Решение № 1994 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1994 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330205629 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2300328/28.08.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на „КДТ – 2020“ ЕООД, ЕИК 206310602, със седалище и адрес на управление ** за нарушение на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.

Жалбоподателят „КДТ – 2020“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ангелов, моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата, които се поддържат от процесуалният представител и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, редовно призована, се представлява от ст. юриск. М. Ш., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.04.2023 г. около 14:45 часа била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик в обект „Роял гардън” - строително монтажни работи „Комплекс от многофамилни 1 жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи“, намиращ се в УПИ I - 514.279, в кв. 8 по плана на ж.к. „Отдих и култура“, гр.Пловдив.

По време на проверката в обекта бил заварен да работи като зидаромазач лицето М.С.Е., ЕГН с ЕГН **********. На последния проверяващите връчили декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която лицето собственоръчно вписало, след което и се подписал, че че работи за „КДТ 2020“ „от днес 24.04.2023“, на длъжност „зидар/общ работник“, работно време от 08:00 – 15:30 часа“, почивни дни „2 дни“, почивки в работния ден „12:00-13:00ч.“, трудово възнаграждение „9 лв. на квадрат/ седмица 300-350 лв.“, както и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

На 05.05.2023 г. при преглед на документацията в ДИТ - Пазарджик, изискана с призовка изх.№ 23033035/24.04.2023 г., било установено, че представеният трудов договор № 33/24.04.2023 г., сключен със завареното да работи лице бил регистриран в ТД на НАП на 25.04.2023 г. със справка изх.№ 16388233054268/25.04.2023 г. в 21:07:05 т.е. след извършената проверка.

Въз основа на горните констатаци св. А. Н. Г. съставила срещу „КДТ – 2020“ ЕООД АУАН с бл. № 13-2300328/30.05.2023г. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, а въз основа на него било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитана актосъставителят А. Н. Г. - ** в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, която поддържа съставения от нея акт. В допълнение сочи, че при извършена проверка на процесната дата и място, установили служителя М.С.Е., който работил за дружеството-жалбоподател от същия ден, като заявил, че няма трудов договор и уведомление и че не е получавал такива документи. Също така, впоследствие, бил представен трудов договор с датата на извършената проверка, както и справка за регистрирането на същия договор от следваща дата.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител, тъй като показанията й са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства - протокол за извършена проверка ПР 2315104/30.05.2023 г., заверено копие на трудов договор № 33/24.04.2023 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 16388233054268/25.04.2023 г., заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022 г., заверено копие на Заповед № 30450/20.04.2023 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че 2 жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушението по 63, ал.2 от КТ, за което е ангажирана неговата отговорност.

Съгласно чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.

1

Съгласно ал. 1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

По несъмнен и категоричен начин е установено, че М.Е., на 24.04.2023г. е бил допуснат да работи в дружеството-жалбоподател, без да му е бил връчен трудов договор и без да му е било връчено регистрирано уведомление от ТД на НАП. От справка с изх. № 16388233054268/ 25.04.2023г. за приети и отхвърлени уведомления от НАП, се установява, че договорът сключен с М.Е. е бил регистриран в НАП след извършената проверка - на 25.04.2023г., което от своя страна налага единственият възможен извод, че М.Е. е работил на 24.04.2023г., съответно е бил допуснат до работа, като не му е било връчено копие от трудов договор и не му е било връчено уведомлението регистрирано в ТД на НАП. Няма как трудовият договор да е регистриран в ТД на НАП в деня следващ проверката, а в същото време да се приеме, че такъв заедно с уведомление е било връчено на работника в предходен момент.

В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. С особено доказателствено значение е и декларацията на М.Е., в която той лично е посочил, че работи в проверявания обект и че не е получил заверено уведомление. В случаите, когато декларациите съдържат изявления за неизгодни за работодателя факти, те представляват извънсъдебно признание за допуснатите нарушения и се ползват с материална обвързваща съда доказателствена сила, до оборването им с други годни доказателства и доказателствени средства. В тази връзка презумптивна доказателствена сила на АУАН по чл. 416, ал.1 КТ не бе разколебана. Всичко това води до обоснованият извод на съда, че М.Е. е бил допусната до работа преди да му бъде връчено уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ и копие от трудов договор.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, доколкото са налице и трите кумулативноизискуеми предпоставки за това: 1. сключен трудов договор с работника; 2. реално допускане на работника до работа; 3. липса на връчено уведомление по чл. 62, ал.3 КТ на работника към момента на допускане до работа. Приложена е и коректната санкционна норма - чл.

3

414, ал.3 КТ.

Нарушението е било описано по ясен начин - посочено е, че по време на проверката е заварено лице, което работи като е допуснато до работа без да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Посочени са доказателствата, въз основа на които е прието, че нарушението е извършено, датата на извършване на нарушението, датата на установяването му.

Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Тук следва да се посочи, че поставянето на изисквания от ЗАНН за съдържание на АУАН и НП не е самоцел. То има за цел да гарантира правото на санкционираното лице, като по-слаба по правило страна в това производство, да разбере какво нарушение се твърди да е извършило. Ето защо и преценката дали е налице нарушение следва да се извърши именно през призмата на това дали санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е извършило. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на конкретния въпрос в случая е положителен, тъй като самият управител е представил впоследствие трудов договор със същото лице, а самото нарушение не се оспорва по същество, поради което и това възражение не се сподели от настоящия съдебен състав.

Не са налице основания за приложение и на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава, в сравнение с останалите нарушения от същия вид. В случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно и по смисъла на чл. 415в КТ, тъй като в чл. 415в, ал.2 КТ са посочени случаите, които никога не са маловажни, какъвто е и настоящият. В този смисъл е и преобладаващата практика на административен съд Пловдив- Решение № 631 от 29.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 423/2021 г., Решение № 1045 от 21.05.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 605/2021 г.

На жалбоподателя е наложена санкция в минимален размер. Правилно е приложен материалният закон и санкционната разпоредба. Наложената санкция е в минимален размер и е в съответствие с правилата за определяне на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН.

Предвид гореизложено, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 13-2300328/28.08.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на „КДТ – 2020“ ЕООД, ЕИК 206310602, със седалище и адрес на управление ** за нарушение на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, 4 ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че в полза на ДИТ-Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По горепосочените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2300328/28.08.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на „КДТ – 2020“ ЕООД, ЕИК 206310602, със седалище и адрес на управление ** за нарушение на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА „КДТ-2020“ ЕООД, седалище и адрес на управление **, ЕИК 206310602 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5