Решение № 8641 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8641 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20231110104842 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, **,, представлявано от ** Д., чрез юрк. З., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника В. П. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, **, че същия дължи на ищеца сумата от 516,04 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, зстрахователна полица №**, със срок на валидност от 19.01.2016г. до 18.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.11.2020 г. до окончателното плащане на дължимото. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 22.06.2016 г., около 18ч., в гр. София, по алея без име, с посока от пицария „**“ в ** към бул. „**“, е реализирано ПТП с участието на МПС „**“, с рег.№ **, управлявано от ответника и МПС „**“, с рег.№ **. За събитието е съставен протокол за ПТП, в който е посочен за виновен В. П. В., който е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и му е съставен АУАН №**г.

Ищецът съобщава, че ответникът е застрахован при него по застраховка ГО с покритие на полицата в периода на ПТП-то. Във връзка с това се сочи, че в ЗК „**” АД е заведена щета от другия участник в ПТП-то, по която е заплатено обезщетение в размер на 504.30 лв.

В срока за писмен отговор, ответника, чрез назначения по делото особен предствител адв. Николов, е депозирал писмен отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и наличието на виновно поведение на водача и причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявеният иск. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.

1

Ответника, редовно призован, не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-автотехническа експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 55931/2020 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от 516,04 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, зстрахователна полица №**, със срок на валидност от 19.01.2016г. до 18.01.2017г., ведно със законна лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от 16.01.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

От представената като писмено доказателство застрахователна полица №**/19.01.2016г., е видно, че между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил **, с рег. №**, е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с валидност на полицата от 19.01.2016 г. до 18.01.2017 г.

От представения като писмено доказателство протокол за ПТП № **г., съставен от служител на от сектор „Пътна полиция“ при СДВР е видно, че на 22.06.2016 г. в района на гр. София, на алея (без име) от бул. „**“ към р-т „**“, на 50-60 м преди бул. „**“, МПС с рег. № **, собствено на ответника и управлявано от него, поради несъобразена скорост, реализира ПТП с паркиран в дясно автомобил с рег. №**, като на последния са нанесени материални щети-ожулена задна броня. На водача е съставен АУАН №**г., и поради отказ да бъде тестван за наличието на алкохол в кръвта, му е издаден е талон за медицинско изследване, с което е уведомен, че следва да се яви за изследване до 22,15 ч. на същата дата в МБАЛ „**“. Съгласно Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, на 22.06.2016г. в 23.00ч. на ответника е взета кръвна проба, като е установено 0,3 промила алкохол. На ответника е издадено НП №**г., с което му е наложена глоба в размер на 20 лв.

Във връзка с настъпилите щети по л.а. с рег. № №**, собственика му е подал до „Групама Застраховане“ ЕАД, уведомление за щети по имуществена застраховка „Каско“, за което е образувана преписка по щета №**. От страна на застрахователното дружество са съставени опис на претенция, рекапитулация по щета, приемо-предавателен протокол,.

Ремонта е извършен в оторизиран сервиз, за което е заплатено сумата от 504,30 лв., съгласно фактура №**г.,

С регресна покана до ответника, „Групама Застраховане“ ЕАД е предявило претенция от 516,06 лв. с вкл. ликвидационни разходи от 11,74. Сумата е заплатена с платежно нареждане от 05.05.2017г.

По делото е допуснат и разпитан в качеството на свидетел П. Д. Г., който посочва, че управлявал л.а. „**“, който бил собственост на лизинговата компания. Малко преди да пристигне в заведението, към което отивал, една кола, идваща отпред го ударила. Шофьорът на другия автомобил, не преценил разстоянието и закачил леко, странично от дясно, автомобила на свидетеля. Щетите били върху заден, десен калник. Другия автомобил идвал отсреща и тъй като имало много коли, които били паркирали от двете страни, свидетеля направил място, за да се разминат и другия автомобил го ударил в калника отзад, който е зад навигатора. Извикали КАТ и съставили протокол, защото другият шофьор бил видимо пиян.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към датата на събитието, 2 възлиза на 454,75 лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на 500, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП и е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Видно от протокол за ПТП № **г., на 22.06.2016 г., в 21.05 ч., е настъпило ПТП между лек автомобил **, с рег. № **, управляван от ответника и л.а. **, с рег. № **.

Установява се също така, от събраните по делото доказателства, че между ищеца, като застраховател и собственика на л.а. **, с рег. № **, е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на процесното ПТП. От събраните по делото доказателства (АНП, във вр. с протокол за ПТП № **г.), се установява, че ответника е отказал да се подложи на проверка за алкохол, като му е издаден талон за медицинско изследване и му е взета кръвна проба. Видно от протокола за медицинско изследване обаче, кръвната проба е взета 45 минути по-късно от указаното време, като не е спазена разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (действаща към 22.06.2016 г.). Предвид това, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, при която виновния водач виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

По делото се установи и причинна връзка между противоправно и виновно поведение на водача и настъпилия неблагоприятен имуществен резултат. Установява се от събраните по делото доказателства и обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 516,06 лв., която подлежи на възстановяване от ответника, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като същият е отказал да се подложи на проверка за алкохол и/или виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

С отговора на исковата молба, ответника е направил възражение за съпричиняване от страна на другия водач, което съдът намира за частично основателно. От събраните по делото доказателства, в частност показанията на св. Г., се установи, че управлявания от него автомобил не е бил паркиран, а двата автомобила са се разминавали, като св. Г. е „направил място, за да се разминат“, движел се е „леко“. Видно от схемата за настъпилото ПТП, която се потвърждава и от свидетеля, последния е бил от лявата страна на пътното платно, с което е нарушил разпоредбата на чл. 15 ЗДвП, а дори и да е бил в покой, същия е нарушил 94, ал.

3 ЗДвП, като не е паркирал/спрял автомобила възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а е бил от лявата страна на пътното платно.

Предвид гореизложеното, искът за следва да бъде уважен до размера от 387,03 лв.

(3/4), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен размер от 516,04 лв., искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.

Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 55931/2020 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде 3 осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 720 лв., от които сумата от 645 лв. за заплатени ДТ, депозити за САТЕ, особен представител и свидетел, а сумата от 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, **, че дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, **,, представлявано от ** Д., сумата от 387,03 лева (триста осемдесет и седем лева и 03 стотинки), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №**, със срок на валидност от 19.01.2016г. до 18.01.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.11.2020 г. до окончателното плащане на дължимото, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 55931/2020 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер, до пълния предявен размер от 516,04 лв.

ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, **, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „**” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, **, сумата от 720,00 лева (седемстотин и двадесет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 55931/2020 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело № 55931/2020 г. по описа на СРС.