Решение № 7633 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7633 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20251110115021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 14,77 лева, представляваща недължимо платена в полза на ответника парична сума.

Ищецът твърди, че 12.03.2025 г. била издадена фактура № 0139152515 на стойност 14,77 лева по клиентски № 100552663, относно недвижим имот, представляващ ап. 26В, находящ се в адрес

Твърди се, че на 12.03.2025 г. в неизяснено мобилно приложение му е „изписано“ че дължи на дружеството ответник посочената сума.

В срока по чл. 131 ГПК от ответникът е постъпил отговор на исковата молба, с който счита исковата претенция за недопустима и неоснователна.

Твърди се, че процесната сума е възстановена на ответника ведно със законната лихва на 16.05.2025 г. (в хода на процеса). Във връзка с твърдението за плащане са представени – кредитно известие от 14.05.2025 г. с № 0140717346 по фактура № 0139152515, и служебна бележка от 14.05.2025 г.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 14,77 лева, представляваща недължимо платени сума по фактура № 0139152515/12.03.2025 г. по клиентски № 100552663, относно недвижим имот, представляващ ап. 26В, находящ се в адрес 1

Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;

Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

Настоящият съдебен състав е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че е налице издадена фактура № 0139152515/12.03.2025 г. за сумата от 14,77 лева по клиентски № 100552663, относно недвижим имот, представляващ ап. 26В, находящ се в адрес

Ответника в отговора на ИМ, посочва като правопогасяващото възражение, че сумата е била възстановена по индивидуалната партида на ищеца, ведно със законната лихва до 16.05.2025 г., като е издадена служебна бележка на ищеца, че не дължи процесната сума.

Съдът намира, че наведеното от ответната страна правопогасяващо възражение за връщане на исковата сума чрез нейното възстановяване по индивидуалната партида на ищеца, има характер на възражение за прихващане. По същество ответното дружество твърди, че процесната сума е възстановена по партидата на ищеца и занапред същата ще бъде използвана за погасване на нововъзникнали задължения на Б. Л. Т. към дружество – в тази насока е и ангажираната с писмения отговор служебна бележка, удостоверяваща отрицателна стойност на задълженията по клиентски номер 1005526633. Подобно прихващане съдът намира за недопустимо, доколкото същото касае бъдещи, хипотетични и невъзникнали към момента на приключване на устните състезания вземания на ответника.

Изложеното в този смисъл в ОИМ съдът цени като признание на страната, че фактически процесната сума не е била възстановена на ищеца, а единствено счетоводно е било отразено, че до достигане на задължения в размер на посочената в служебната бележка отрицателна сума няма да бъдат начислявани нови задължения на клиента. Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Прихващането изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо, достатъчно е то да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. В случая, ответникът не твърди да има свое насрещно вземане, 2 индивидуализирано по основание и размер, което да е ликвидно и изискуемо, поради което е наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение е изцяло неоснователно.

Съгласно нормата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, а в противен случай то е действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.

С оглед на изричния текст на закона, не може да се приеме, че извършено от ответника възстановяване на процесната сума по индивидуалната партида на клиента, чрез счетоводното й отразяване като отрицателна стойност, обективира действително изпълнение, защото ищецът, в качеството на кредитор на вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, не е изразявал съгласие за получаване на изпълнение по този начин. По делото липсват доказателства ищецът да е потвърдил изпълнение по този начин или да се е възползвал от него, поради което и соченият от ответник погасителен способ съдът счита, че не е породил погасителен ефект. Това е така, тъй като, в случай, че се зачете погасяване по сочения от ответника начин и искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се отхвърли, то при закриване на клиентския номер преди възникване на нови задължения, респ. липса на нововъзникнали задължения по него, ищецът не би могъл да получи реално изпълнение и не би имал средство за защита, тъй като спорът би бил разрешен със СПН.

Настоящият съдебен състав приема, че ищецът установи в условията на пълно и главно доказване елементите на правопораждащия спорното право фактически състав, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 450 лева, от които 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие; както и сумата 50 лева за ДТ.

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с правната и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА дружество, ЕИК *********, да заплати на Б. Л. Т., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 14,77 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща недължимо платена парична сума по фактура № 0139152515/12.03.2025 г., и клиентски № 100552663, относно недвижим имот, представляващ ап. 26В, находящ се в адрес, ведно със законната лихва от 14.03.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дружество ЕИК *********, да заплати на 3

Б. Л. Т., ЕГН **********, сумата от 450 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4