фактури от 05.11.2020 г. до 06.01.2023 г. вкл., и сумата 311,47 лв.
/триста и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ – лихва за забава за периода от 05.12.2020 г. до 17.11.2023 г. върху тези главници, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 30.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1504,90 лв. до пълния предявен размер 1797,59 лв., представляваща главница за доставени ВиК услуги за периода 20.03.2020 г. – 16.09.2020 г., за които са издадени ежемесечни фактури от 05.05.2020 г. до 05.10.2020 г. вкл., и за сумата над 311,47 лв. до пълния предявен размер 413,02 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.06.2020 г. – 17.11.2023 г. върху тях, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, сумата 651,92 лв. /шестстотин петдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разпечатката съдържа 43 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93cd2933-caa1-410e-9def-0cf03657ba36