Определение № 22005 от 06.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22005 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20241100512511 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба от Д. Ц. С. срещу определение № 35021/30.08.2024г., постановено по гр.дело № 51005/2022г. по описа на СРС, 165 състав, с което е прекратено производството по делото и ищецът е осъден да заплати в полза на ответника направените от него деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, доколкото необосновано е прието, че исковата молба е нередовна, неясна и че съществува специален ред за изменение на пенсията, а иска е недопустим, като се сочи, че тези основания са били разгледани при предходното прекратяване на делото, с оглед постановеното определение по ч.гр.д.№ 12383/2022г. по описа на СГС. Твърди се, че първоинстанционният съд не е давал указания на ищеца да уточни как е формирал претенцията си, като се сочи, че с няколко молби ищецът е направил нужните уточнения. Излага се, че ищецът не претендира увеличение на отпуснатата му пенсия, поради което и редът по чл.98 от КСО е неприложим, като районният съд не е съобразил, че ищецът е уточнил, че с приемането на разпоредбата на чл.9 ал.3 т.2 от КСО е бил увреден, доколкото след влизане в сила на съдебното решение, с което той е бил възстановен на заеманата длъжност, не е могъл да бъде осигуряван на база възнаграждението, което би получавал, ако не беше незаконно уволнен. Прави се искане да бъде отменено обжалваното определение, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като взе предвид твърденията в жалбата и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че същата се явява процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното:

За да прекрати производството по делото с обжалваното определение № 35021/30.08.2024г., постановено по гр.дело № 51005/2022г. по описа на СРС, 165 състав, районният съд е приел, че Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите от нарушение на правото на Европейския съюз – чл.4 пар.3 от ДЕС, поради което надлежен ответник е не посочения от ищеца, а Народното събрание, приел закона, противоречащ на правото на ЕС.

Районният съд е посочил, че въпреки даваните указания, исковата претенция е останала неясна и че предмета на спора е неопределяем, както и че има специален ред за отпускане и 1 изменение на пенсията и гражданският съд не разполага с възможността, предвид липсата на данни за осигурителните права на ищеца, да изчислява размера на дължимата му се пенсия.

Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното прекратително определение е неправилно, по следните съображения:

С определение № 12754/12.12.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 12383/2022г. на СГС е отменено предходно прекратително определение, постановено по същото дело и то е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С разпореждане от 12.01.2023г. районният съд е разпоредил на ищеца да се връчи препис от посоченото по-горе определение на СГС и му е указал да уточни исковата молба, като ищецът е депозирал уточнение с вх.№ 35379/08.02.2023г., в което е уточнил, че предявява иск по чл.2в от ЗОДОВ срещу Народното събрание на Република България за осъждане на ответника да му заплаща пожизнено и периодично сумата от 200лв. месечно, представляваща разликата в размера на пенсията, която получава и размера на пенсията, която би получил, ако бяха внесени осигурителни вноски върху размера на възнаграждението, което би получил за периода на незаконното му уволнение до възстановяването му на работа, посочвайки, че с приемането на чл.9 ал.3 т.2 от КСО се нарушава основната свобода на установяване и предоставяне на услуги, които произтичат от чл.26, чл.49-55 и чл.56-62 от ДФЕС, като в условията на евентуалност ищецът твърди, че претърпяната вреда е вследствие на отграничаване на отговорността на държавата за признатото незаконно уволнени, като липсва формулиран петитум на евентуален иск..

Въпреки направеното уточнение с разпореждане от 14.02.2023г. районният съд е оставил производството по делото без движение и е дал допълнителни указания на ищеца, съобразно указанията, дадени в определението на СГС, като е постъпило уточнение вх.№ 60724/06.03.2023г. с представено доказателство за внесена държавна такса от 10лв., а впоследствие е постъпило уточнение вх.№ 217041/31.07.2023г., като са посочени и други норми от правото на ЕС – чл.107 от ДФЕС и чл.34 от Хартата на основните права на ЕС на социална сигурност, принципите на ефективност на правото на ЕС, чл.1 от Първия протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл.12 от Европейската социална харта.

С разпореждане № 96533/04.08.2023г. районния съд е разпоредил изпращането на препис от исковата молба и уточняващите молби на Държавата, представлявана от министъра на финансите, като в отговора на исковата молба ответникът е поискал производството по делото да бъде прекратено, доколкото надлежен ответник е Народното събрание, което е и сторено с обжалваното определение.

Настоящият въззивен състав намира, че постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, доколкото ищецът веднага след отмяната на предходното прекратително определение е уточнил исковата си претенция, а именно, че предявява иск срещу Народното събрание на Република България с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер от по 200лв. месечно пожизнено, представляваща разликата в размер на пенсията, която получава и размера на пенсията, която би получил, ако бяха внесени осигурителни вноски върху размера на възнаграждението, което би получил за периода на незаконното му уволнение до възстановяването му на работа, сочейки, че с приемането на чл.9 ал.3 т.2 от КСО се нарушава основната свобода на установяване и предоставяне на услуги, които произтичат от чл.26, чл.49-55, чл.56-62 и чл.107 от ДФЕС и чл.34 от Хартата на основните права на ЕС на социална сигурност, принципите на ефективност на правото на ЕС, чл.1 от Първия протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл.12 от Европейската 2 социална харта. От горното се налага извода, че съобразно изложените от ищеца фактически твърдения в исковата молба, като ответник по делото е следвало да бъде конституирано Народното събрание на Република България, като именно на него е следвало да се изпратят преписи от исковата и уточняващите молби, а не да се прекратява изцяло първоинстанционното дело.

Предвид изложеното, съдът намира, че определението, с което е прекратено производството по първоинстанционното дело, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с конституирането на надлежния ответник и администриране на съдебните книжа, а ако съдът счита, че е сезиран и с евентуален иск, петитум на какъвто към момента не е формулиран – да даде съответните указания на ищеца за уточняване на евентуалната искова претенция, каквато не е заявявана първоначално.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 35021/30.08.2024г., постановено по гр.дело № 51005/2022г. по описа на СРС, 165 състав и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на указанията на въззивния съд, дадени в мотивите към настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3