Решение № 212 от 12.12.2024, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Гражданско дело 79/2024
- Вид
- Решение № 212
- Подписан
- 12.12.2024
- В сила
- 28.01.2025
- Състав
- РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 83 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 212 гр. Радомир, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря И. Е.. С. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730100079 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът В. М. и ответниците са наследници на М. С.
Г., починал на . г. и на Н. П. Г.а, починала на . г.
С нотариален акт № . г. на Радомирски районен съдия, наследодателят на страните по делото - М. Г., бил признат за собственик на дворно място, находящо се в землището на с. Г., общ. З., в местността „П.“, с площ от 1200 кв. м, влизащо в населената и стаР.строена част на селото, със започнат строеж - изкарани основи.
След влизане в сила на дворищно - регулационния план на селото през 1989 г., описаното по-горе дворно място било урегулирано в УПИ ., в кв. 19 по регулационния план на селото.
С нотариален акт № . г. на нотариус при РС - Радомир М. Г. бил признат за собственик на дворно място от 1175 кв. м, съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел . (.) в кв. 19 по дворищно-регулационния план на с. Г., общ. З., застроено с къща, стопански сгради и други подобрения.
Съгласно скица - извадка от регулационния план на селото имотът на М. Г. представлявал урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Г., общ. З., обл. П. и съставляващ УПИ . (.) в кв. 19, с площ от 1175 кв. м, при граници по скица: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ ., в кв. 19, заедно с паянтова жилищна сграда на един етаж върху мазе, със застроена площ от 60 кв. м и паянтова второстепенна постройка на един етаж, със застроена площ от 1
30 кв. м.
С нотариален акт № . г. на нотариус при PC - Радомир съпругата на М. Г. и майка на ищеца и Д. Г. - сестра на ищеца, продали на последния собствените си 2/6 ид. ч. от процесния имот, при което ищецът, заедно със своята 1/6 ид. ч., станал собственик на 3/6 ид. ч. от имота.
Ищецът и съпругата му полагали грижи за Н. Г.а до смъртта ú през . г.
Останалите наследници на М. Г. узнали веднага за прехвърлителната сделка през 2013 г. в полза на ищеца. Той започнал да владее целия процесен имот, ведно с построените върху него сгради - жилищна и второстепенна, от датата на прехвърлянето - 06.11.2013 г., със съгласието и без противопоставянето на никой от останалите наследници - ответници по делото. Явно демонстрирал пред останалите, че владее имота изцяло и само за себе си.
Владението му било спокойно, явно и необезпокоявано от никого. Ищецът заедно със семейството си поддържали дворното място и сградите. Достъп до имота имал единствено ищецът и семейството му. Ищецът подновил покрива на второстепенната сграда, поддържал и фасадата на паянтовата жилищна сграда. Засадил повече от 60 броя овощни дървета ябълки и сливи, за които полагал грижи. В дворното място отглеждал и около 30 бр. пчелни семейства.
Горното обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск за собственост, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът В. М. С. е собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Г., общ. З., обл. П. и съставляващ УПИ . (.) в кв. 19, с площ от 1175 кв. м, заедно с построените в имота паянтова жилищна сграда на един етаж върху мазе, със застроена площ от 60 кв. м и паянтова второстепенна постройка на един етаж, със застроена площ от 30 кв. м, при граници по скица: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ ., всичките в кв. 19 по регулационния план на селото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. М. и Т. С. чрез назначения им особен представител, с който предявеният иск е оспорен, като неоснователен и недоказан, с твърдения, че ищецът не е придобил правото на собственост върху целия процесен имот на сочените в исковата молба основания.
В срока по чл. 131 ГПК останалите ответници не са подали отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призована, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск.
Ответниците М. М. и Т. С., редовно призовани, в съдебно заседание чрез назначения им особен представител оспорват предявения иск.
Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от 2 фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том ., дело №. г. на Радомирски районен съдия, се установява, че М. С. Г. е признат за собственик на дворно място, находящо се в землището на с. Г., общ. З., в местността „П.“, с площ от 1200 кв. м, влизащо в населената и стаР.строена част на селото, със започнат строеж изкарани основи, при граници: черен селски път, С. Х., В. С. Г. и наследници на П. С..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот № . г. на нотариус при РС – Радомир, М. С. Г. е признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 1175 кв. м, съставляващо урегулиран поземлен имот - парцел . (.) в кв. 19 по дворищно-регулационния план на с. Г., общ. З., застроено с къща, стопански сгради и други подобрения, при граници: улица, наследници на Д. С., наследници на П. С. и В. С..
По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №., том ., рег. № ., дело №. г. по описа на нотариус Б. Каленков, с район на действие – РС – Радомир, от който се установява, че Н. П. Г.а и Д. М. Г. са продали на В. М. С. собствените си 2/6 ид. ч. от следния недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Г., общ. З., обл. П. и съставляващ УПИ . (.) в кв. 19, с площ от 1175 кв. м, при граници по скица: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ., в кв. 19.
По делото е приложено и удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от Община П., от което се установява, че М. С. Г. е починал на . г. и е оставил за наследници страните по делото – М. В. М., Н. М. А., В. М. С., Т. М. С., Д. М. Г., Л. Н. С., М. В. М. и Р. В.
С..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Й. Г. и Б. С..
От показанията на свидетеля Й. Г. се установява, че ищецът посещава няколко пъти седмично процесния имот и се грижи за него, като го коси и пръска. Същият е засадил плодни дръвчета в имота и има поставени кошери с пчели. Според свидетеля ищецът е подменил и покрива на плевнята в процесния имот. Сочи, че дворното място се заключва от ищеца и никой не е оспорвал собствеността му върху имота.
От показанията на свидетеля Б. С., който е син на ищеца, се установява, че от 2013 г. ищецът полага непрекъснати грижи за имота, като го посещава няколко пъти в седмицата.
Сочи, че ищецът е засадил в имота плодни дръвчета, както и че дворното място се заключва и само ищецът и свидетелят Й. Г. имат ключ. Според свидетеля никой от останалите наследници на М. Г. не е посещавал имота и не е заявявал претенции по отношение на правото на собственост.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетеля Б. С. прецени и по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на 3 останалия събран по делото доказателствен материал.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
С предявения положителен установителен иск ищецът е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Г., общ. З., обл. П. и съставляващ УПИ . (.) в кв. 19, с площ от 1175 кв. м, заедно с построените в имота паянтова жилищна сграда на един етаж върху мазе, със застроена площ от 60 кв. м и паянтова второстепенна постройка на един етаж, със застроена площ от 30 кв. м, при граници по скица: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ Х., всичките в кв. 19 по регулационния план на селото.
При съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че по делото може да се направи обоснован извод, че ищецът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот на сочените в исковата молба основания. Това е така, тъй като по делото е безспорно доказано, че ищецът и ответниците са наследници по закон на М.
С. Г., починал на . г.
Няма спор между страните по делото, а се установява и от приложените писмени доказателства, че М. С. Г. е бил собственик на процесния недвижим имот, находящ се в с. Г. и съставляващ УПИ . по регулационния план на селото.
Установява се и че ищецът се легитимира като собственик на 3/6 ид. ч. от имота по наследство от своя баща М. С. Г., както и по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № . г. по описа на нотариус Б. Каленков, с район на действие – РС – Радомир.
Наред с това, от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като логични и съвпадащи с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът намира за безспорно доказано, че ищецът е владял процесния недвижим имот за период от време, по-дълъг от десет години, вследствие на което е придобил правото на собственост върху същия на основание давностно владение.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304/04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като ел.т от придобивната давност, владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да 4 няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика.
Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в различни вр.а, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни вр.а обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди - решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК , I г. о.
Наред с това, съдът констатира, че между страните по делото е налице съсобственост по отношение на процесния недвижим имот, възникнала от наследяване от техния наследодател М. С. Г., което налага съдът да съобрази и разясненията, дадени с ТР № 1 по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, според което презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В цитираното тълкувателно решение е посочено също, че по начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици (какъвто е и разглежданият случай), то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Разпечатката съдържа 44 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93c8c0e0-5b44-4821-89dc-a08eb14e88ae