Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 372 от 10.07.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 325/2026
Вид
Решение № 372
Подписан
10.07.2026
В сила
13.08.2026
Състав
Владислав Емирски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Кърджали, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20265140100325 по описа за 2026 година

Предявен е иск по чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД от А. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** чрез адв. И. Б. от АК - Кърджали, против Община Кърджали, Буслстат 00235920, с адрес: гр. Кърджали, бул. „България“ № 41, представлявана от **** Е.М. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 евро, ведно със законната лихва считано от ***** до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на ***** в гр. Кърджали.

В исковата молба се твърди, че на ***** около 09:00 часа, ищецът отивал на ***** в ***** Кърджали, когато непосредствено до оградата на *****, от външната й страна в посока кв. ***** бил нападнат изневиделица от глутница от около 4-5 на брой безстопанствени кучета. Сочи, че кучетата застанали срещу него и започнали настървено да го лаят, като едно тях едро, сиво, дългокосместо от порода „улична превъзходна“ се нахвърлило върху него и изненадващо го захапало за левия крак в областта на предно-външната повърхност на лявата подбедрица. Заявява, че извикал от болка, но и започнал да вика срещу кучетата с цел да ги разпръсне и прогони. Ищецът излага твърдения, че кучето изпуснало крака му и побягнало заедно с цялата глутница. Сочи, че бил в шок от болка, изненада и ужас, както и че от левия му крак течало кръв. Отишъл в *****, за да обработят раната, получена от ухапването от кучето, където му бил извършен медицински преглед, раната му била почистена и превързана, а лекарят от спешното отделение при ****** му поставил инжекция. Заявява, че около 20 дни след това раната, причинена му от ухапването на кучето го боляла. Сочи, че на ***** посетил в МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” гр. Кърджали, където бил прегледана от д-р Н.М. - съдебен лекар от същата болница, който му издал Съдебномедицинско удостоверение ******, в което са посочени получените в резултат от нападението и ухапването от безстопанственото куче телесни повреди, а именно разкъсноконтузна рана на лявата подбедрица. Заявява, че възстановяването му от 1 ухапването било съпроводено със значителни болки, раната му заздравявала бавно и болезнено, около 30 дни след инцидента, мястото на ухапването било силно отточно и много болезнено, трудно се придвижвал, защото крака го болял и кожата го опъвала, раната от ухапването заздравявала бавно, като през цялото това време изпитвал болка в мястото на ухапването. Твърди, че след инцидента, изпитва неистов страх и недоверие към кучетата, ако пътят му се пресече с някое куче, спира и изчаква то да отмине като през цялото време го следи с поглед, моли се да не се запъти към него и чака да отмине, както и че когато върви сам често се оглежда около себе си дали не го приближава някое куче. Сочи, че и до днес не е превъзмогнал инцидента с безстопанственото куче и не се преодолял страха си.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Кърджали, с който оспорват исковете по основание и размер. Твърди, че общината е положила дължимата грижа в изпълнение на програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Кърджали съгласно Закона за защита на животните. Намира, че претендираният размер на обезщетение не отговаря на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. При условията на евентуалност моли да се определи справедливо обезщетение. Претендира разноски. Прилага писмени доказателства. Прави доказателствени искания за разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на начина и метода за изпълнение на програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Кърджали.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуалния си представител, който моли искът да бъде уважен по основание и размер. Претендира разноски. Ответникът моли да се отхвърли иска, евентуално за присъждане на справедливо обезщетение под заявеното в исковата молба. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

По делото са представени копие от лист за преглед на пациент в КБД/СО от *****, в който е посочена основаната диагноза – ухапване или удар от куче (МКБ W 54), снетата анамнеза – ухапан от улично куче в областта на лявата бодбедрица с разкъсно-контузна рана в областта на и по предно-външната повърхност на лявата подбедрица в горната й трета с размери около 1,5 см., която е обработена и превързана обективното състояние, изследванията и назначената терапия.

Видно от СМУ ****** от ***** следствие от ухапването от безстопанствено куче на ищеца а са причинени разкъсно-контузна дъговидна рана с цепковидна форма по предно-външната повърхност на лявата подбедрица в горната й трета с фино неравни ръбове, тъмночервено дъно, дължина 1,5 см. и дъга отворена надясно довела до разстройството на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК. Посочено е че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали от ухапване от куче.

По делото е разпитан и свидетелят Г.К.Д., които е станал свидетел на ухапването на ищеца от безстопанствено куче, тъй като е видял от разстояние 7-8 метра как е бил нападнат от 4-5 кучета, които стоят постоянно в 2 градинката намираща се в посока от булеварда към гробищата. Свидетелят заявява, че кучетата скочили да лаят ищеца, като едно от тях го ухапало отстрани по левия крак в областта на подбедрицата. Описва кучето като едро колкото каракачанка, със средно дълъг косъм, бяло-сивкаво на цвят. Сочи, че след като бил ухапан от кучето ищецът се хванал за крака, хванал се за оградата и тръгнал към спешното да му направят инжекция. Д. заявява, че с ищеца се виждат често, защото и двамата работят в *****, като след ухапването, го видял и му казал, че бил превързан. Свидетелят заявява, че горе-долу месец, месец и нещо ищецът не стъпвал добре с крака. По отношение на кучета сочи, че те са глутница и са безстопанствени, нямат каишки, постоянно стоят там и хапят преминаващите. Заявява, че кучетата са там, защото ги хранят.

