Определение № 487 от 03.11.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Смолян, 03.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500596 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 364/18.09.2025 г. по гр. д. № 42/2025 г., РС - М. е оставил без уважение молба на "А. С. В." ЕАД за изменение на решение № 117/23.07.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК в частта относно разноските. Със същата било поискано намаляване на присъденото в полза на адв. Р. Д. адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 150 лв., без вкл. ДДС.

Недоволно от постановеното определение, е останало дружеството частен жалбоподател "А. С. В." ЕАД, което чрез процесуалният си представител юрисконсулт А. П. го обжалва пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се поддържа становището, че основното производство – свързано с разглеждане на отрицателен установителен иск, се характеризира с ниска правна и фактическа сложност, което обуславя присъждане на адвокатски хонорар спрямо процесуалния представител на ищцата в намален размер. Излагат се съображения, че по естеството на спора е налице многобройна и константна съдебна практика, което е аргумент за ниска правна сложност на казуса. Цитирано е Решение на СЕС от 25.01.2024г. по Дело С-438/22 по преюдициално запитване на СРС, според което се приема, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фиксирайки размер на възнаграждението, ограничава свободата на конкуренцията, поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски. В тази връзка, от настоящата инстанция се търси отмяна на Определение № 364 от 18.09.2025 г. и постановяване на ново, 1 с което да се измени присъденото по делото адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗАдв. по предявения иск за недействителност на договор за потребителски кредит, като същото бъде намалено от 400,00 лв. с вкл. ДДС на 150,00 лв. с вкл. ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат Д., с който се оспорва основателността на частната жалба, като се поддържат предходно изложени от страната аргументи.

Смолянският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК с оглед подаването й чрез куриерска услуга на 06.10.2025 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. От приложеното гр. д. № 42/2024 г. по описа на РС - М. се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 117/23.07.2025г., с което е прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона договор за потребителски кредит № 2010341/10.04.2019 г. сключен между Ю.

П. и "К." ЕАД, вземането по който е прехвърлено чрез цесия на "А. С. В.та" ЕАД. Със същото решение „А. С. В.“ ЕАД е осъдено да заплати на Ю. П. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 139, 29 лева, както и да заплати на адв. Р. Д. от АК П., сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

За да остави без уважение молбата по реда на чл. 248 ГПК, РС - М. е приел, че определеното възнаграждение в полза на пълномощника в размер на 400 лв., не е прекомерно с оглед положения труд от адвоката и е съобразено с минимално предвидено адвокатско възнаграждение за искови производства с определен материален интерес. На това основание, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на Решение 117/23.07.2025 по гр.д. № 42/2025 г. РС – М., в частта относно присъдените разноски, като бъде намалено присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 150 лв., без вкл. ДДС.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба относно размера на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника за конкретното спорно производство между страните, като несъобразено с фактическата му и правна сложност. В конкретния случай релевантно е обстоятелството, че спрямо "А. С. В." ЕАД е разгледан и уважен един установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит между страните и изхода му обуславя отделно присъждане на разноски по този спор. При съобразяване на решението на СЕС 2 от 25.01.2024г. по дело C -438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗАдв., препращащи към Наредбата на ВАдв.С, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕС, поради което не е задължен да ги приложи, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При определяне на възнаграждението на адвокат, осъществил безплатна правна помощ по делото съдът следва да съобрази вида и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и определение № 50015/16.02.2024 г. по к. ч. т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о.

При съобразяване на материалния интерес от 3000 лева, обстоятелството, че са проведени две съдебни заседания, на които пълномощникът на ищцата не се е явявал, като е депозирал три писмени молби, делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, като по правния спор има обилна съдебна практика, поради което въззивният съд приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. отразява адекватно извършената от пълномощника на ищеца работа по предявения и уважен иск, като този размер на адвокатско възнаграждение е значително под минимума определен в наредбата.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 364/18.09.2025 г. по гр. д. № 42/2025 г. по описа на Районен съд – М..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Смолян, 03.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500596 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 364/18.09.2025 г. по гр. д. № 42/2025 г., РС - М. е оставил без уважение молба на "А. С. В." ЕАД за изменение на решение № 117/23.07.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК в частта относно разноските. Със същата било поискано намаляване на присъденото в полза на адв. Р. Д. адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 150 лв., без вкл. ДДС.

Недоволно от постановеното определение, е останало дружеството частен жалбоподател "А. С. В." ЕАД, което чрез процесуалният си представител юрисконсулт А. П. го обжалва пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се поддържа становището, че основното производство – свързано с разглеждане на отрицателен установителен иск, се характеризира с ниска правна и фактическа сложност, което обуславя присъждане на адвокатски хонорар спрямо процесуалния представител на ищцата в намален размер. Излагат се съображения, че по естеството на спора е налице многобройна и константна съдебна практика, което е аргумент за ниска правна сложност на казуса. Цитирано е Решение на СЕС от 25.01.2024г. по Дело С-438/22 по преюдициално запитване на СРС, според което се приема, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фиксирайки размер на възнаграждението, ограничава свободата на конкуренцията, поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски. В тази връзка, от настоящата инстанция се търси отмяна на Определение № 364 от 18.09.2025 г. и постановяване на ново, 1 с което да се измени присъденото по делото адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗАдв. по предявения иск за недействителност на договор за потребителски кредит, като същото бъде намалено от 400,00 лв. с вкл. ДДС на 150,00 лв. с вкл. ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат Д., с който се оспорва основателността на частната жалба, като се поддържат предходно изложени от страната аргументи.

Смолянският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК с оглед подаването й чрез куриерска услуга на 06.10.2025 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. От приложеното гр. д. № 42/2024 г. по описа на РС - М. се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 117/23.07.2025г., с което е прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона договор за потребителски кредит № 2010341/10.04.2019 г. сключен между Ю.

П. и "К." ЕАД, вземането по който е прехвърлено чрез цесия на "А. С. В.та" ЕАД. Със същото решение „А. С. В.“ ЕАД е осъдено да заплати на Ю. П. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 139, 29 лева, както и да заплати на адв. Р. Д. от АК П., сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

За да остави без уважение молбата по реда на чл. 248 ГПК, РС - М. е приел, че определеното възнаграждение в полза на пълномощника в размер на 400 лв., не е прекомерно с оглед положения труд от адвоката и е съобразено с минимално предвидено адвокатско възнаграждение за искови производства с определен материален интерес. На това основание, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на Решение 117/23.07.2025 по гр.д. № 42/2025 г. РС – М., в частта относно присъдените разноски, като бъде намалено присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 150 лв., без вкл. ДДС.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба относно размера на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника за конкретното спорно производство между страните, като несъобразено с фактическата му и правна сложност. В конкретния случай релевантно е обстоятелството, че спрямо "А. С. В." ЕАД е разгледан и уважен един установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит между страните и изхода му обуславя отделно присъждане на разноски по този спор. При съобразяване на решението на СЕС 2 от 25.01.2024г. по дело C -438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗАдв., препращащи към Наредбата на ВАдв.С, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕС, поради което не е задължен да ги приложи, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При определяне на възнаграждението на адвокат, осъществил безплатна правна помощ по делото съдът следва да съобрази вида и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и определение № 50015/16.02.2024 г. по к. ч. т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о.