Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1196 от 29.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1518/2022
Вид
Решение № 1196
Подписан
29.11.2022
В сила
29.11.2022
Състав
Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Кристиян Антониев Попов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.11, ал.1, т.4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.11, ал.1, т.4 и т.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.12, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.15 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.15, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.15, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.15, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.17, ал.5, т.2 и ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.17, ал.5, т.2 и ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.23, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.24, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.34, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.48 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.49 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.1-6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.1-6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.1-6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51, ал.1-6 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. Бургас, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100501518 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба н а А. В. гражданин на ***, БУЛСТАТ: *********, чрез процесуалния му представител адв.Нели Гюмова, против Решение № 107/27.06.2022 г. по гр.д.556/2021 г. по описа на РС Поморие, с което е отхвърлен искът на въззивника против Етажната собственост в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Поморие, с адрес: гр.Поморие, общ.Поморие, обл.Бургас, ***, к-с "Сънсет Ризорт", сграда "Бета", представлявана от Управителя на ЕС - "ПОМОРИЕ МЕНИДЖМЪНТ 2" ЕООД с ЕИК 203400119, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ***, за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, взети на проведеното на 22/23.06.2021 г. ОС на ЕС, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на ЕС сума в размер на 1300 лв за съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че обжалваното Решение е неправилно. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че нарушението на чл.16, ал.5 от ЗУЕС (тъй като в протокола не е спазено изискването за посочване на гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", а е посочен само процентът при гласуване на решенията от дневния ред) не води до незаконосъобразност на взетите решения на проведеното на 22/23.06.2021 г. ОС на ЕС в сграда "Бета" с идентификатор ***. Твърди се, че посочването на гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се" представлява задължителен реквизит на протокола от ОС на ЕС и неизпълнението на това изискване представлява нарушена императивна разпоредба на ЗУЕС, която влече незаконосъобразност на провеждане на процедурата при вземане на решения.

По отношение на решението по т.3 от дневния ред се твърди, че са неправилни изводите на съда, че то не е незаконосъобразно, тъй като са нарушени разпоредбите на 1 чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС, чл.12, ал.1 от ЗУЕС, чл.23, ал.2 от ЗУЕС и чл.24, ал.5 от ЗУЕС, тъй като всички посочени разпоредби предвиждат бюджетът на ЕС да касае време от 1 година.

Твърди се, че с приемане на бюджет за 2 години ОС е нахвърлило своята компетентност и е упражнило правомощие, каквото не произтича от разпоредбата на чл.11 от ЗУЕС. На следващо място се оспорват като неправилни изводите на съда по отношение на решението по т.З от дневния ред и във връзка със структурата на бюджета. Сочи се, че в изявленията свързани с приемането на бюджета се твърди, че всички разходи са за управление и поддръжка на общите части, съответно съгласно чл.51, ал.1 от ЗУЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, а в приходната част ОС възприема едно предположение за брой ползватели на отделните самостоятелни обекти в сградата, съответстващо на вида на самостоятелния обект. Твърди се, че това решение на ОС изцяло противоречи на императивните норми на закона - приходната част е формирана, не от вноските на конкретен, действителен брой ползватели, а от предполагаем такъв. Твърди се, ч е по този начин е заобиколена законовата забрана за определяне на годишната вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части на сграда да зависи от площта на самостоятелния обект.

Твърди се, че липсата на правна възможност в производството по чл.40 от ЗУЕС съдът да проконтролира бюджета по целесъобразност, не изключва правото и задължението му в това производство да проконтролира структурата на бюджета за съответствие със закона и по-специално с чл.50, вр.чл.48 и чл.49 и чл.51 от ЗУЕС.

По отношение на решението по т. 4 от дневния ред, с което е прието ..годишна парична вноска за управление и поддръжка за 2021 г. и 2022 г. поотделно за всеки самостоятелен обект в сграда Бета, да е сумата посочена в приходната част на бюджета, се твърди, че е незаконосъобразно, тъй като съгласно Параграф 1, т.11 от ДР към ЗУЕС, разходите за управление и поддържане са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата, т.е.целта на разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС е еднакво уреждане на разпределянето на разходите за управление и поддръжка на сгради в режим на етажна собственост, съобразно реалното ползване на обектите, а в случая се определя дължима такса за управление и поддръжка поотделно за всеки самостоятелен обект, а не се разпределя поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Твърди се, че по този начин освен, че се нарушава разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, се препятства и възможността децата - ползватели да бъдат освободени от такса или от такава да бъдат освободени собственици, които са подали уведомление по 51, ал.2 или ал.3 от ЗУЕС. В този смисъл се твърди, че са неправилни изводите на съда, че взетото решение отговаря на изискванията на чл.51, ал.1 от ЗУЕС.

Твърди се, че неправилно съдът е приел, че съществува възможност някой да възрази срещу посочената в таблицата сума. Такова решение не е взето на проведеното ОС и не е предоставен механизъм, по който ползвателите да заявяват че са по-малко или повече от предварително определения брой, или че ползвателите са деца, или че фактическото ползване ще е по-кратко от 30 дни.

Твърди се, че съдът на практика не се е произнесъл по конкретните решения, а по-скоро по изявленията на отделните страни по време на обсъждане на бюджета.