Въз основа на тези писмени и гласни доказателства, съдът намира, че по категоричен начин по делото се доказа реализирането на инцидента по описания в исковата молба начин, довел до процесната травма на ищеца, която му е причинила сочените неимуществени вреди, а именно, че ***** около 09:00 часа, до оградата на ***** Кърджали, в посока кв. „*****, бил ухапан по левия крак в областта на предно-външната повърхност на лявата подбедрица от безстопанствено куче в резултат, на което получил разкъсно-контузна дъговидна рана с цепковидна форма по предно-външната повърхност на лявата подбедрица в горната й трета с фино неравни ръбове, тъмночервено дъно, дължина 1,5 см. и дъга отворена надясно довела до разстройството на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК. Така описаното увреждане се оспорва формално от ответника, но се доказа по категоричен начин от събраните и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства. Причинено е било разстройство на здравето на ищеца, без опасност за живота, предизвикващо болки и страдания. Същото по гореизложените причини е в пряка причинна връзка от неупражнения ефективен надзор на ответната община по ограничаването и контрола на популацията на безстопанствените кучета на територията на град Кърджали.

Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответната община за противоправното й бездействие, доколкото на нея именно е възложено от закона задължението за надзор над безстопанствените кучета. В глава 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е животните да не се разхождат свободно в населените места, тъй като могат да бъдат заплаха за живота и здравето на хората. Съгласно чл. 47 ал. 1, вр. чл. 41 ал.1 – 4 от ЗЗЖ общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.

Анализът на цитираната законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти или временни приюти, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл. 47 ал. 3 изр. 1 пр.посл. от ЗЗЖ. В чл. 47 ал. 3 изр. 2 пр.първо от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки, те следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки - дали чрез настаняване в приюти, временни приюти или чрез връщане по места. В този смисъл е и нормата на чл. 50 т. 2 от същия закон, изрично предвиждаща задължение на общината, да взема мерки за 3 предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В случая ответникът прави възражение, че общината е положила дължимата грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета на територята на общината, както ангажира доказателства за това, да е изпълнил нормативните си задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета към датата на процесния инцидент. Въпреки тези възражения и представените писмени доказателства, съдът намира, че община Кърджали не е осъществила задълженията си по ЗЗЖ по отношение на кучетата в района на ******.

Следва да бъде посочено, че ангажиментите на общината по отношение на болници, училища, детски гради и автогари др. сгради с обществено предназначение, посещавани от много хора, следва да бъдат приоритет по отношение на борбата с популацията на безстопанствени кучета и задълженията им вменени със ЗЗЖ. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел А.А., който работи в ***** и залавя безстопанствени кучета, относно механизма на залавяне на едно куче, закарването му в приюта, където се преглежда от ветеринарен лекар, след което се обезпаразитява, кастрира се, престоява известно време и се връща на местозалавянето или в близък район.

Съдът следва да посочи, че поведението на природозащитници, които осиновяват кучета от временния приют и след това отново ги пускат в градска среда, както и поведението на жители на града, който не дават на служителите на ***** да залавят безстопанствени кучета за неотносимо към задължение на общината да взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно нормата на чл. 50 т. 2 от ЗЗЖ.

Отделно от това, тези обществени отношения могат и е редно да се регулират с приети по съответния ред подзаконови нормативни актове от общината, поради което не могат да служат като извинителна причина за неизпълнение на вменени със закон права и задължения по ЗЗЖ, рефлектиращи върху телесния интегритет и спокойствие на жителите и гостите на града.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за доказан по основание. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. С оглед установеното по делото, съобразявайки механизма на ухапването, а именно нападнат от глутница кучета, без да има индиции, признаци или очаквания за това, и на разпитания свидетел на ухапването Г.К.Д., следва да се приеме, че болки и страдания със значителен интензитет ищецът е изпитвал непосредствено след ухапването, както и няколко седмици след това предвид мястото на ухапване. Болки с по-нисък (затихващ) интензитет би могло да се приеме, че ищецът е изпитвал в продължителен период от време около месец и половина. Съдът взема предвид още болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането от страна на 4 ищеца – неочаквано и непредизвикано ухапване от агресивно безстопанствено куче в градска среда, в района на ******, в светлата част на денонощието, причинили му освен болки и неудобства от засягането на телесния му интегритет на публично и оживено място, така също и предизвикания непосредствен страх от настъпването и на по-сериозни увреждания от непредвидимите действия на безстопанственото куче, безспорното има негативно отражение върху психиката му в личен и социален план. При тези данни за естеството на увреждането, за възстановителния период, останалия козметичен дефект, както и съобразявайки възрастта на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от нея вследствие увреждането от ухапването от безстопанствено куче е в размер на 2500 евро, върху която сума следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на увреждането (датата на ухапване от безстопанствено куче) – ***** до окончателното изплащане. Съдът намира, че за задължението на ответника за обезвреда на настъпили вреди от ухапване от безстопанствено куче са приложими общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а именно - ответникът, дължащ обезщетение за вреди и изпада в забава от настъпване на увреждането, т.е. началният момент, от който следва да се присъди законната лихва е датата на ухапване от безстопанствено куче – ***** По разноските: