Решение № 919 от 01.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501928 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл. ХХ

ОБЖАЛВАНЕ. от ГПК,

ВЪЗЗИВНО

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 53709 от 06.06.2023г. подадена от В. Г. Г., К. Н. К. конституирани като ответници по реда на чл. 227 от ГПК, в качеството им на универсални правоприемници в правата първоначалната ответница В. К. Г., починала на 02.10.2022г., К. С.

М., В. А. Г., С. А. Г., В. М. Ч. и С. М. С., всички представлявани от адв. О. Д. срещу Решение № 2483 от 16.05.2023г., поправено с Решение № 2483 от 16.05.2023г. и двете постановени гр.д. № 20211100115317 по опис на СГС за 2021 г. с което е прието за установено, по отношение на ответниците (сега въззивни жалбаподаели) В. Г. Г., К. Н. К.,К. С. М., В. А. Г., С. А. Г., В. М. Ч. и С. М. С. (Ч.), че Е. Ц. П. е собственик на 2/3 (две трети) идеални части от поземлен имот с идентификатор *** – място с площ 2944 кв. метра в урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

***,

***,

***,

***,

1

***, ***, ***, идентичен с поземлен имот пл. № 806 по предходен кадастрален план, придобит възоснова на правна сделка – дарение, обективирана в нот. Акт № 85 от 13.07.1993 г. том LXXXX, нотариус Д. Т., Нотариална служба при Втори районен съд – гр.София.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност се поддържа оплакване за неговата неправилност и необоснованост. Въззивните жалбоподатели, които са и ответници в исковото производство обосновават оплакването, че съдът не е разгледал предявен от ищцата положителен установителен иск и макар, диспозитива на съдебния акт да признава ищцата за собственик, в мотивите си съдът е изложил само съображения за неоснователност на конкуриращото право на собственостземеделска реституция. Считат, че мотивите в съдебното решение са относими към друг вид иск, какъвто е отрицателния установителен иск.

Излагат, че съда не се е занимавал с главния въпрос – доказала ли е ищцата пълно и главно, посоченото от нея придобивно основание. Считат, че такова доказване не е проведено, поради което поддържат тезата, че предявения положителен установителен иск е следвало да бъде отхвърлен. В подкрепа на това оплакване - за необоснованост на решението, в жалбата се акцентира върху предпоставките за приложението на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ като се сочи, че замяната запазва действието си само ако е налице последваща разпоредителна сделка или при застрояване на дадения в замяна имот, а в противен случай, към който водят фактите по делото, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. В подкрепа на изложеното, въззивните жалбоподатели посочват съдебна практика на ВКС и чрез своя пр. представител поддържат тезата, че тя е без противоречива.

Поддържа се и оплакване за необоснованост на обжалваното решение поради това, че не е обсъдено заключението на вещото лице, по приетата като доказателство пред първата инстанция СТЕ в частта, в която то не намира, а само предполага идентичност между дадения в замяна и възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот и липсата на графични данни за предмета на замяната, съответно липса на доказана идентичност между имота предоставен в замяна и този който е дарен на ищцата. Акцентират върху факта, че съответствие между дадения в замяна и реституирания имот е намерено само по една граница– блок на ТКЗС, а тя като съвпадащ белег, недостатъчна за да обоснове идентичност, която пък е необходима за да е налице правен интерес 2 от предявения иск. Твърди се допуснато от съда съществено процесуално нарушение, чрез излизане извън рамките на възраженията за пороците на административното производство при осъществяване на косвения съдебен контрол на административните решения издадени по реда на ЗСПЗЗ и в нарушение на ТР № 9/07.11.2012г. по т.д.п№9/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Въззиваемата страна Е. Ц. П., ищца в исковото производство, представлявана от адв. Н. Т. от ВАК оспорва въззивната жалба като неоснователна. Относно оплакването за недопустимост на иска излага, че е неоснователно по съображения за наличие на правен интерес от предявения иск, изведен от твърдението, че доверителката му осъществява фактическа власт върху имота. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано.

Излага, че в предмета на делото е да бъдат изложени мотиви във връзка с конкуриращите права на собственост както е сторил първоинстнационния съд в обжалваното решение, защото те са били заявени в отговора на предявения иск, а постановения диспозитив е съответстващ на вида на търсената защита.

Счита, че решението е правилно и обосновано. Развити са доводи по същество на спора, както и такива за правилното приложение на материалния закон.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, приема въззивната жалба като процесуално допустима и съобразно правомощията си въззивен съд очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК приема, че решението е валидно.По въпроса за неговата допустимост в обжалваната част, оплакването, което се основава върху тезата, че съдът не е изложил мотиви по главния предмет на делото – установяване на фактите от фактическия състав на заявеното от ищцата придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС по предявен установителен иск за собственост, съдът приема следното:

Когато съдът не е изложил мотиви към решението си или е изложил такива само по възраженията на едната страна, то това решение може да е неправилно или да е необосновано, но не и недопустимо. Недопустимо е това решение, което излиза извън рамките на търсената защита, например за различен обект или за различно право или при липсата на правен интерес от търсената защита. Обжалваното решение действително не съдържа подробен анализ на хронологията на фактите относими към заявеното от ищцата придобивно основание (правна сделка – дарение), за разлика от подробния 3 анализ за липсата на конкуриращи права (реституция по реда на ЗСПЗЗ), заявени от ответниците в писмените отговори. Тази констатация на въззивния съд, която съответства и на оплакването във въззивната жалба, не прави решението недопустимо, а и като инстанция по същество, въззивния съд е длъжен да изложи мотиви към относимите по същество факти и права. По тези съображения, настоящият състав на САС приема, че обжалваното решение е допустимо, а оплакванията за недопустимост квалифицира като такива за неправилност на обжалваното решение.

