Решение № 333 от 08.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900205 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на С. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в град ******, подадена първоначално пред Варненски районен съд, с която срещу „А. ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 200105327, със седалище гр. Варна, са предявени искове за сумата 31 810 лева, представляваща платено възнаграждение по договор № 7106 от 09.09.2022г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 253892 от 09.09.2022г. подлежаща на връщане поради отпадане на основанието за даването й предвид развалянето на договора от страна на възложителя, съответно за заплащане на сумата от 1 590,50 лева, представляваща договорена в чл.12.4 неустойка за забавено изпълнение, които вземания са придобити от ищеца по силата на договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.01.2024г., сключен с предходния кредитор – цедент Г. Л. Х., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2024г., до окончателното им плащане.

Като твърди, че поради допуснато от изпълнителя „А. Варна“ ЕООД неизпълнение на задължението му да изработи и достави възложения модулен контейнер в договорения между страните срок от 60 работни дни, считано от 09.09.2022г. (датата на дължимото авансово плащане), което задължение е следвало да бъде непременно изпълнено в уговорения срок до 1

09.12.2022г., ищецът сочи, че сключеният договор за изработка е бил развален от възложителя Г. Х. на основание чл.87, ал.2, предл.3 от Закона за задълженията и договорите с нотариална покана, връчена на изпълнителя на 24.01.2024г. Поради това за дружеството – изпълнител е възникнало задължение да върне получените по договора плащания на възложителя в общ размер на 31 810 лева както и да заплати уговорената в чл.12.4 неустойка за забавено изпълнение за периода на забавата от 09.12.2022г. (деня на изтичането на 60-дневния срок за изработката) до 24.01.2024г. (деня на връчването на изявлението за разваляне на договора) в максималния й предвиден в договора размер от 5% от стойността на договора, възлизащ на сумата от 1 590,50 лева, което той не е сторил в указания с нотариалната покана срок и начин. Активната си легитимация на кредитор ищецът основава на сключен на 29.01.2024г. с предходния кредитор Г. Л. Х. договор за прехвърляне на вземане (цесия).

Липсата на плащане на дължимите суми нито по посочената в уведомлението (нотариалната покана) банкова сметка на предишния кредитор Г. Х., нито по сметка на новия кредитор обуславяло правния интерес на ищеца - цесионер от предявяване на настоящите осъдителни искове. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разноски за производството.

В подадения отговор на исковата молба ответникът А. В.“ ЕООД, ЕИК 200105327, оспорва исковете по основание като счита, че не дължи връщане на платените по договора суми, тъй като договорът е бил изпълнен – възложеният контейнер е бил изработен в срок и доставен на възложителя по договора Г. Л. Х. на 15.02.2024г. на посочения от него адрес в град ******, като забавата в доставката е по желание и указание на самия възложител. В условие на евентуалност се оспорва надлежната легитимация на ищеца като кредитор като се твърди, че цесията не е съобщена надлежно на длъжника от предходния кредитор, поради което не е породила действия спрямо него - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С определение №5809/21.05.2024г. първоначално сезираният Варненски районен съд (гр.д. №1094/2024г.) е конституирал Г. Л. Х., ЕИК 200105327, като трето лице – помагач на страната на ответника „А. ВАРНА“ 2

ЕООД, ЕИК 200105327. В проведеното открито съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител заявява, че оспорва исковете като поддържа изцяло отговора на ответника.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявени са искове: 1) с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.87, ал.2, предл.3 и чл.88, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за връщане на дадени парични средства поради отпадането на основание за това; 2) с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за плащане на уговорена неустойка за забавено изпълнение и 3) с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на обезщетение за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на търсените с главните искове суми.

Между страните не е налице спор по основните факти и фактически положения. От събраните по делото доказателства са установява следната фактическа обстановка:

На 09.09.2022г. между Г. Л. Х., ЕГН **********, в качеството му на възложител, и ответното дружество „А. ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 200105327, в качеството му на изпълнител, е бил сключен договор № 7106/09.09.2022г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 253892/09.09.2022г., по силата на който ответното дружество се задължило да изработи и достави на възложителя един брой модулен контейнер с външни габаритни размери 600 на 700 см с двускатен покрив, състоящ се от 2 /два/ броя контейнери с външни габаритни размери 300 на 700 см с двускатен покрив, с конкретни характеристики и изисквания посочени подробно в чл.2 от договора.

Съгласно чл.11 от договора възложителят поел задължение да заплати на изпълнителя стойността за изработката в размер на 31 110 лева (с ДДС) и разходите за доставка на изработеното в размер на 700 лева. Договорено било плащането да се извърши на две вноски - авансова вноска по чл.8.1 от договора в размер на 15 905 лв. (с ДДС), платима в деня на сключването на договора, като изпълнителят е длъжен да издаде проформа-фактура, и окончателно плащане в размер на 15 905 лв. (с ДДС), платимо преди деня на експедицията на изработения модулен контейнер.

В чл.3 от договора е посочено, че изработката се дължи в срок от 60 3 работни дни, считано от деня на внасяне на авансовото плащане.

Установява се, че изпълнителят „А. Варна“ ЕООД е издал проформа фактура №30000004480 от 09.09.2022г. за дължимото авансово плащане в размер на 15 905 лв. (с ДДС). Плащането е излъчено от възложителя Г. Л. Х. с банков превод от 05.10.2022г., след което изпълнителят е издал и фактура №3000005778 от 05.10.2022г.

На 04.01.2023г. е издадена проформа фактура №3000004786, а на 05.01.2023г. е постъпило второто плащане от страна възложителя Х. в размер на 15 905 лв. (с ДДС), след което изпълнителят е издал и окончателна Фактура №3000006073 от 06.01.2023г.

Договорено е възложителят да заплати и разходите за доставка на изработеното до гр. ****** в размер на 700 лева (чл.11), като е договорено също така (в чл.8.2.) възложителят да осигури кран за разтоварване на изработения контейнер, при неговата доставка, по предварително посочен за това график от изпълнителя.

С пълномощно от 18.01.2024г. (с нотариална заверка на подпис) възложителят Г. Л. Х. е овластил за свой представител по договора за изработка ищеца С. К. С., ЕГН **********, в т.ч. както по изпълнението, така и по прекратяване действието на този договор.

На 19.01.2024г. пълномощникът С. С. изпратил на изпълнителя „А. Варна“ ЕООД нотариална покана (рег. №249, т.1, акт 15 по описа на нотариус рег. №116 в НК), в която, като се позовава на липсата на доставка на контейнера в рамките на договорения в чл.3 от договора за изработка от 09.09.2022г. 60-дневен срок, сочен като изтекъл на 09.12.2023г., е направил изявление за едностранно разваляне на договора и искане за връщане на платеното от възложителя възнаграждение за изработката. Това изявление, означено с основание чл.87, ал.2, хипотеза 3 от ЗЗД, е връчено на изпълнителя на 24.01.2024 год.

Провеждането впоследствие на среща между представител на дружеството – изпълнител „А. Варна“ ЕООД и ищеца С. С. не е спорно между страните, установява се и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. М. и Д. Й., като според последните ищецът е отправил искане да получи контейнера.

4

На 29.01.2024г. е сключен договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), с който възложителят Г. Л. Х. прехвърлил на пълномощника С. К. С. вземанията си от ответното дружество „А.

Варна“ ЕООД по разваления договор за изработка. Към исковата молба е представено уведомление, означено като изходящо от възложителя Г. Х., чрез пълномощника С. С. за извършената цесия, което уведомление не съдържа дата за неговото изпращане и съответно за получаване от изпълнителя като цедиран длъжник. Не се твърди и не се представят доказателства за упълномощаване на това трето лице за излъчване на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името и за сметка на цесионера.

С нотариално заверена декларация от 14.02.2024г. възложителят Г. Х. е оттеглил пълномощното от 18.01.2024г. и всички дадени с него представителни права на пълномощника С. С..

С пълномощно от същата дата с нотариална заверка на подписа Г. Х. е упълномощил своята майка М. Х.а да го представлява и извършва от негово име и за негова сметка всички действия по процесната изработка.