Претендира се въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Претендират се съдебно-деловодни разноски. Не са 2 ангажирани нови доказателства.

В срока по чл.263 ГПК против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия - етажните собственици на сграда Бета с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, с адрес: гр.Поморие, ***, к-с „Сънсет ризорт”, представлявани от управителя на Етажната собственост „Кондо Мениджмънт” ЕООД с ЕИК 206315706. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и обосновано. Оспорва се като неоснователно е възражението на ищеца за нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Твърди се, че съгласно чл.16 от ЗУЕС, протоколът от проведеното ОС е бил изготвен в посочения в закона 7-мо дневен срок от провеждането му, с посоченото в закона съдържание и съответно обявен по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Твърди се, че протоколът съдържа всички изискуеми съгласно чл.16, ал.5 от ЗУЕС реквизити. Твърди се, че законът не поставя изискване нито в самия протокол, нито в отделен документ да се съдържа изброяване както на етажните собственици, които са били съгласни с предложените решения и съответно са ги подкрепили с гласа си, така и на етажните собственици, гласували против решенията, удостоверени с протокола, а въззивникът нито е ангажирал доказателства, нито твърди, че решенията не са взети с мнозинство, още повече, че в случая за нито едно от решенията на ОС на ЕС не се изисква квалифицирано мнозинство за приемането им.

Оспорва се възражението, че приетият бюджет бил незаконосъобразен поради нарушения на материално- правни норми в ЗУЕС. Твърди се, че единственото законово изискване при приемане на бюджета на ЕС, съгласно чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС е същият да включва приходна и разходна част, което в случая е налице. Твърди се, че разходите по пера са детайлно изброени и са съобразени със спецификите на комплекса, а именно, че същият е със сезонен характер, че същият се използва за почивка и отдих, а не само за живеене, че комплекса и в частност голяма част от апартаментите се отдават под наем на туристи с ваканционна цел. Сочи се, че въз основа на така заложените разходи са определени и приходите в годишния бюджет.

Твърди се, че са неоснователни аргументите, че бюджетът е незаконосъобразен, защото е приет за две години. Сочи се, че така предложеният бюджет е годишен бюджет, включва предвидени приходи и разходи за една календарна година, а посочването, че същият се отнася за 2021 г. и 2022 г. е но аналогия на нормата на чл.34, ал.1 от ЗУЕС, според която управителят може да се избира до две години и е прието предвид извънредната обстановка в цял свят, наложена поради световната пандемия. Сочи се, че дори да се приеме, че бюджетът следва да касае една календарна година, то това не рефлектира върху неговата незаконосъобразност.

Твърди се, че размерът на бюджета в приходната и разходната му част, неговото разпределение по пера, целевото предназначение на разходите и пр., е въпрос по целесъобразност, и тази преценка е от компетентността на Общото събрание. Сочи се, че преценката за законосъобразност по чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС е във връзка с правомощието на ОС да приема бюджет, чиято съставна част е както разходната част, така и приходната част.

На следващо място се твърди, че е неоснователно възражението, че решението на ОС касаещо приемане на годишната парична вноска за управление и поддръжка за всеки един самостоятелен обект е незаконосъобразно, защото противоречало на чл.51 от ЗУЕС.

Твърди се, че ОС на ЕС е приело, че вноската за всеки собственик/обитател в сграда Бета е в размер на 700 лв, и само в приходната част на бюджета в табличен вид, е посочено, че таксата е за един ползвател - 700 лв, и е посочен е броя ползватели за съответния тип апартамент, съобразно опита и практиката в сградата и в комплекса, които установяват, че обикновено едно студио има 2-ма обитатели, апартамент с 1 спалня има 3-ма обитатели, апартамент с 2 спални има 4-ма обитатели, апартамент с 3 спални има 5-ма обитатели и апартамент с 4 спални има 6-ма обитатели.

3

Посочено е, че в случай, че някои от имотите се обитава от по-малко „ползватели“, то собственикът може да заяви изрично това обстоятелство на управителя за да се редуцира годишната му парична такса за поддръжка и управление.

Твърди се, че решението определяне на разходите за управление и поддръжка по отношение на обектите, които са свързани с достъп на външни лица в етажната собственост /ресторант, магазин, спа център, др./, е съобразено с нормата на чл.51, ал.5 от ЗУЕС и е прието с мнозинства от Общото събрание.

Сочи се, че при установяване законосъобразността на взетите решения на ОС на ЕС следва да се съобрази и спецификата на функционалното предназначение на сградата и комплекса - сградата се използват предимно с ваканционна цел - за отдих и туризъм, през летния сезон и е част от курортен комплекс, което води до редица особености във връзка с ползването на обектите в тях, броя на лицата, които обитават и ползват имотите, времето през годината и продължителността на ползване на обектите, които трябва да бъдат съобразени. Твърди се, че тези специфики на подобни сгради и комплекси не са съобразени от ЗУЕС и предвид тази непълнота в закона не само няма пречка, но и на основание чл.11, ал.1, т.4 и т.5 от ЗУЕС , общото събрание е длъжно да вземе решение за размера на паричните вноски и да приеме годишния бюджет.

Твърди се, че мотивите на първоинстанционния съд са правилни, обосновани и съобразени със закона. Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемия направените по делото разноски. Също няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното: