Решение № 389 от 07.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Бургас, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120204113 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. П. С., ЕГН **********, чрез адв. В. А. от БАК, срещу Наказателно постановление № 23-3388-000010/01.02.2023 г., издадено от началник на сектор в 05 РУ - Бургас към ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба от 200 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. В. А. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят В. П. С. е правоспособен водач от 1996 г. и с валидност на СУМПС до 20.12.2026 г. Видно от справката му за нарушител/водач (л. 43-49), същият е наказван многократно за административни нарушения на правилата за движение по пътищата (с 15 влезли в сила НП и 8 влезли в сила ЕФ).

С присъда от 13.09.2021 г., постановена по НОХД № 520/2020 г. по описа на РС 1 Несебър, влязла в сила на 16.03.2022 г. (л. 80-81), жалбоподателят е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години с изпитателен срок от пет години, както и на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 13.09.2021 г. (л. 70-79) В. П. С. е бил редовно призован и е присъствал лично на обявяване на присъдата с която е бил лишен от правоуправление. Присъдата е била обжалвана и потвърдена с решение от 16.03.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по ВНОХД № 30/2022 г. (л. 88-93). Съобщението за потвърждаване на присъдата, с която е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, е получено лично от жалбоподателя В. П. С. на 23.03.2022 г. (л. 94), т.е. считано от тази дата той е имал знанието, че е лишен от право да управлява МПС за период от две години.

Видно от приобщената по делото докладна записка и подадената от жалбоподателя декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване българските лични документи (л. 2526), същият на 08.07.2022 г. се е явил лично в сградата на РУ – Поморие, където е бил уведомен от полицейския служител Г.. Д..., че има влязла в сила присъда с която му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и е длъжен да предаде свидетелството си за управление на МПС. Жалбоподателят не предал СУМПС, тъй като сега не се намирало в него.

На 19.01.2023 г., около 17:55 ч., в гр. Бургас, на бул. Д.. Д..., в посока ул. Н... П..., жалбоподателят В. С. управлявал лек автомобил А... с рег. № А ..... Свидетелката Ж. К. и колегата й Г.. Д... - служители на 05 РУ - Бургас, спрели автомобила за проверка и установили, че водачът не носи СУМПС и управлява автомобила след като е бил лишен по съдебен ред (НОХД № 520/2020 г.) от право да управлява МПС.

На 19.01.2023 г., св. Ж. К. съставила на жалбоподателя акт за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и протокол за предупреждение да предаде СУМПС в полицията.

На 01.02.2023 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.

На 09.11.2023 г. свидетелството за управление на МПС е било предадено в полицията с надлежен протокол (л. 68 - 69).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Показанията на актосъставителя, изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

2

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 10.11.2025 г., а жалбата подадена на 21.11.2025 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената правна норма и наказанието е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

В случая се касае за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, регламентиращ задължение за водачите да притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За нарушение на посочената норма, в случая, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (изм., бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) предвижда глоба от 100 до 300 лв.

Осъществяването на горното нарушение се установява по безспорен начин от наличните по делото писмени и гласни доказателства. При извършване на проверката от служителите на МВР е констатирано, че жалбоподателят действително е управлявал въпросното МПС след като е бил лишен по съдебен ред по НОХД № 520/2020 г. на БРС, от право да управлява МПС, за което обстоятелство той е имал знание, считано още от 23.03.2022 г., с получаване на съобщението, че присъдата е потвърдена от Окръжен съд Бургас. В случай се явява ирелевантно обстоятелството, че СУМПС не е било предадено в полицията, тъй като фактическото му предаване не е елемент от състава на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Важното в случая, е, че жалбоподателят е имал знанието, че има наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и въпреки това той е управлявал МПС. Поради изложеното настоящият съдебен състав не споделя възражението на защитата.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което се явява и субект на вмененото му във вина нарушение. В същото време, осъществяването на изпълнителното деяние се установява и от 3 разпита на актосъставителя, който заяви пред съда, че жалбоподателят е бил лишен по съдебен от правоуправление. Последното обстоятелство се установява и от писмените доказателства по делото. С това си поведение той безспорно е нарушил закона.

При правилно определена правна квалификация на извършеното нарушение, наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно глоба от 200 лв. Настоящият съдебен състав напълно споделя становището на АНО за определяне на наказанието в този размер, и това е така, защото степента на обществена опасност на дееца е завишена. Oт данните по делото се установява, че жалбоподателят е извършвал и предходни нарушения по ЗДвП, което обстоятелство съдът приема като отегчаващо отговорността му. От това се налага несъмнения извод, че същият пренебрегва и незачита нормативните правила за движение по пътищата и продължава да извършва нарушения. Съдът приема, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Последното мотивира извода за законосъобразност на обжалваното НП и в неговата санкционна част, която не противоречи на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

Нарушението, за които жалбоподателят е бил санкциониран, не е маловажно и не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в случая е неприложима, защото, от една страна, нарушението е формално и въпросът за липса или незначителност на вредните последици не може да бъде обсъждан. От друга страна, нарушението не се отличава с явно незначителна степен на обществена опасност или с липса на такава. В случая, с оглед завишената обществена опасност на нарушителя, който системно извършва нарушения на правилата за движение по пътищата и очевидно налаганите спрямо него наказания не са изиграли своята превантивна функция, нарушението определено не може да се квалифицира като "маловажно".

Предвид горепосоченото, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, разноски принципно се следват в полза на АНО, но доколкото същият не е претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-3388-000010/01.02.2023 г., издадено от началник на сектор в 05 РУ - Бургас към ОД на МВР - Бургас, с което на 4 жалбоподателя В. П. С., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба от 200 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5