На 15.02.2024г. майката на възложителя, като негов пълномощник е подписала с изпълнителя „А. Варна“ ЕООД протокол за оглед на процесния контейнер като е изразено желание за извършване на доставката на същата дата на конкретно посочен в декларацията адрес в град ******.

С приемо-предавателен протокол и декларация от 15.02.2024г. пълномощникът М. Х.а е удостоверил доставката на контейнера и приемане на изработеното без забележки.

При така установените фактически положения, за да се произнесе по същество на спора, съдът съобрази следното:

Правната квалификация на обуславящото цесията, въз основа на която ищецът С. К. С., ЕГН **********, се легитимира като кредитор на ответника „А. ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 200105327, правоотношение е по чл.258 и сл. от ЗЗД.

С упълномощителната сделка от 18.01.2024г. възложителят по процесния договор изработка Г. Х. е обвързал упражняването на представителната власт с изискването за “най-добрата защита” на неговите 5 права и законни интереси. В случая в изявлението на пълномощника от 19.01.2024г. за отказ от изработката липсва посочване на релевантните за чл.262 от ЗЗД факти. Освен това, 60-дневния срок по чл.3 от договора се отнася до изработването на процесния контейнер и е неотносим към доставката на последния, която съгласно чл.8.2. от същия договор, се извършва по предварително определен от изпълнителя график. Следователно, смесването на дължимите от изпълнителя престации – да изработи контейнера и да го достави на възложителя, не изпълнява установените от чл.262 и чл.265 от ЗЗД основания за разваляне на процесния договор за изработка от възложителя.

Всъщност ищецът, който е бил пълномощник на възложителя в процесната изработка, не сочи нито едно обстоятелство, което да установява основанията за нейното прекратяване, нито че това е необходимо с оглед на поставеното в пълномощното от 18.01.2024г. изискване за “най-добрата защита на правата и законните интереси” на възложителя. По делото не са представени доказателства за това, че пълномощникът надлежно е упражнил правата на възложителя за контрол върху изпълнението, предоставени от чл.262 и чл.265 ЗЗД. С други думи, липсата на надлежно посочени и обосновани основания за прекратяване действието на процесния договор от страна на възложителя води до извода, че извънсъдебното изявление от 19.01.2024г. не е породило търсените с него потестативни последици.

Твърденията на ищеца, че задължението на изпълнителя е следвало да бъде “непременно изпълнено в уговорения срок до 09.12.2022г.”, не се установяват от събраните по делото доказателства Като неоснователно се преценява и твърдението, че уговорения срок за изработване на възложения модулен контейнер е изтекъл на 9.12.2022г. Съгласно уговореното (чл.3), началото на срока следва да се обвърже с извършеното от възложителя плащане на авансовата вноска, а не с датата на договора и/или датата на издаване на проформа-фактура от изпълнителя, както неоснователно настоява ищеца. В случая плащането на авансовата вноска е извършено от възложителя на 05.10.2022г., поради което именно тази дата следва да се възприеме като начало на срока за изпълнение. Считано от 05.10.2022г. срокът от 60 работни дни за завършване на изработката изтича на 03.01.2023г. (чл.72, ал.2, вр. с ал.1, изр.3 от ЗЗД). Още на следващия ден - 04.01.2023г., изпълнителят е издал проформа-фактура за дължимото окончателно плащане, което е било платено 6 от възложителя на 05.01.2023г. и е издадена окончателна фактура. Не може при това положение да се приеме, че е налице забава за изпълнение, което да породи право за възложителя да развали договора и то в хипотезата на чл.87, ал.2, предл.3-то ЗЗД. Макар твърденията на ответника за организирана доставка на контейнера още на 18.01.2023г., спряна и отложена по настояване на възложителя, да са останали недоказани, като се има предвид договорната разпоредба на чл.11 касателно начина и срока за плащане на договореното възнаграждение, издадените от изпълнителя фактури и излъченото от възложителя окончателно плащане дават достатъчно основание да се приеме, че към този момент възложената изработка е била приключена от изпълнителя.

Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93c9c5fc-2777-437c-8cb9-28b3606d8afa