Първоинстнационното исково производство е образувано възоснова на искова молба, подадена от Е. Ц. П., с която ищцата е предявила срещу ответниците /сега въззивни жалбоподатели/ положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124 от ГПК и цена на иска 94 863.20 лева, с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че тя е собственик на 2/3 ид. Части от недвижим имот, с идентификатор 681324.1006.238 с площ от 2944 кв. м. при граници по ККРК имоти с идентификатори

681324.1006.237, 681324.1006.253, 681324.1006.226,

681324.1006.1210, 681324.1006.239, 681324.1006.240, 681324.1006.1207,

681324.1006.241 и 681324.1006.1208 находящ се в *** /скица № 15-1039830 от 23.09.2021 г. издадена от СГКК/, за които имот твърди, че е идентичен с имот с пл. № 806 по предходен КП за същата местност, които ид. Части са и дарени през 1993г. и сделката има изискуемата от закона писмена форма на нотариален акт.

И м о т 681324.1006.238 е вписан по КРНИ със следните данни за собственост – 2/3 ид. Части като принадлежащи на Е. Ц. П. по нот. Акт 8581993 г.; по 1/16 ид.част за С. А. Г. и В. А. Г. по нот- акт№ 44/2003г.; 1/8 ид.

Част за К. С. М. по нот. Акт № 45/2003г.; по ¼ ид. Част за С. М. С. и В. М. Ч. по нот. Акт № 100/2004г.; ½ ид. Част за Ю. С. Г. по нот. Акт № 90/2003г.

Общото число на вписаните в регистъра собственици, надвишава единица, поради което и общата площ не съответства на вписаните притежания на права на собственост. Такова вписване в КРНИ е основание да се приеме, че е налице спор за материални права и всеки от изброените носители на ид. Число е активно легитимиран, да иска установяване на своето право, съответно да отговоря пасивно по искове или възражения останалите легитимиращи се като правни субекти с права на собственост по отношение на обекта на спорните права.

4

Заявеното от ищцата в исковата молба придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС е правна сделка – дарение, обективирано в нот. Акт № 85, том 90, нот.д. № 1880871/ 13.07.1993 г. Твърдението е, че с тази правна сделка е придобила 2/3 от площта на стар имот 806, който според ищцата е идентичен с имот с идентификатор 681324.1006.238. Ищцата е твърди и пред въззивната инстанция поддържа, че дарителката В. И. Т. е придобила целия имот чрез замяна извършена по реда на ЗТПС, за което съставен нот. Акт № 109 от 17.03.1967 г. , том IV, дело № 1012/1967 г. Държавен Нотариат при СРС.

Към момента на замяната, целия имот се е индивидуализирал като нива, находяща се в землището на село ***, местността „***“ с площ от 3 дка при съседи – Т. К., А. П., Г. М. Д. и блок на ТКЗС срещу дадена в замяна друга нива със същата площ в същата местност, която е била включена в блока на ТКЗС, но не е индивидуализирана по граници н нот. Акт № 109/1967г. Дадената в замяна нива, Т. придобила чрез делба на наследството на баща си и там тя била индивидуализирана по площ - 3 дка в местност „***“ и съседи – П. М., В., П. П. и Г. Т..

При сключване на сделката за дарение, дадения в замяна имот е индивидуализиран като имот с пл.№ 806 в кадастрален лист 569 към действащия към момента на замяната план и съседи - Т. К., А. П., Г. М. Д. и блок на ТКЗС.

За да обоснове правен интерес от предявения иск, ищцата е въвела фактическо твърдение, че ответниците като наследници на Ю. Г. се легитимират като собственици на част от процесния имот възоснова на проведена реституционна процедура по административен ред. Излага, че в незавършило реституционно производство не е бил съобразен факта, че се реституира имот, който е бил даден в замяна по реда на ЗТПС. За доказване на това фактическо твърдение и връзката му с ответниците, ищцата сочи наличието на решение № 8692 от 03.09.2003г. и решение № 8693 от 03.09.2003 г. на ОСГК – Овча купел гр. София и издаден възоснова на първото от тях титул за собственост – нот. Акт № 101, том VI, нот. Дело № 1001 от 16.12.2003 г. Нотариус Р.. Изложени са факти за правоприемство по отношение на част от ответниците. Заявен е още един факт от значение за допустимостта на предявения установителен иск - че ответниците не владеят възстановения им имот, а признанието за този факт, че е направено от праводателката на 5 ответницата В. К. Г. /заместена по реда на чл. 227 от ГПК/, която като ищца по гр.д. № 2139/2008 г. по опис на СРС е дала писмено изявление, че не е извършен въвод във владение. Друг факт, обосноваващ правния интерес от предявения положителен установителен иск е, че ответниците са се вписали в КККР като собственици на имота, 2/3 от който имот е претендираната за установяване собственост от ищцата и така пред СГКК е възникнал спор за материално право, който следва да се реши по общия гражданско правен ред.

Възоснова на тези фактически твърдения, първоинстнационния и настоящият въззивен съд, приемат, че иска е допустим, доколкото се твърди пълна идентичност между стар имот 806 дарен на ищцата и имот с идентификатор 981324.1006.238 и припокриване на площи с имот, който е бил обект на земеделска реституция 4861 по плана от 1950 г. , за който не е приключила реституционната процедура.

Ответниците в писмени отговори, подадени в срока и по реда на чл.

131 от ГПК оспорват предявения иск, като неоснователен. Оспорват твърдението на ищцата, че дадения в замяна имот е идентичен със спорната собственост /липса на идентичност между получения в замяна имот с имот 806 от предходния